Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
24
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
Намерени са
26746
резултата от
1623
текста в
27
страници с корен от думите : '
Тяло на мисли
'.
На страница
24
:
1000
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
А предназначението
на
тяло
то е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента
на
раждането.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда.
А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането.
Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина. И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от
тяло
то.
Но сега Вие забелязвате още нещо: Човешките крайници, които образно казано израстват от гръдно-коремната област, са от най-духовен порядък, понеже тук процесите, пораждащи материята, са най-слабо застъпени. Нашите крайници са материални, само защото гръдно-коремната система насочва към тях определени веществообмени процеси. Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането.
Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото.
В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя. Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина. И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Тази неизразходвана материя импрегнира
тяло
то с нещо, което в строгия смисъл
на
думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя.
Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Той изхвърля материята към периферията
на
тяло
то и там тя се отделя от човека.
Ето защо нервът е умиращата материя, умираща там. всред живия организъм; тази умираща материя отблъсква живота, после се разпада, рухва. А като последица от всичко това, в човешкия организъм възникват особен вид „канали", водещи в най-различни посоки и изпълнени с умираща материя: нервите! Те са истинската преграда пред духовно-душевния поток, който иска да премине през целия човек. По протежение на нервите Духът, ако мога така да се изразя, клокочи в човека, понеже Духът се нуждае от разпадаща се материя.
Той изхвърля материята към периферията на тялото и там тя се отделя от човека.
Духовно-душевният поток обхваща човека само тогава, когато материята в него е вече мъртва! По протежение на материално мъртвите нервни пътища, духовно-душевният поток лети през всички части на човешкия организъм.
към текста >>
Сега Вие добре виждате разликата между двете съставни части
на
човешкото същество: между минералите, които са проницаеми за Духа, и органическата материя, която поема Духа в себе си и му дава възможност да извае формите
на
човешкото
тяло
, формите
на
целия човешки организъм.
Сега Вие добре виждате разликата между двете съставни части на човешкото същество: между минералите, които са проницаеми за Духа, и органическата материя, която поема Духа в себе си и му дава възможност да извае формите на човешкото тяло, формите на целия човешки организъм.
към текста >>
Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато
мисли
м, четем и т.н.?
Оттук нататък можем да стигнем до най-различни изводи относно човека. Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят. Само че това е не Духът, който работи вътре в човека, а Духът, който е вън. Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа. Този факт е много съществен.
Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато мислим, четем и т.н.?
към текста >>
И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето
тяло
, проявявайки се под формата
на
различни физиологични процеси.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас.
И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси.
При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух.
към текста >>
При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето
тяло
, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси.
При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух.
Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух. физическата работа е духовна, духовната работа е физическа; и в двата случая тя се осъществява както вътре, така и вън от човека.
към текста >>
Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна
на
нашето
тяло
.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух.
Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло.
Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух. физическата работа е духовна, духовната работа е физическа; и в двата случая тя се осъществява както вътре, така и вън от човека. Рано или късно, този парадокс трябва да бъде разбран.
към текста >>
Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото
тяло
.
Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме.
Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло.
Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>
Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията
на
своето
тяло
!
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена?
Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло!
Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Той постъпва смислено, когато действува с оглед
на
условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено
тяло
.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло!
Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло.
Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото
тяло
, например гимнастиката.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието.
От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч
на
един оратор, или празните приказки
на
случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да
мисли
м крайно внимателно.
Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Кога то обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст. т.е. когато трябва да четем съсредоточено нещо, което не е типично за днешните хора ние също заспиваме.
Същото става, когато сме принудени да слушаме непознатата и банална реч на един оратор, или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно.
Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: Те заспиват още при първата дума, при първия звук.
към текста >>
2.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода
на
тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система
на
физическото
тяло
.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата
на
главата, от условията, всред които са форми рани системата
на
гърдите и системата
на
крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането
на
крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си
мисли
м, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа
на
човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
Ако разглеждаме човека според принципите, застъпвани в хода на тези лекции, представляващи въведение в истинското педагогическо изкуство, пред нас ще изпъкне наред с всичко друго и външната троична система на физическото тяло.
Ние ясно различаваме всичко онова, което е свързано с организацията и формата на главата, от условията, всред които са форми рани системата на гърдите и системата на крайниците, като в същото време имаме предвид, че формирането на крайниците е нещо много по-сложно, отколкото обикновено си мислим, защото това, което е заложено в крайниците, фактически е създадено в посока отвън навътре и, така да се каже, продължава във вътрешната природа на човека; ето защо в случая ние трябва да различаваме това, което е изградено в посока навътре, от това, което е изградено в посока навън.
към текста >>
Ако се за
мисли
м върху тази троична система
на
човешкото
тяло
, съвсем ясно ще забележим как човешката глава е вече сама по себе си един цял и самостоятелен човек, един човек, който се издига над животинското царство.
Ако се замислим върху тази троична система на човешкото тяло, съвсем ясно ще забележим как човешката глава е вече сама по себе си един цял и самостоятелен човек, един човек, който се издига над животинското царство.
към текста >>
Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето
тяло
?
Обратно, ако насочим вниманието си към човешките крайници, ще установим, че те също имат своето външно представителство в главата, под формата на горната и долна челюст. Това, което движи Вашата уста само че в умален и атрофиран вид е същото, което по същество представляват Вашите крака и ръце. Да, нещата трябва да бъдат назовавани с техните точни имена. Всеки може да възрази: Добре, аз мога да си представя, че моите ръце имат някакъв аналог в лицето на горната челюст, а краката ми съответно в лицето на долната челюст.
Обаче къде точно се проявяват тези челюсти в моето тяло?
Къде става захапването? Къде се намира устата?
към текста >>
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с
тяло
то; там, където Вашата бедрена кост се свързва с
тяло
то.
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена кост се свързва с тялото.
Ако си представите, че тук (рис. 15) е скицирана част от човешкото тяло, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста. С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
към текста >>
15) е скицирана част от човешкото
тяло
, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста.
Има само един възможен отговор: Там, където Вашата раменна кост се свързва с тялото; там, където Вашата бедрена кост се свързва с тялото. Ако си представите, че тук (рис.
15) е скицирана част от човешкото тяло, бихте могли да допуснете, че там, някъде встрани е всъщност самата глава, която, както горе, така и долу, отваря своята уста.
С една дума, Вие установявате забележителната тенденция на тази невидима глава да отваря своите челюсти в областта на гърдите и в областта на стомаха.
към текста >>
Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа
на
човешкото
тяло
.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация.
Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло.
Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло. Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>
Ние изобщо не можем да разберем човешкото
тяло
, без да сме проумели тази жертва в името
на
Духа, която е скрита в отношението
на
човешките крайници към останалата част от човешкото
тяло
.
изяждат. С нашия организъм ние непрекъснато потъваме в разтворената уста на нашата духовна организация. Да, нашата духовна организация изисква от нас едно непрекъснато отдаване, една непрекъсната жертва, която проличава дори и в строежа на човешкото тяло.
Ние изобщо не можем да разберем човешкото тяло, без да сме проумели тази жертва в името на Духа, която е скрита в отношението на човешките крайници към останалата част от човешкото тяло.
Накратко: Природата на главата е противоположна спрямо природата на крайниците, а гърдите, които се намират по средата, поддържат равновесието между двете крайности.
към текста >>
И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част
на
торса и се насочва към периферията
на
тяло
то, е по същество „крайници".
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници".
И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници".
Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира.
към текста >>
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото
тяло
, те ще разкрият и загадката
на
човешката сексуалност.
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност.
Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
Защото всичко онова, което се намира там, може да бъде видяно само ако бъде извлечено от
тяло
то и умъртвено; вътре в живото
тяло
това е невъзможно.
Дори тогава, когато показваме с помощта на сетивните органи устройството на външния свят и неговата намеса в човешкия организъм, практически ние пак апелираме към детската фантазия.
Защото всичко онова, което се намира там, може да бъде видяно само ако бъде извлечено от тялото и умъртвено; вътре в живото тяло това е невъзможно.
към текста >>
Той просто се страхуваше да
мисли
свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката. Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата.
Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа.
Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>
3.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В духовен аспект ние разделяме човешката същност
на
Аз, астрално
тяло
, етерно
тяло
и физическо
тяло
.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност. От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек. Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>
Управлява ли етерното
тяло
, имаме сангвиничен темперамент.
Управлява ли етерното тяло, имаме сангвиничен темперамент.
към текста >>
Управлява ли астралното
тяло
, тогава имаме холеричен темперамент.
Управлява ли астралното тяло, тогава имаме холеричен темперамент.
към текста >>
Управлява ли физическото
тяло
, имаме флегматичен темперамент.
Управлява ли физическото тяло, имаме флегматичен темперамент.
към текста >>
4.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка
на
астралното с физическото
тяло
.
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате децата и те преминават от затворената към отворената уста. В момента, в който сте ги шокирал, опитайте да ги занимавате в продължение на пет минути. Те трябва да се изваждат от летаргията чрез външни въздействия.
Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка на астралното с физическото тяло.
Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удоволствие. Така се решава въпросът, когато тези деца са Ви довели до отчаяние. Ако проявявате търпение и наистина разтърсвате винаги флегматичната група по този начин, ще успеете да постигнете много.
към текста >>
Р.Щ.: Меланхоличните деца изостават и с раждането
на
етерното
тяло
, което по принцип започва със смяната
на
зъбите.
Р.Щ.: Меланхоличните деца изостават и с раждането на етерното тяло, което по принцип започва със смяната на зъбите.
Затова тези деца са предразположени към подражание. Когато обичат някого, те запечатват здраво всичко, което той е направил. По-дълго съхранявания при тях принцип за имитация трябва да се използува.
към текста >>
В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е
мисли
л.
Р.Щ.: Искам да обърна внимание на факта, че трудно да се справиш с меланхоличния темперамент, ако не се има предвид нещо, което почти винаги е налице: Меланхоликът е в едно видимо колебание; той смята, че собствените му преживявания засягат само него.
В момента, в който разбере, че и други хора имат същите или подобни преживявания в него става прелом, тъй като забелязва, че не само той е такава интересна индивидуалност, както си е мислил.
Оставете го ясно да разбере: "Ти не си толкова необикновен, има много такива екземпляри, които преживяват едно или друго." По този начин силно се ограничават импулсите, които водят до меланхолия. Затова е добре да го занимавате преди всичко с биографии на велики личности. Той по-малко се интересува от външната природа, отколкото от отделната личност. Тези биографии трябва да се използват особено, за да се извади той от своята меланхолия.
към текста >>
Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в
тяло
то, са холерични деца.
Р.Щ.: рисува на дъската следните фигури: Какво е това? Това е също една характеристика на четирите темперамента.
Меланхоличните деца по правило са стройни и слаби; сангвиниците са най-нормалните; тези, чиито рамене са по-изпъкнали, са флегматични деца; тези които са с набита фигура, така че главата да изглежда потънала в тялото, са холерични деца.
към текста >>
В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава,
тяло
и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията.
В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си.
Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>
Вие виждате, че когато се
мисли
за бъдещето
на
човечеството, трябва да се обръща внимание
на
тези неща.
Вие виждате, че когато се мисли за бъдещето на човечеството, трябва да се обръща внимание на тези неща.
В тридесетгодишен поет или художник са прикрити същевременно детски, юношески особености. Когато един човек е продуктивен, може да се види, че в него живее друго същество, в което той е останал повече или по-малко дете, в което е проникнала детската му същност.
към текста >>
5.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: При възрастните може да се започне от телата, но защо искате при детето да започнете с
тяло
то и да преминете към площта.
Р.Щ.: При възрастните може да се започне от телата, но защо искате при детето да започнете с тялото и да преминете към площта.
Вижте, пространството по принцип съвсем не е нагледно, особено за детето. Няма да може лесно да се разясни на детето неясната представа за пространство. Дори ще пострада фантазията от това, че се изисква от детето да си представя някакво тяло.
към текста >>
Дори ще пострада фантазията от това, че се изисква от детето да си представя някакво
тяло
.
Р.Щ.: При възрастните може да се започне от телата, но защо искате при детето да започнете с тялото и да преминете към площта. Вижте, пространството по принцип съвсем не е нагледно, особено за детето. Няма да може лесно да се разясни на детето неясната представа за пространство.
Дори ще пострада фантазията от това, че се изисква от детето да си представя някакво тяло.
към текста >>
Вие изхождате от това, че
тяло
то е конкретното, линията абстрактното; не е така.
Вие изхождате от това, че тялото е конкретното, линията абстрактното; не е така.
Триъгълникът като такъв е съвсем конкретен, сам по себе си е нещо в пространството. Детето гледа пространствено. То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида.
към текста >>
Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи
тяло
то, то то трябва предварително да има елементи от тази представа.
Вие изхождате от това, че тялото е конкретното, линията абстрактното; не е така. Триъгълникът като такъв е съвсем конкретен, сам по себе си е нещо в пространството. Детето гледа пространствено. То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина.
Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа.
Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник. Триъгълникът не е абстрактно тяло. Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване. Детето може да нарисува един триъгълник сравнително скоро и не трябва много да се чака, то да начертае това, което вижда геометрично.
към текста >>
Триъгълникът не е абстрактно
тяло
.
Детето гледа пространствено. То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник.
Триъгълникът не е абстрактно тяло.
Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване. Детето може да нарисува един триъгълник сравнително скоро и не трябва много да се чака, то да начертае това, което вижда геометрично.
към текста >>
Когато
мисли
те да запълните празното, ще получите отново форма /а/.
По този начин се активизира фантазията. Искам да щрихирам това, което е първоначалната форма /а/ и противоположната форма /б/ така. Това, което е щрихирано при /а/, при /б/ трябва да остане празно.
Когато мислите да запълните празното, ще получите отново форма /а/.
По този начин външните /б/ противоположни форми се получават от вътрешните /а/. Следователно тук имате противоположното на рисунките, където се използува повторението. Това, което е мисловно, е свързано с особеностите на меланхоличното дете. А където се използува повторението е за сангвиничното дете.
към текста >>
6.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ще откриете силното въздействие
на
бащиния принцип върху физическото
тяло
и "аз"-а, а майчиният преобладава в етерното и астралното
тяло
.
Р.Щ.: Ако си спомняте един цикъл от лекции, които изнасях "Връзката на евангелието на Йоханес с другите три евангелията", ще откриете там бележки за връзката на детето с родителите.
Ще откриете силното въздействие на бащиния принцип върху физическото тяло и "аз"-а, а майчиният преобладава в етерното и астралното тяло.
Гьоте е почувствувал това и го е казал много хубаво:
към текста >>
От баща си съм взел фигурата, това, което се отнася до физическото
тяло
От баща си съм взел фигурата, това, което се отнася до физическото тяло
към текста >>
От мама веселата си природа свързаното с етерното
тяло
От мама веселата си природа свързаното с етерното тяло
към текста >>
И желанието да пиша стихове свързаното с астрално
тяло
.
И желанието да пиша стихове свързаното с астрално тяло.
към текста >>
Има определено сродяваш между етерното и астралното
тяло
.
В тези думи се съдържа изключителна мъдрост. Вие виждате, че по забележителен начин се смесва това, което е в човека. Човекът е една извънредно сложна същност.
Има определено сродяваш между етерното и астралното тяло.
По време на едното може да премине в другото. Например при меланхоличния темперамент преобладаването на "аз"-ът преминава в преобладаване на физическото тяло. А при холериците се надхвърля наследствеността и са преминава от майчиното към бащиното, тъй като се преминава от превеса на астралното към превеса на "аз"-а.
към текста >>
Например при меланхоличния темперамент преобладаването
на
"аз"-ът преминава в преобладаване
на
физическото
тяло
.
В тези думи се съдържа изключителна мъдрост. Вие виждате, че по забележителен начин се смесва това, което е в човека. Човекът е една извънредно сложна същност. Има определено сродяваш между етерното и астралното тяло. По време на едното може да премине в другото.
Например при меланхоличния темперамент преобладаването на "аз"-ът преминава в преобладаване на физическото тяло.
А при холериците се надхвърля наследствеността и са преминава от майчиното към бащиното, тъй като се преминава от превеса на астралното към превеса на "аз"-а.
към текста >>
При меланхоличния темперамент
на
детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото
тяло
.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло.
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло. При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло. При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното
тяло
, при възрастните астралното
тяло
.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло.
При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло.
При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло. При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При флегматичния темперамент преобладава физическото,
тяло
, при възрастните етерното
тяло
.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло. При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло.
При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло.
При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
При холеричния темперамент при детето преобладава астралното
тяло
, при възрастните "аз"-ът.
При меланхоличния темперамент на детето преобладава "аз"-ът, а при възрастните физическото тяло. При сангвиничния темперамент при детето преобладава етерното тяло, при възрастните астралното тяло. При флегматичния темперамент преобладава физическото, тяло, при възрастните етерното тяло.
При холеричния темперамент при детето преобладава астралното тяло, при възрастните "аз"-ът.
към текста >>
7.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Трябва винаги да
мисли
те за това, че прозата може да бъде четена с различна интонация според личността.
Р.Щ.: Трябва винаги да мислите за това, че прозата може да бъде четена с различна интонация според личността.
към текста >>
8.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
"Никога
на
съм
мисли
ла, че е било толкова голямо".
Дъбът през една бурна нощ беснеещият северен вятър доказвал своята сила на един величествен дъб. Сега той лежал повален и няколко ниски храста лежали смазани под него. Сутринта ги видяла една лисица, чиято дупка била наблизо. "Какво дърво! "извикала тя.
"Никога на съм мислила, че е било толкова голямо".
към текста >>
"Никога не съм
мисли
ла, че той е бил толкова голям."
Р.Щ.: В кое изречение се крие идеята на баснята, свързана с хитростта на лисицата?
"Никога не съм мислила, че той е бил толкова голям."
към текста >>
Трябва да се
мисли
, че цялата пълна евритмия се намира в детето.
Учителят никога не трябва да има чувството, че детето не можело нещо.
Трябва да се мисли, че цялата пълна евритмия се намира в детето.
Собствената сигурност трябва да се предаде на детето.
към текста >>
О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието
на
различните храни върху
тяло
то.
О.: Тъй като храненето играе важна роля бих помолил г-н д-р Щайнер да ни каже още нещо за въздействието на различните храни върху тялото.
към текста >>
Чаят въздействува така, че
мисли
те да не могат да се съберат, да бягат от главата.
Чаят въздействува така, че мислите да не могат да се съберат, да бягат от главата.
Затова чаят е подходящ за дипломатите, които винаги трябва да дърдорят нещо и не искат мисълта им логично да произтича от предходната. Избягвайте чрез употребата на чай да давате възможност на децата за такова бягство на мисълта.
към текста >>
Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат
мисли
те си последователно.
Кафето също не е добро за децата, защото от него те стават педантични.
Кафето е обичайно за журналистите, за да могат да излагат мислите си последователно.
Това не трябва да се култивира у децата. В процеса на развитие на мисленето това качество трябва да се развие по естествен път. Кафето и чаят са от нещата, които трябва да се избягват.
към текста >>
Тук става дума за една съвсем радикална грешка, една голяма грешка в развитието
на
човека и трябва да се
мисли
за основното тълкуване
на
тази грешка.
Р.Щ.: Вие сте открил трудностите с тези деца, които нямат възприятие и възможност за запомняне по отношение на формите. Но трябва да се направи разлика, форми, които са свързани с органичното и форми, които са свързани с минералите, паралелни на които са наистина мелодичните форми.
Тук става дума за една съвсем радикална грешка, една голяма грешка в развитието на човека и трябва да се мисли за основното тълкуване на тази грешка.
към текста >>
Например, детето не може да разбере един паралелепипед,
тяло
ограничено от шест страни.
Има и друга възможност за възприемането на формите. Дайте възможност на детето онова, което не може да запомни отвън, да запомни отвътре.
Например, детето не може да разбере един паралелепипед, тяло ограничено от шест страни.
То не може да запомни. Кажете му: "Представи си, че си едно съвсем мъничко джудже, което е влязло там. Ти стоиш там като в стая." Оставете го да възприеме отвътре онова, което не може да разбере отвън. То може това, Но тези неща трябва често да се повтарят с детето.
към текста >>
то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално
тяло
.
При форми, подобни на минералите, това може да се постигне относително лесно. Вече става по-сложно когато се касае за възприемането на цветовете или други качества на минерала. Тогава накарайте детето да си представи малкото като нещо голямо. Т.е.
то трябва често да си представя някакъв малък жълт кристал като огромно кристално тяло.
към текста >>
9.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вчера се опитах да нарисувам човешкото
тяло
като един вид недовършена сфера.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
С други думи: Когато заспите душевното излиза от
тяло
то; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в
тяло
то.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят. Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук?
към текста >>
С
тяло
то, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук? Защо те не са на слънце?
към текста >>
Растителният свят се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните
на
децата как корените са свързани повече с човешките
мисли
, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
Растителният свят се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните на децата как корените са свързани повече с човешките мисли, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
към текста >>
След това ще обогатите
мисли
те си, като очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен свят.
След това ще обогатите мислите си, като очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен свят.
Обогатете и с това, че през лятото цялата земя спи, а през зимата е будна.
към текста >>
Земята въздейства върху растението, както човешкото
тяло
действа върху душата.
Как въздейства земята върху растението?
Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата.
Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват. Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща. Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
Навсякъде растителния свят е обратното
на
човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото
тяло
и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват.
Как въздейства земята върху растението? Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата.
Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват.
Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща. Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
10.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Мисли
се, той, е готов, но той все още
на
е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
Растителният свят е видимия душевен свят на земята. Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят. Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен.
Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
към текста >>
Когато видите един скучен човек, той изглежда така, все едно от
тяло
то му излизат огромни листа.
Това, което е невидимо в човешката душа, скритите особености на човека, кокетството става видимо при растенията. При будния човек ние не виждаме, това, но при спящия човек може да се наблюдава по-ясно. Кокотката: тя изглежда, като карамфил.
Когато видите един скучен човек, той изглежда така, все едно от тялото му излизат огромни листа.
към текста >>
Кажете
на
детето: "Какво
мисли
ш, защо гъбата е останала гъба?
Покажете на детето лютиче, как се разпростират неговите коренчета, неговите пет жълти листчета на цвета във вид, на реснички. След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата.
Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба?
Защо дървото е станало дърво? Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата.
към текста >>
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от
мисли
те до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н.
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н.
до волята. С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
към текста >>
11.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното
тяло
, което растението няма.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят.
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма.
Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
12.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Който
мисли
сериозно, с цялата отговорност
на
възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета?
Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
към текста >>
13.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Става въпрос за това, дали не е по-добре да не използувате твърде често формули, а отново да следвате пътя
на
мисли
те при това Вие ще можете да използувате езиковата култура.
Р.Щ.: Става въпрос за това, дали не е по-добре да не използувате твърде често формули, а отново да следвате пътя на мислите при това Вие ще можете да използувате езиковата култура.
Ако подхождате тактично, така че формулата да бъде добре разбрана, ще бъде наистина полезно в една определена степен да се упражни и езиковата култура.
към текста >>
Преди всичко Вие трябва да онагледите големия обрат през 15 век, напълно различните усещания, чувства и
мисли
на
хората преди и след този период.
Р.Щ.: Да, аз винаги съм насочвал към това в моите изложения.
Преди всичко Вие трябва да онагледите големия обрат през 15 век, напълно различните усещания, чувства и мисли на хората преди и след този период.
Например още Лампрехт, когото обаче не искам да Ви препоръчвам, се е опитал да констатира преди този период едно съвсем различно мислене, усещане и чувство на хората. Документите още не са използувани за това.
към текста >>
14.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с
мисли
те, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание.
Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
Какво си
мисли
източният човек при думата Мая?
Тя не може да се свърже по-добре отколкото с думата Мая от ориенталската мъдрост. Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология. Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология. Така че можем да кажем: в основни линии точно същото понятийно или идейно, което източният човек си представя под думата Мая, същото си представя и голяма част от европейския човек под думата идеология. Но каква огромна разлика!
Какво си мисли източният човек при думата Мая?
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама. А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
Той
мисли
, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология. Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология. Така че можем да кажем: в основни линии точно същото понятийно или идейно, което източният човек си представя под думата Мая, същото си представя и голяма част от европейския човек под думата идеология. Но каква огромна разлика! Какво си мисли източният човек при думата Мая?
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се
мисли
.
Например че в Индия почти повече от половината население умира от глад, това ще роди от духовността именно на индийския народ нещо коренно различно от това, което се е разиграло в Европа. Това са външни симптоми. Но и по отношение на тях хората днес са раз делени на две същностно различни групи. За индиеца гладът означава нещо съвсем различно отколкото за европееца, тъй като индиецът има зад гърба си едно хилядолетия по-продължително духовно развитие от това на европееца. Тези неща трябва да бъдат строго съблюдавани днес от този, който желае да разбере нещо от хода на развитието на човечеството.
Днес трябва да сме наясно, че това, което обикновено се нарича социален въпрос е нещо много по-сложно отколкото обикновено се мисли.
Този социален въпрос е едно съпътстващо явление на културата, която израсна след средата на 15 век. Често съм говорил и пред вас тук за този значим отрязък от историята на цивилизованото човечество в средата на 15 век. След този момент постепенно израсна новото оцветяване на естествената наука. След този момент настъпи обаче и едно ново оцветяване на индустриализма. Естествена наука и индустриализъм, двете заедно означават това, което даде особената насока на духа на модерното човечество.
към текста >>
Ако приложите научните или други познавателни
мисли
върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното.
Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Зад това, което вие
мисли
те за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас.
Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас.
При растението то не е по-малко. Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Вижте
на
Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране
на
тяло
то.
Вижте Америка: връхната точка на механизацията на духовете!
Вижте на Изток, Русия: онези диви нагони и инстинкти, които се изживяват там, и които са ужасяващи: анимализиране на тялото.
В средата, в Европа поспаливостта на душата. Механизиране на духовете, вегетаризиране на душата, анимализиране на телата, това е нещото, което трябва да очакваме.
към текста >>
В случай, че не се знае: Физическото
тяло
, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони.
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната възпитателна система.
В случай, че не се знае: Физическото тяло, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони.
Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното тяло, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост. А силата, която ще бъде необходима за правния организъм, няма да съществува.
към текста >>
Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното
тяло
, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост.
Това, което в бъдеще ще разцъфти в човечеството, ще се базира на троичната възпитателна система. В случай, че не се знае: Физическото тяло, което е един наподобител, трябва да се превърне в правилен наподобител, в него ще се посеят само анималистичните нагони.
Ако не знаем, че между 7 и 14 година особено развитие претърпява етерното тяло, което трябва да се развива водено от авторитета, в човека ще се развие само общата културна поспаливост.
А силата, която ще бъде необходима за правния организъм, няма да съществува.
към текста >>
А ако след 14, 15 година силата
на
любовта, която е свързана с астралното
тяло
, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално
тяло
, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
А ако след 14, 15 година силата на любовта, която е свързана с астралното тяло, не бъде вложена правилно във всичко, което е преподаване или учение, хората никога няма да могат да развият астрално тяло, тъй като те няма да успеят да го превърнат в свободна постройка в човека.
към текста >>
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има
мисли
, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им. Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот.
Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Древното свойство
на
тяло
то, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата
на
15 век.
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на човечеството в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото. А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното?
Древното свойство на тялото, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата на 15 век.
Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право. Нашия политически и държавнически живот е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура. Досега в областта на правото не сме съумели да произведем нещо различно от един ренесанс, ренесанса на римското право. В социалния си организъм имаме гръцката структура на духа, и римската държавническа структура.
към текста >>
А стопанския живот: в устрояването
на
това стопанство не са вложени
мисли
, затова събитията протичат от само себе си.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем.
към текста >>
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта
на
1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха
на
пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от
мисли
.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли.
Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното
тяло
.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен.
Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло.
Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка. Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
към текста >>
Защото
мисли
те, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло.
Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка.
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
към текста >>
15.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Начинът по който образуваме
мисли
те си, начина, по който сме свикнали да
мисли
м за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство.
Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство.
А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя. И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето
на
голямата, а не
на
малката разплата и че за тези неща трябва да се
мисли
по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура. А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция. Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията.
Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
В младостта си,
на
18 години, той беше обикнал едно момиче, беше го обикнал така да се каже в
мисли
те си, но двамата не притежаваха нищо, не можеха да се оженят и за това чакали и си останали верни.
Виждате ли, в такава една история винаги се сещам за един стар приятел. Запознах се с него, когато той вече беше значително остарял.
В младостта си, на 18 години, той беше обикнал едно момиче, беше го обикнал така да се каже в мислите си, но двамата не притежаваха нищо, не можеха да се оженят и за това чакали и си останали верни.
Той е бил на 18 години, когато се сгодил за нея, а когато вече беше готов да се ожени за нея беше 64 годишен, защото едва тогава беше придобил достатъчно за да смята, че е готов да се реши на подобна стъпка. Тогава той се завърна в родното си село, близо до Залцбург и искаше да се ожени за избраницата си отпреди толкова години. Но виж ти, църквата заедно с енорията са изгорели, и кръщелното му свидетелство вече не може да се открие. Никъде не е написано къде е кръщаван човека, и никой не му вярваше, че изобщо е роден. Живо си спомням как пристигна писмото му.
към текста >>
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като
мисли
върху сетивното наблюдение.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение.
Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят. Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Дискусията започва в мига, когато ние създадем
мисли
те си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго.
Дори и да го разглеждаме като Мая то принципно е безразлично към един по-дълбок светоглед. Сетивното наблюдение не може да се коригира, то е такова, каквото е. Едно червено цвете е едно червено цвете. Без значение дали го разглеждате като Мая или като действителност, то е това, което е. Така цялото сетивно наблюдение е това, което е.
Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго.
Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството. В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл. Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации.
към текста >>
Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането
на
тяло
то си?
Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето!
Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си?
В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо
тяло
.
Виждате ли, това лежи в основата на Гьотевото схващане за природата. Гьоте не желае да изразява при родните закони с понятия. Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване.
Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло.
И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло. Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо
тяло
.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят
мисли
те, които притежават от средата
на
15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо
тяло
.
Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си
тяло
, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа
на
възпитанието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме.
Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието. И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
И трябва да знаем, че астрално то
тяло
се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс
на
възпитанието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме. Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието. За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието.
И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
Ние изобщо нямаме право да
мисли
м, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата. Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили. Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история! Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата.
Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението.
География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението.
към текста >>
Кой днес
мисли
за това, че учебният план е убийството
на
истинското възпитание
на
човека?
Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно.
Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека?
Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал. Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета.
към текста >>
И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се
мисли
на
едро, не
на
дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки.
защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал. Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета. Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка.
И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки.
Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна! Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата.
към текста >>
Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери
на
толкова големи неща,
на
толкова големи
мисли
, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите. Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията.
Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
към текста >>
16.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но наблюдаването
на
икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха
мисли
, които биха могли да носят икономическите факти.
Тя не създава никакви понятия, които да могат да се влеят в социалната воля. Нищо не може да се получи от обърканите хаотични понятия на модерната школова национал-икономика ако подхвърлим в тази посока въпроса: Какво трябва да се случи в социално отношение? Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа. И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот.
Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти.
Икономическите факти протичаха от само себе си. Хората ги следваха с мислите си. Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика.
към текста >>
Хората ги следваха с
мисли
те си.
Защото школовата ни национал-икономика е напълно проядена от възгледи, които изобщо управляват по-новата наука. А вие знаете, че въпреки големия, възхитителен напредък на естествознанието, който в никакъв случай не бива да бъде отричан от Духовната наука, модерната училищна наука всъщност се обявява в отрицание на всичко, което извира от духа. И така национал-икономиката всъщност иска да наблюдава единствено това, което се случва в икономическия живот. Но наблюдаването на икономическия живот в днешно време е невъзможно поради тази причина, че хората, колкото повече се развиваха в това по-ново време, изобщо вече нямаха мисли, които биха могли да носят икономическите факти. Икономическите факти протичаха от само себе си.
Хората ги следваха с мислите си.
Затова наблюдението на тези безмисловни факти на световния пазар не може да доведе до закони и също и не доведе до закони, тъй като нашето народно стопанство е една практика без теория, без възглед, без понятия, без идея. А социалдемократическите ни стремления, те са една теория без практика. Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот.
към текста >>
Както например
тяло
то
на
животното или
на
човека има кръвта като носител
на
вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител
на
нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
Ако си представяте социалния живот като един организъм, то вие би трябвало да си представяте, че, всъщност пренесен в духовно-душевното, този организъм се прониква от нещо.
Както например тялото на животното или на човека има кръвта като носител на вдишания и преобразуван въздух, така и целият социален организъм трябва да е носител на нещо, да се прониква от нещо, нещо трябва да циркулира в него.
към текста >>
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието
на
душата, когато просто поставим пред тях един пашкул
на
пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява
на
детето, че: Виж ти, едно
тяло
е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното.
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
към текста >>
Човешката глава не само е кръгла, каквато е, само за да наподобява зелка, а човешката глава такава, каквато е оформена, е едно наподобяване
на
едно небесно
тяло
.
И така хората ще трябва да благоволят да виждат например и човешката глава като един образ на небесните тела.
Човешката глава не само е кръгла, каквато е, само за да наподобява зелка, а човешката глава такава, каквато е оформена, е едно наподобяване на едно небесно тяло.
Цялата природа е образна, и човек трябва да се научи да се ориентира в тази образност, тогава в сърцата, в душите, в съществото, дори и в главите, въпреки че това е най-трудно, ще се излъчи това, което може да проникне човека, когато той разбира в образи. В социалния организъм ние ще трябва да разговаряме помежду си за неща, които са изказани в образи. И на тези образи ще трябва да ни се вярва. Тогава от науката ще произлязат хората, които ще могат да говорят едва за действителното място на стоката в социалния организъм. Защото стоката, която се произвежда, отговаря на потребностите на хората.
към текста >>
Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се
мисли
именно по такъв радикален начин.
Много е важно да си проправим път към убеждението, че ако в бъдеще трябва да процъфти някакво благо е нужно да се мисли именно по такъв радикален начин.
Така че преди всичко е нужно хората са разберат, че ще трябва да поставят социалния организъм на трите му здрави подпори. Това, което означава имагинацията по отношение на стоката, ще бъде научено, само когато стопанския живот е устроен здраво и хората зависят от това, той да се управлява в братство. Това, което означава инспирацията за работата че тя предизвиква удоволствие и любов -, това ще се вмести в света само когато инспирираните хора на дело направят така, че поне в парламентите равни да се изправят срещу равни, когато цари действително равенство, т.е. когато всеки може да осъществи това, което е в него. Но при всички то ще бъде много различно.
към текста >>
17.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с
тяло
то, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят.
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото
тяло
, така че главата достига до цялото
тяло
.
Но в действителност това не е така, действителността не тегли такива черти. Над раменете човекът действително е основно Глава-човек, Нерви-сетива-човек. Но той не е само от раменете нагоре такъв.
Чувственото сетиво, топлинното сетиво например са разпределени по цялото тяло, така че главата достига до цялото тяло.
Значи, ако искаме да говорим по този начин, ние можем да кажем: човешката глава е основно глава. А гърдите са по-малко глава, но все пак и те са глава. Органите или всичко, което е система на веществообмяната, са още по-малко глава, но също са глава. Така че всъщност трябва да кажем: целият човек е глава, но главата е основно глава. Ако искаме да го нарисуваме схематично, то трябва, ако желаем да нарисуваме Глава-човека, ние трябва да го рисуваме така (виж рисунката, светла щриховка).
към текста >>
И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в
тяло
и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
Само помислете колко много се измества един въпрос точно от тази гледна точка. Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния свят преди да слезе във физическия със зачатието или раждането. Т.е. там горе той не е могъл да намери съответната си цел. Духовния свят явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла.
И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
към текста >>
Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото
тяло
в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата.
И така, защо човешката глава е така затворен в себе си? Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към физическия свят. Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване. Главата изразява най-много от физическото съществуване.
Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата.
По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло. По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло. По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло. А Азът още не е белязал нищо значително във физическия свят.
към текста >>
По отношение
на
главата човекът е най-много физическо
тяло
.
И така, защо човешката глава е така затворен в себе си? Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към физическия свят. Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване. Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата.
По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло.
По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло. По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло. А Азът още не е белязал нищо значително във физическия свят.
към текста >>
По отношение
на
органите в гръдния кош,
на
ритмичните органи той е най-вече етерно
тяло
.
Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към физическия свят. Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване. Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата. По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло.
По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло.
По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло. А Азът още не е белязал нищо значително във физическия свят.
към текста >>
По отношение
на
веществообменната система, човекът е най-много астрално
тяло
.
Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване. Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата. По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло. По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло.
По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло.
А Азът още не е белязал нищо значително във физическия свят.
към текста >>
това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото
тяло
.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е.
това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло.
Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека. В Гърди-човека действа повече етерното тяло. В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно. Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно.
към текста >>
В Гърди-човека действа повече етерното
тяло
.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е. това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло. Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека.
В Гърди-човека действа повече етерното тяло.
В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно. Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно. И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
В главата етерното
тяло
има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е. това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло. Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека. В Гърди-човека действа повече етерното тяло.
В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно.
Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно. И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното
тяло
е съвсем слабо, а астралното
тяло
действа най-силно.
това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло. Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека. В Гърди-човека действа повече етерното тяло. В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно. Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата.
Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно.
И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
Така че вие виждате, че човека може да се опише и когато кажем: човекът се състои от физическо
тяло
.
Така че вие виждате, че човека може да се опише и когато кажем: човекът се състои от физическо тяло.
Искаш ли да си отговориш на въпроса: кое е най-подобно на физическото тяло на човека? Отговорът е: кълбото на главата. Човекът е съставен от етерно тяло. Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош.
към текста >>
Искаш ли да си отговориш
на
въпроса: кое е най-подобно
на
физическото
тяло
на
човека?
Така че вие виждате, че човека може да се опише и когато кажем: човекът се състои от физическо тяло.
Искаш ли да си отговориш на въпроса: кое е най-подобно на физическото тяло на човека?
Отговорът е: кълбото на главата. Човекът е съставен от етерно тяло. Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло.
към текста >>
Човекът е съставен от етерно
тяло
.
Така че вие виждате, че човека може да се опише и когато кажем: човекът се състои от физическо тяло. Искаш ли да си отговориш на въпроса: кое е най-подобно на физическото тяло на човека? Отговорът е: кълбото на главата.
Човекът е съставен от етерно тяло.
Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек.
към текста >>
Кое е най-подобно
на
етерното
тяло
?
Така че вие виждате, че човека може да се опише и когато кажем: човекът се състои от физическо тяло. Искаш ли да си отговориш на въпроса: кое е най-подобно на физическото тяло на човека? Отговорът е: кълбото на главата. Човекът е съставен от етерно тяло.
Кое е най-подобно на етерното тяло?
Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек.
към текста >>
Човекът е съставен от астрално
тяло
.
Искаш ли да си отговориш на въпроса: кое е най-подобно на физическото тяло на човека? Отговорът е: кълбото на главата. Човекът е съставен от етерно тяло. Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош.
Човекът е съставен от астрално тяло.
Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата.
към текста >>
Кое е най-подобно до астралното
тяло
?
Отговорът е: кълбото на главата. Човекът е съставен от етерно тяло. Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло.
Кое е най-подобно до астралното тяло?
Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща.
към текста >>
Така всеки орган
на
човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ
на
нещо скрито зад него: главата се превръща в образ
на
физическото
тяло
, гърдите стават образ
на
етерното
тяло
, веществообмяната става образ
на
астралното
тяло
.
Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек.
Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло.
Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото.
към текста >>
Когато обаче анатомизирате областта
на
гръдния кош, например черния дроб, то това, което разглеждате е доста неясно пред вас, защото там етерното
тяло
играе една много важна роля, докато човекът спи.
Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото. Но духовно това в никакъв случай не е така. Духовно разглеждано това е така, че когато правите дисекция на мозъка, вие наистина имате пред себе си сравнително ясно това, на което правите дисекция.
Когато обаче анатомизирате областта на гръдния кош, например черния дроб, то това, което разглеждате е доста неясно пред вас, защото там етерното тяло играе една много важна роля, докато човекът спи.
към текста >>
Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното
тяло
, който действа вътре в тичането.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко.
Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането.
Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича. И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен. Как може да се наблюдава Аза?
към текста >>
В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното
тяло
е всъщност това, което тича.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно.
В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича.
И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен. Как може да се наблюдава Аза? С това всъщност вече е изчерпано всичко. Ако проследите главата-труп, оживяващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза? Казах ви, че Азът почти няма физически корелат.
към текста >>
И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното
тяло
изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен.
Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича.
И той може да тича, защото при тичането, при движението астралното тяло изразходва вещества, веществообмяната действува в определена степен.
Как може да се наблюдава Аза? С това всъщност вече е изчерпано всичко. Ако проследите главата-труп, оживяващото от Гърди-човека, тичането, какво още ви остава, за да видите външно Аза? Казах ви, че Азът почти няма физически корелат. Вие гледате Аза само, когато наблюдавате човека в неговия възходящ растеж.
към текста >>
А сега ви моля, не просто да пре
мисли
те това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да по
мисли
те: Глава труп, Гърди оживяване, тичане
на
астралното
тяло
, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
А сега ви моля, не просто да премислите това, което ви казах теоретически, а ви моля да оживите тази представа и когато наблюдавате така човека да помислите: Глава труп, Гърди оживяване, тичане на астралното тяло, порастване посредством Аза как се оживява целия човек, който преди това е стоял пред вас като восъчна кукла.
към текста >>
Едно тича що дете ви разкрива астралното
тяло
.
За това между другото ще имате нужда да проникнете на възгледите си с това, което Духовната наука може да влее в усещанията, в чувствата, в цялото отношение на човека към обкръжението му.
Едно тича що дете ви разкрива астралното тяло.
А това, което е в основата на жестовете на тичането защото всяко дете тича различно, идва от конфигурацията на различните астрални тела. А това, което е в основата на растежа, то изразява нещо от Аза.
към текста >>
Нито един нюанс
на
това, което е бил човекът не може да ни убегне ако го наблюдаваме по този начин, с задържания заради малко глад в детството растеж, набит,
тяло
то изправено назад, удрящ силно пети.
Нека приемем, че стоим на улицата и Фихте преминава покрай нас, и ние го поглеждаме: той не е много едър мъж, набит. Кое ни подсказва начина, по който той е пораснал? Задържан растеж. Силни крака, особено силно удря пети, когато го наблюдаваме как се отдалечава. Целия Фихтев Аз е вътре.
Нито един нюанс на това, което е бил човекът не може да ни убегне ако го наблюдаваме по този начин, с задържания заради малко глад в детството растеж, набит, тялото изправено назад, удрящ силно пети.
Чуваше се как говори, когато той биваше наблюдаван така в гръб!
към текста >>
И все пак, със средата
на
15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото
тяло
.
Виждате, че във външната страна на живота може да се влее един духовен елемент. Той между другото не може да се влее във външното от живота, ако хората не приемат в себе си едно различно убеждение от това, което днес се намира в душевното им устройство. За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени.
И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло.
И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете. Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>
Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното
тяло
, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото
тяло
.
В преподаването на човека трябва да навлезе това да започне да насочва вътрешния си душевен поглед напълно към индивидуалността. В образованието на учителите трябва да навлезе убеждението: в човека да се открият индивидуалностите.
Това можем да направим само когато така оживим представата си за човека, както ви описах, когато наистина осъзнаем: това, което се движи напред не е механизъм, а е астралното тяло, което се придвижва напред, и носи със себе си физическото тяло.
А сега сравнете това, което може да възникне в душата ви като вътрешно оживен и раздвижен образ на целия човек, с това, което днес ви дава обикновената наука: Хомункулус, истински Хомункулус! Науката не споменава нищо за човека, а проповядва само Хомункулуса. Истинският човек, това е нещото, с което педагогиката трябва да се занимава преди всичко. Но той се намира напълно извън нея.
към текста >>
18.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята
на
времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода
на
развитието
на
съвремието и как формират основата
на
човешкото ни
тяло
.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия. Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>
От това вие виждате, че поставям като условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се
мисли
, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид.
Днес няма да се връщаме назад повече от онова време, което сме свикнали да наричаме третата следатлантска епоха, египетско-халдейската епоха, следвана от гръко-римската епоха, следвана вече от нашата епоха. Ние ще разгледаме особеното своеобразие на интелигентността у древните египтяни, у халдейците, у гърците и римляните и след това ще преминем към разглеждането на особения вид интелигентност, който е присъща на нас хората от петата следатлантска епоха.
От това вие виждате, че поставям като условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се мисли, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид.
Който притежава нашата интелигентност е интелигентен, а който не я притежава, не е интелигентен. Това не е правилно. Интелигентността преживява метаморфози, интелигентността се мени. В египетско-халдейската епоха тя беше различна от тази, която ние имаме. Тази различна интелигентност през египетско-халдейската епоха можем да си представим най-добре, когато си кажем, че посредством своята интелигентност древният египтянин, а също и древният халдеец, инстинктивно усещаха родството, схващаше родството, разбираше родството на своята собствена човешка мъдрост с целия космос.
към текста >>
Египетско-хадейските хора разсъждаваха малко или изобщо не разсъждаваха върху това, за което днешният човек
мисли
посредством своята интелигентност.
Египетско-хадейските хора разсъждаваха малко или изобщо не разсъждаваха върху това, за което днешният човек мисли посредством своята интелигентност.
Защото те не притежаваха този вид интелигентност. Когато те мислеха, когато раздвижваха интелигентността си, то в нея заживяваше връзката им с космоса. Древният египтянин, древният халдеец, знаеше в какво отношение се намира към един или друг образ от зодиака, знаеше какво влияние упражняват върху телесното му устройство луната, слънцето, другите планети. Той знаеше как въздействува редуването на годишните сезони върху човешкото същество. Всичко това той схващаше благодарение на интелигентността си.
към текста >>
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата
на
смъртта вашето
тяло
ще попадне под властта
на
материалните мощи и материалните сили и вещества
на
земята.
А в гръцките тайни школи в тази връзка се изследваше нещо съвсем определено. Относно тези факти, там се говореше приблизително следното. Там се казваше: всичко е духовно, дори и привидно материалното има в основата си духовни процеси, духовни закономерности. Това, което ви се явява като земно-материално, в основата си също е овладяно от духовни закони. То съществуват духовни закони, към които вие принадлежите доколкото сте от плът.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята.
И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете. В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
към текста >>
В убеждение
на
много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността
на
хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото
тяло
.
В момента в който вие станете неплътски и преминете портата на смъртта вашето тяло ще попадне под властта на материалните мощи и материалните сили и вещества на земята. И тези материални сили и вещества са само привидно материални. Те също са материални, но са проникнати от този вид духовност, която ви се явява като смъртта. Ако с вашата си интелигентност вие разбирате някакви закони, то това са законите на смъртта. Това са законите, които се съдържат в гробовете, поемащи труповете.
В убеждение на много от гръцките тайни ученици се превърна това, че интелигентността на хората може да проумее само това, което поемат гробовете, които затварят в себе си мъртвото тяло.
Ако искате да знаете в каква духовност живеете тук на земята, така говореше учителят към учениците си в школата -, или когато сте безтелесни между смъртта и новото раждане, то вие трябва да направите видяното в свое убеждение. Ако не сторите това, то вашата интелигентност ще създаде понятия и идеи, и вие ще разбирате само това, което е духът на материята, която поема телата ви.
към текста >>
Когато
мисли
м за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме
на
едностранчивото развитие
на
интелигентността.
Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността. Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора. Това, бих казал, е предчувствието на злото, в което ще се превърне интелигентността в пета та следатлантска епоха, и в началото на чиито процес ние се намираме. И ако човекът не развие нищо друго освен интелигентността си, то той ще се превърне на земята в едно зло същество.
Когато мислим за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме на едностранчивото развитие на интелигентността.
В египетско-халдейската епоха тази интелигентност все още беше нещо добро, но след това се превърна в нещо, което встъпи в родство със смъртта. Интелигентността ще встъпи в родство със силите на заблудата, на измамата и на злото.
към текста >>
То показва, как трябва да се
мисли
за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане
на
интелигентността си.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата. Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно.
То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си.
Напълно погрешна спекулация естествено би било да се вярва, че интелигентността може да бъде потисната. Тя не бива да се потиска, но за виждащия е ясно, че в бъдеще ще е нужна известна смелост, човек да и се отдаде изцяло, тъй като интелигентността води до изкушението на злото и на заблудата, и тъй като чрез проникването и с Христовия принцип трябва да намерим възможността да я преобразуваме. Човешката интелигентност ще стане напълно ариманическа, ако Христовият принцип не проникне душите на хората.
към текста >>
19.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Пред нас са Азът, така нареченото астрално
тяло
, етерното
тяло
и физическото
тяло
.
Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял свят и някои от които днес ще посочим. Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука. Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество.
Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
Обикновено се
мисли
: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото
тяло
.
Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука. Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае.
Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло.
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо
тяло
.
Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло.
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност.
към текста >>
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо
тяло
, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното
тяло
, астралното
тяло
и Аза.
Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
към текста >>
Това, което е физическо
тяло
, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп.
Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп.
И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото
тяло
на
човека.
Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп.
И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека.
Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното
тяло
, астралното
тяло
и Аза.
Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека.
Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото
тяло
на
човека.
С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност.
Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви
тяло
, етерното ви
тяло
носят този труп из пространството.
Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека.
Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо
тяло
.
Това осъзнаване на действителната природа на човешкото същество е все по-важно за нашата епоха. Защото виждате ли, нещата в днешния цикъл на развитие на човечеството, каквито познаваме отдавна, не са били винаги по този начин. Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните.
Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло.
Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят. Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът.
към текста >>
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни
на
природата
на
растението, докато днешното физическо
тяло
и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото
тяло
атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време
на
египетско-халдейската епоха.
Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела. Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят. Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът.
А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха.
Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Днес в човешкото
тяло
съществуват язвени образувания, които се дължат просто
на
това, че една част от
тяло
то получава склонността да стане такава, каквото е било цялото
тяло
по време
на
египетско-халдейската епоха.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят. Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха.
Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото
тяло
, т.е. трупът.
Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът.
Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
към текста >>
Това, което е етерно
тяло
, това, което е астралното
тяло
, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът. Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото.
Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие.
към текста >>
Ако етерното
тяло
можеше да разбира по същия начин, както физическото
тяло
разбира мъртвото, то етерното
тяло
най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
към текста >>
Това именно е своеобразното, че в растително-живото
тяло
на
египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
към текста >>
Това обаче не се дължи
на
факта, че в тези кръгове все още са живи традициите
на
мъдростта, която беше постигната посредством египетското
тяло
.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно. Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане
на
човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително
тяло
отмря, защото още в гръцката епоха живото растително
тяло
вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо. Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
Днес ние носим със себе си едно много мъртво
тяло
, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката
на
посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
Днес ние носим със себе си едно много мъртво тяло, и тази мъртвост е особено важна за човешката глава както вече съм ви разяснявал това от други гледни точки, че човешката глава се счита от науката на посветените за труп, за нещо мъртво, за нещо непрестанно умиращо.
Човечеството ще осъзнава това все повече и повече: че то всъщност познава с трупа и затова разбира мъртвото.
към текста >>
В първия следатлантски период: дълбокото въздействие
на
Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие
на
астралното
тяло
; във втория следатлатски период дълбокото въздействие
на
етерното
тяло
, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса.
Ако на първото население непосредствено след атлантската катастрофа се беше случило да се изговори известното само на посветените име на Аза, то цялата тълпа щеше да се за шемети, щеше да припадне, толкова силно щеше да подействува това име върху Аза. Отклик на този факт намираме в древното хебрейско време, когато се говори за неизговоримото име на Бога в душата, което може да се изрича единствено от посветените или да бъде евритмизирано от общността. Неизговоримото име на бога произхожда от това, което току що ви разказах. Постепенно това се изгубваше все повече. Затова обаче се притъпиха дълбоките въздействия, които съпровождаха подобни неща.
В първия следатлантски период: дълбокото въздействие на Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие на астралното тяло; във втория следатлатски период дълбокото въздействие на етерното тяло, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса.
Сега ние можем да изговорим Аза, можем да изговорим всичко възможно, но нещата вече не ни въздействат, защото това, което схващаме от света ние разбираме с трупа си. Това означава, че от света ние разбираме единствено мъртвото, минералното. Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота. Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих. Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност.
към текста >>
Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо
мисли
за божественото в различните вероизповедания.
Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо мисли за божественото в различните вероизповедания.
Това, че си представяме Бога като най-висшето, то още не казва нищо. В това отношение е важно най-вече да разчистим всички заблуди. Какво всъщност имат впредвид повечето хора, които днес казват "Бог"? Вече съм споменавал това и тук. Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог?
към текста >>
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи
на
Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек
мисли
за целите
на
човечеството като цяло.
Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло.
Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности. Това, което е в сила за Централна Европа, вече е казано от мен преди много години в обществени лекции. Всичко това не се прие такова, каквото трябваше да се приеме.
към текста >>
Мисли
за това, какво означава съществото
на
Архангела, съвсем не идват
на
човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора.
С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира конкретно извън границите на земята. Ако насочим духовния си взор към едно такова обгръщане и схващане на човешките съдби в земното пространство, ако се интересуваме интензивно за надхвърля щото личната участ, то ние настройваме душата да проумее нещо по-висше от обикновения Ангел: а именно Архангела.
Мисли за това, какво означава съществото на Архангела, съвсем не идват на човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора.
Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела. Защото това, че се нарича различно е само една лъжа, това не прави нещата такива каквито са. Едва когато хората започнат да се интересуват за участта в пространството, тогава душата ще започне да се настройва за това, да се издигне до съществото на Архангела.
към текста >>
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата
на
човечеството от времето
на
древните египтяни, когато дори и
тяло
то беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
За да получим усещане за това, което е нужно в тази област, ние трябва да оставяме именно подобни неща, така както ви ги описах днес, да изникват пред душите ни: метаморфозата на човечеството от времето на древните египтяни, когато дори и тялото беше по-скоро растително по природата си, така че, когато изпадне обратно в миналото се разболява, развива язвени образувания и т.н., и че ние носим един труп, който всъщност познава нещата.
Посредством тези неща ние ще си създадем усещане, чувство за това, което е необходимо на човечеството: наистина да напредне в посоката, как социалният въпрос може да бъде решен в съвремието. Ние вече не можем да си позволим да разглеждаме във възможно на елементарен вид нещо като социалния въпрос.
към текста >>
20.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да
мисли
м и да чувствуваме.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме.
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е
тяло
, душа и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Защото в детството Духът е по-близо до
тяло
то, отколкото при възрастния човек.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката
на
човешкото
тяло
и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и
тяло
, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите
на
човешкото познание, той казва: от дълбочините
на
човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство
на
човешкото око,
на
човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според
тяло
то, душата и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Днес ние много
мисли
м за това – аз няма да говоря за историческото развитие
на
езика, а само за процеса
на
проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Кръвта се движи през неговото
тяло
по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган.
Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>
Ала всички
мисли
, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят.
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
към текста >>
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока
на
ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да
мисли
, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва
тяло
то му: това детето приема под формата
на
инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да
мисли
м с Духа.
Така в този жизнен период биваме насочени към имагинацията, тъй както преди това бяхме насочени към интуицията и инспирацията.
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
към текста >>
21.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да
мисли
м и да чувствуваме.
Но това, което придобиваме по този начин, то става убеждение, то става нещо, което ние можем да мислим и да чувствуваме.
И става все по-трудно и по-трудно тези величествени убеждения, които естествената наука прибавя към духовното, да бъдат приложени, да бъдат въведени в практиката на живота. Ние знаем за Духа, обаче ние не можем вече да работим с Духа, да проникваме с Духа нашата жизнена практика, нашия ежедневен живот.
към текста >>
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е
тяло
, душа и Дух.
Коя област в живота в най-силна степен ни кара да боравим с Духа? Това е възпитателното и преподавателското дело.
Във възпитанието ние трябва да обхванем целия човек, а целият човек е тяло, душа и Дух.
Ако искаме да възпитаваме, да преподаваме, ние трябва да умеем да работим с Духа.
към текста >>
Защото в детството Духът е по-близо до
тяло
то, отколкото при възрастния човек.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката
на
човешкото
тяло
и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и
тяло
, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период.
Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението. Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите
на
човешкото познание, той казва: от дълбочините
на
човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство
на
човешкото око,
на
човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според
тяло
то, душата и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Днес ние много
мисли
м за това – аз няма да говоря за историческото развитие
на
езика, а само за процеса
на
проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Кръвта се движи през неговото
тяло
по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган.
Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно.
И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>
Ала всички
мисли
, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят.
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
към текста >>
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока
на
ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да
мисли
, изхождайки от Духа.
Това са нещата, които живеят не просто като основни положения, но които трябва да преминат изцяло в учителя, в цялата му същност, като преминават постоянно от главата по посока на ръцете, и учителят трябва да действува, изхождайки от Духа, а не само да мисли, изхождайки от Духа.
Това са неща, които трябва оживеят в учителя.
към текста >>
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва
тяло
то му: това детето приема под формата
на
инспирация.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация.
И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да
мисли
м с Духа.
Така в този жизнен период биваме насочени към имагинацията, тъй както преди това бяхме насочени към интуицията и инспирацията.
И сега ние трябва да потърсим онази духовна основа, която, след като трябва да бъдем учители, да ни постави в положението да можем да работим, изхождайки от имагинацията, инспирацията и интуицията и да работим с Духа, а не просто само да мислим с Духа.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко
на
начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин
тяло
то е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
И тъкмо чрез изключването
на
тяло
то бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин
тяло
то е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена,
тяло
то е било приучавано да понася физическите страдания.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост
на
човешкото
тяло
се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване
на
лещата, или
на
стъкловидното
тяло
, при което окото от състояние
на
безкористност премине в състояние
на
егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител
на
човешкото същество.
Чрез едно сравнение аз искам да изясня това, което желая да кажа. Да разгледаме човешкото око. Това човешко око съществува, за да бъде посредник между човека и светлинното усещане. Чрез какво човешкото око може да направи осезаема за човека светлината? Чрез това – бих желал тук да се изразя много по-образно – чрез това, че то самото не желае нищо за себе си.
В мига, в който пожелае вътре нещо за себе си – да кажем, в мига, в който органичната дейност, жизнената дейност в окото стане твърде активна, например когато се изгубва прозрачността, когато настъпи втвърдяване на лещата, или на стъкловидното тяло, при което окото от състояние на безкористност премине в състояние на егоизъм, тогава вече окото престава да бъде служител на човешкото същество.
Окото не бива да има претенцията да бъде нещо за самото себе си. Това, разбира се, е казано относително, но нали всичко, което трябва да бъде казано, трябва да бъде изразено по един донякъде абсолютен начин. Самият живот след това внася относителност в него. Така ние можем да кажем: Окото дължи своята прозрачност по отношение на светлината на обстоятелството, че то самото се отделя от човешкото същество, че то е безкористно.
към текста >>
Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез аскетизъм да отнемаме
на
нашето
тяло
неговата сила за действие.
Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез аскетизъм да отнемаме на нашето тяло неговата сила за действие.
И ние можем да направим това. Можем, защото чрез нашето вековно природонаучно развитие ние сме в състояние да обучаваме своето мислене. Това, което казвам тук, не е насочено срещу интелектуалното. Навсякъде интелектуалният елемент трябва да бъде основа, основа трябва да бъде ясното мислене. Ала върху тази интелектуалност, върху това ясно мислене трябва да надстроим онова, което после ще ни отведе в духовния свят.
към текста >>
Празните
мисли
лесно могат да бъдат ясни.
Изключително лесно е днес да изискваме ясно мислене от човека. Нямам никакви възражения върху ясното мислене. В наше време то отстои вече на векове от делата на Коперник, на Галилей6, такова едно ясно мислене е нещо, което се разбира от само себе си. Жалкото е само, че то все още не е станало нещо естествено и за най-широките кръгове от хора. Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яснота за сметка на една пълнота, на една съдържателност.
Празните мисли лесно могат да бъдат ясни.
Но в основата на цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни мисли, ясни мисли със съдържание.
към текста >>
Но в основата
на
цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни
мисли
, ясни
мисли
със съдържание.
Нямам никакви възражения върху ясното мислене. В наше време то отстои вече на векове от делата на Коперник, на Галилей6, такова едно ясно мислене е нещо, което се разбира от само себе си. Жалкото е само, че то все още не е станало нещо естествено и за най-широките кръгове от хора. Но в основата си е лесно човек да постигне ясно мислене, когато мисленето постига тази яснота за сметка на една пълнота, на една съдържателност. Празните мисли лесно могат да бъдат ясни.
Но в основата на цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни мисли, ясни мисли със съдържание.
към текста >>
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране
на
физическото
тяло
, това ние постигаме благодарение
на
обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Той отслабва своето
тяло
, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното
тяло
и отслабеното
тяло
да стане прозрачно за духовния свят.
Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от
тяло
то, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме
тяло
то да стане прозрачно за света
на
Духа.
Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа.
Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет.
към текста >>
Тогава светът
на
Духа става прозрачен за нас и когато нашето
тяло
стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят.
Помислете си само какви бихте желали да бъдете примерно след 10 години. Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта. Човекът живее лесно само в самия момент. Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот.
Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят.
към текста >>
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата
на
подобно познание, в рамките
на
което човешкото
тяло
е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
към текста >>
И Жан Паул9, немският поет и
мисли
тел, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят. Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко.
И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане
на
душата от физическото
тяло
.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда.
Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
към текста >>
Когато се говори за духовния живот
на
човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко
тяло
.
Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло.
И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот.
към текста >>
Естествено човекът трябва да има здрава веществообмяна, ако желае да
мисли
по здрав начин.
Всяко разгръщане на волята у човека е съпроводено от особена форма на веществообменни процеси. С веществообмяната е много по-тясно свързана волята, отколкото мисленето.
Естествено човекът трябва да има здрава веществообмяна, ако желае да мисли по здрав начин.
Ала по един непосредствен начин мисленето е свързано с една съвсем различна дейност в нервната система, която не е веществообмяна, докато волята на човека е свързана непосредствено с веществообмяната. И тази свързаност с веществообмяната е тъкмо онова, което човек трябва да познава.
към текста >>
Когато ние възприемаме представи за нашата собствена воля, когато
мисли
м за волята, тогава дейността
на
веществообмяната се проектира в нервната система.
Когато ние възприемаме представи за нашата собствена воля, когато мислим за волята, тогава дейността на веществообмяната се проектира в нервната система.
Едва успоредно, индиректно волята действува в нервната система. За възприемане на нашата собствена волева дейност служи онзи елемент, който се развива в нервната система по отношение на волята.
към текста >>
Детето – в най-първите седмици
на
своя живот – вкусва с цялото си
тяло
.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло.
Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото
тяло
, а само в главата.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане.
Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
23.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията
на
сетивната система физически, но по-надълбоко в
тяло
то те действуват само душевно.
Тези три системи се развиват в човека по такъв начин, че всяка една от тях има свое собствено време и че върховата точка в развитието на всяка една от тях попада в различни жизнени периоди. В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган. То е в известен смисъл изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система. В нея са разположени изходните начала за формиращите сили в целия организъм.
Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
към текста >>
Детето е все още отдадено
на
въздействията
на
онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността
на
тяло
то, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината. При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи.
Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно.
До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз.
към текста >>
При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие
на
тези душевни грижи в областта
на
конституцията, мимиката и движението
на
неговото
тяло
намира в слаба степен някакъв външен израз.
Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен.
При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз.
Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво
тяло
на
човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм
на
човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Защото ако човек не
мисли
духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта
на
всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване
на
урока.
Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето.
Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>
Защото то се развива като едно чуждо
тяло
, като един душевен тумор.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
към текста >>
24.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото
тяло
; това, което детето вижда
на
пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето.
По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото тяло; това, което детето вижда на пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето.
Именно него ние постепенно превръщаме във “ф” (f).
към текста >>
Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението
на
собственото
тяло
.
При това е важно по този начин напълно да се изявява също и индивидуалността на учителя. И тъй като във Валдорфското училище вече има много ученици, ние трябваше да създадем паралелни класове – имаме два 1-и класа, два 2-и класа, и т.н. Когато влезете в единия първи клас, Вие можете да видите как урокът по писане бива изведен от рисуването, тук Вие виждате как преподавателското умение прави това по един определен начин. Да кажем, в единия клас Вие откривате, че това се прави по начина, който беше показан сега. После Вие влизате в другия клас, в 1-и Б клас: Тук Вие откривате друго преподавателско умение: тук се преподава същия урок, но Вие виждате нещо съвсем различно.
Тук Вие виждате как преподавателското умение кара децата да се движат в един вид ритмично движение, при което формата възниква от движението на собственото тяло.
И това, което детето очертава движейки се, после то бива записано като буква. Така е възможен и трети, и четвърти начин, и т.н. В различни паралелни класове Вие можете да видите преподаването на един и същи урок по найразлични начини. Защо? Защото не е безразлично дали едно преподавателско умение е съпроводено от даден темперамент, или друго преподавателско умение е съпроводено от друг темперамент. Само когато съществува правилният контакт между преподавателското умение и целия клас – само тогава урокът може да бъде здравословен.
към текста >>
Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат
на
цялото
тяло
.
Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека.
Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло.
Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека.
към текста >>
25.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до
тяло
то
на
детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
Необходимостта за целта на възпитанието и на възпитателното преподаване да познаваме целия човек става особено ясна, когато наблюдаваме развитието на момчето и на момичето между 11-та и 12-та година от живота. Хората обикновено наблюдават – бих желал да кажа – само по-грубото преобразяване, по-грубата метаморфоза на човешката природа и нямат поглед върху по-фините преобразования. По тази причина хората вярват, че вършат нещо добро за детето, когато питат: Какви телесни движения трябва да извършва детето, за да стане телесно здраво?
Тъкмо за да стане детето телесно здраво, силно телесно и без никакви ограничения, в детската възраст до тялото на детето трябва да се достигне по обходния път през душата и Духа.
към текста >>
Ако преди 11-та година поднесем
на
детето принципа
на
лоста, принципа
на
парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото
тяло
.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека.
Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система. И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
И това, което ние казваме
на
детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от
тяло
то
на
детето.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло. Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система.
И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето.
Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото
тяло
.
Ето тук ще дойде философията и ще каже: Да, но когато искаме да познаем нещо, тогава нещата трябва да бъдат логични. Съвсем вярно, но така, както трябва да бъде логично и едно творение на изкуството. Когато сме застанали пред света, възможно е светът да бъде представен вътрешно чрез един художествен подход. Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява.
Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло.
Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо.
към текста >>
Те се свързват с цялото
тяло
, с меката мускулна система.
Съвсем вярно, но така, както трябва да бъде логично и едно творение на изкуството. Когато сме застанали пред света, възможно е светът да бъде представен вътрешно чрез един художествен подход. Тъкмо по този начин трябва да привикнем към подобен подход, а не догматично да настояваме: светът трябва да бъде обхванат единствено по логичен път. Когато собствените представи, усещания и чувства на учителя са вътрешно подвижни, той вижда: Ако преди 11-та година аз поднеса на детето динамични, механични представи, тогава в мозъка тези представи се препъват, там те се натрупват, те втвърдяват мозъка, така че по-късно в младежките години идва мигрената, а мозъкът продължава да се втвърдява. Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло.
Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система.
Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>
Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му
тяло
силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с
тяло
то си.
Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение.
Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си.
Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват
тяло
то и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване
на
вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си.
Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо
тяло
, колкото в това, което тези дни нарекох етерно
тяло
,
тяло
то, което е много по-подвижно.
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
към текста >>
Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото
тяло
.
Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа.
Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло.
Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си.
към текста >>
Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите
на
тяло
то наоколо,
тяло
то става все по-подвижно.
Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна.
Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно.
Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си. Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата.
към текста >>
И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано
на
едно място; то чувствува, че не може да остане
на
същото място, то бяга, в него нахлуват чужди
мисли
.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете. В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено.
И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли.
Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в
тяло
то, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Тя е с “дупки”, тя е пропусклива. Всичко потъва надолу. Че това при детето е така, че системата на циркулацията в останалия организъм се стреми да всмуче в себе си всичко, ето това е, което трябва да почувствуваме.
към текста >>
Така също, ако имате едно момче или момиче,
на
което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете,
на
което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото
тяло
и в циркулацията
на
останалото
тяло
.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло.
Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат. Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие. По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>
26.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото
тяло
е организъм поради това, че има сърце.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно.
Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце.
При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>
По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода
на
едни или други
мисли
.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок. Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език.
По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли.
Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език. Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех.
към текста >>
Обяснили сме
на
децата формата
на
костната система, обяснили сме също и външната страна
на
тяло
то, начина
на
живот в човешкия организъм.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището.
Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание. То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми.
към текста >>
То е навлязло в тяхната воля, а не само в
мисли
те им, в главата.
Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм. Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание.
То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата.
И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част
на
човешкото
тяло
.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно.
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло.
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката.
към текста >>
Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото
тяло
, отколкото гимнастиката.
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му.
Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката.
Така Вие виждате как от боравенето с цветовете израства онова, което после се превръща във всякакви полезни предмети, които биват изработени, така че детето наистина да чувствува единия цвят поставен до другия и едната форма до другата. И всичко това е част от нещо цялостно и затова детето го прави именно по този начин.
към текста >>
27.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и
тяло
то, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт
на
изоставане и по-точно в акта
на
преодоляването
на
притегателната сила
на
Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина
на
човешката природа.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му. Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10.
към текста >>
Човешките представи, заложени в езика или в езиците просто нахлуват в момчето през времето, когато
тяло
то расте по-бавно.
Момчето израства нагоре. И тогава това, което преди това е пропуснато, то го догонва в едно състояние, в което човекът се противопоставя на света по начин, съвсем различен от начина през предходните години на живота. По тази причина при момчето бива ангажирана повече нервната система, отколкото кръвната система. Така при момчето тъкмо в тези години лесно настъпва превъзбуда на нервната система, ако не сме хармонизирали както трябва неговите впечатления с нашата преподавателска дейност. Защото през тези години огромно влияние върху момчето има това, което е заложено в езика или в езиците, които то е изучавало.
Човешките представи, заложени в езика или в езиците просто нахлуват в момчето през времето, когато тялото расте по-бавно.
Така през тази възраст в момчето започва да бушува светът, започва вътрешно да вилнее онзи свят, който го заобикаля на Земята.
към текста >>
Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек
мисли
: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н.
Виждате ли, това е което учителите и възпитателите във Валдорфското училище трябва сами да възпитават в себе си и в което поради основания, които по-късно ще изложа, тези учители съумяват сравнително бързо да се вживеят: непредубедеността спрямо обрата в човешката природа. Валдорфският учител – ако мога да се изразя така парадоксално – при определени обстоятелства е постоянно готов да види това, което е днес и че то е различно от това, което е било вчера.
Ето в какво се състои неговата педагогическа тайна: Вечер обикновено човек мисли: Да, утре Слънцето отново ще изгрее и всичко ще бъде така, както е било днес и т.н.
Разбира се, че изглежда малко парадоксално, но за да изразя нещата симптоматично, бих желал да кажа: Валдорфският учител трябва да бъде подготвен за това, че може да дойде и такъв ден, в който Слънцето да не изгрее. Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това.
към текста >>
Всичко, което днес ние
мисли
м, е интелектуалистично оцветено.
Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена. На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н. И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма.
Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено.
Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично. Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен език, който децата изобщо не разбират. Ето защо днес действително съществува пропаст между възрастни и деца. Но тъкмо чрез едно такова преподаване, каквото е Валдорфското, чрез такова едно учителство тази пропаст трябва да изчезне.
към текста >>
Ала днес човекът
мисли
следното: разрешението
на
всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи.
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно. Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение.
Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи.
Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки. Защото те казват: За Бога! , ако някой наистина успее да разреши всемирните загадки и да впише това разрешение в една книга, какво ще правят тогава всички онези хора, които ще дойдат след това? Би станало невероятно скучно. Всичко, към което хората са се стремили като към разрешение на всемирните загадки, всичко това вече ще бъде налице, човек само ще трябва да го научи.
към текста >>
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа,
тяло
и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>
28.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Оказва се, че когато става дума за социалния живот, тъкмо
мисли
те са тези, които отказват да ни служат.
Ако се запитаме: Къде можем да открием плодотворните социални идеи? – и си отговорим непредубедено, следва да признаем, че не сме в състояние да го сторим.
Оказва се, че когато става дума за социалния живот, тъкмо мислите са тези, които отказват да ни служат.
към текста >>
Ученият, естественикът има своите
мисли
в главата си, нали така?
Нека да си представим как трябва да говори един такъв представител.
Ученият, естественикът има своите мисли в главата си, нали така?
Към тях той не прибавя много; към тях той прибавя нещо само тогава, когато те трябва да бъдат потвърдени чрез микроскопа, чрез някакъв експеримент или някакво наблюдение. Обаче това, което той наблюдава, то трябва да бъде напълно отделено от човека, то не трябва да бъде свързано, а някак си прибавено към него.
към текста >>
Ето как онзи, който
мисли
естественонаучно, рано или късно вижда една пропаст между своето мислене и онова, което е прибавено към мисленето.
Ето как онзи, който мисли естественонаучно, рано или късно вижда една пропаст между своето мислене и онова, което е прибавено към мисленето.
към текста >>
Служейки си със своите
мисли
, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо.
Обаче като представител на естественонаучната епоха, той не можеше да започне със самата нея. Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене. Той изчаква какво ще му кажат микроскопа или телескопа. Нещата трябва да дойдат отвън.
Служейки си със своите мисли, Карл Маркс не можеше да предприеме нищо.
И тъй като той не можеше да излезе извън своята кожа, той напусна Германия и замина за Англия. Там външно го пресрещнаха социалните отношения, също както естественикът се натъква на резултатите от микроскопа и телескопа. Там той намери един външен свят. Там той можа да изгради една социална теория по естественонаучен образец, тъй както и естественикът изгражда своите теории. И понеже този начин на мислене беше залегнал дълбоко в телата на хората, неговата теория придоби огромна популярност.
към текста >>
Но
мисли
те все още не можеха да проникнат там.
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано. Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически. Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания.
Но мислите все още не можеха да проникнат там.
Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически. И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.
към текста >>
Един човек какъвто беше Маркс, можеше да
мисли
само юридически.
Тъкмо това е, което през последните векове израстна на Запад като “демократичен елемент”, но поскоро като постулат, като изискване, а не като нещо вече реализирано. Защото отношенията взеха надмощие над хората. Те могат да мислят само теократически или юридически. Обаче животът поставяше своите нарастващи индустриално-стопански изисквания. Но мислите все още не можеха да проникнат там.
Един човек какъвто беше Маркс, можеше да мисли само юридически.
И разбирането, до което той стигна за милиони и милиони човешки същества, беше само чисто юридическо.
към текста >>
29.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ето защо в Германия трябваше да се
мисли
върху това, как трите съставни части да бъдат отделени една от друга, за да се постигне после тяхната органическа цялост, как те да си взаимодействуват, без да губят връзките помежду си.
В Средна Европа възникна една компактна маса, включваща и трите потока: духовния, юридическодържавническия, и стопанския.
Ето защо в Германия трябваше да се мисли върху това, как трите съставни части да бъдат отделени една от друга, за да се постигне после тяхната органическа цялост, как те да си взаимодействуват, без да губят връзките помежду си.
към текста >>
Ако
мисли
м реалистично за социалния въпрос
на
съвременната епоха и за основния импулс
на
социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си. Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части.
Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
Ако се опитате да
мисли
те, съобразявайки се с действителността и да дадете
на
хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Ако се опитате да мислите, съобразявайки се с действителността и да дадете на хората отговор, съобразен с действителността, те няма да го разберат, защото идват с техните готови теории, идват с една глава, препълнена с понятия като “капитал”, “принадена стойност”, “класова борба”, както и с всякакви стари предразсъдъци.
Те идват със старите си мисловни навици. Днес тъкмо в областта на практическия живот теориите убиват реалността. Загадката на нашето време се състои в това, че всички практици станаха теоретици и че всички те имат в главите си някакви идеи, изработени в една или друга фабрика и с тези теоретични идеи те искат да подобрят целия социален живот. Ето защо аз смятам, че занапред моята книга “Същност на социалния въпрос” ще трябва да се чете по-скоро на Запад или в Русия, понеже в Германия днес не съществуват никакви възможности за нейното прилагане. Например на Запад видяха, че тази книга без никакви утопии посочва как трите части могат да съществуват една до друга и да си взаимодействуват.
към текста >>
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да
мисли
м модерно.
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Не възприемайте тези думи повърхностно, уважаеми дами и господа. Ние можем да го постигнем само ако се откажем от външния вид на социалните проявления и насочим поглед към дълбочините. Днес ние сме изправени пред един странен факт. Пред факта, че един човек, – колкото и да е умен, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение. И аз бих казал, уважаеми дами и господа, че сме изправени пред една социална мистерия, а именно пред факта, че всяко индивидуално социално съждение е погрешно.
към текста >>
Защото никак не е съществено какво днес
мисли
отделният човек: с тези
мисли
той може да съчини фейлетон или роман, обаче с тях той не навлиза в действителността.
Понякога трябваше да се произнасям и по т.нар. “женски въпрос” като разновидност на социалния въпрос, и тогава – т.е. преди около 30 години – аз не казах: Ето, женският въпрос трябва да се разреши по този или онзи начин!
Защото никак не е съществено какво днес мисли отделният човек: с тези мисли той може да съчини фейлетон или роман, обаче с тях той не навлиза в действителността.
Ето защо тогава аз казах: Първо трябва съвсем честно да попитаме какво мислят нашите жени и едва тогава ще имаме основания да предлагаме някакво разрешение.
към текста >>
Ако по отношение
на
социалните проблеми искаме да
мисли
м практически, следва да имаме предвид, че всичко онова, което наричаме натурализъм, идеализъм, материализъм, спиритуализъм, произтича от юридическо-логическото мислене и че то вече не подхожда за съвременната епоха, както не подхождат и понятия като “индустриализъм”, “комунизъм”, “социализъм”.
Ето какво се случва в живота и това го прави много сложен.
Ако по отношение на социалните проблеми искаме да мислим практически, следва да имаме предвид, че всичко онова, което наричаме натурализъм, идеализъм, материализъм, спиритуализъм, произтича от юридическо-логическото мислене и че то вече не подхожда за съвременната епоха, както не подхождат и понятия като “индустриализъм”, “комунизъм”, “социализъм”.
Всички тези думи са подходящи за назоваването на един или друг факт, но взети като теории, като агитаторски директиви, те са напълно изхабени. Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни. Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки.
към текста >>
Така изглеждат нещата в
мисли
те
на
Адам Смит.
Така изглеждат нещата в рисунката на Микеланджело.
Така изглеждат нещата в мислите на Адам Смит.
Обаче неговите мисли обхващат другата страна на нещата. Микеланджело ги изобрази откъм страната на теокрацията и като художник можа да вмъкне теократическия елемент в юридическия. Докато Адам Смит мислеше изцяло юридически; Рикардо28 също и най-вече Карл Маркс; всички те искаха да поставят това юридическо мислене над новия индустриален ред, който вече не беше съобразен с хората, тъй като беше съобразен с теократическия ред.
към текста >>
Обаче неговите
мисли
обхващат другата страна
на
нещата.
Така изглеждат нещата в рисунката на Микеланджело. Така изглеждат нещата в мислите на Адам Смит.
Обаче неговите мисли обхващат другата страна на нещата.
Микеланджело ги изобрази откъм страната на теокрацията и като художник можа да вмъкне теократическия елемент в юридическия. Докато Адам Смит мислеше изцяло юридически; Рикардо28 също и най-вече Карл Маркс; всички те искаха да поставят това юридическо мислене над новия индустриален ред, който вече не беше съобразен с хората, тъй като беше съобразен с теократическия ред.
към текста >>
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче
на
икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой
мисли
по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
В този случай те не намираха съдружници. Защото повечето съдружници идваха и казваха: Това са някакви измислени теории; обаче ние сме практици. Като практици ние по-добре знаем как стоят нещата. Но какво имаха тези практици в своите глави? Няколко понятия, няколко теоретични понятия, с чиято помощ те си внушаваха какво трябва да вършат тук или там.
Тези философи, разполагащи с оскъдни понятия, се намираха в някакво ъгълче на икономическия живот, където те изработваха своите понятия и заявяваха пред всички: Тъкмо тези теоретични понятия са практиката и ако някой мисли по друг начин, той изобщо не разбира нищо.
към текста >>
Обаче днес ние все още
мисли
м с помощта
на
старите категории.
Обаче днес ние все още мислим с помощта на старите категории.
Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да мислиш в свобода! Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание.
към текста >>
Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да
мисли
ш в свобода!
Обаче днес ние все още мислим с помощта на старите категории.
Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да мислиш в свобода!
Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание.
към текста >>
Виждате ли, подобни бяха и намеренията
на
моята книга “Същност
на
социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да
мисли
м следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля.
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля.
Онзи, който смята “Същност на социалния въпрос” за книга на разума, изобщо не я разбира. Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
към текста >>
30.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всичко, което той
мисли
, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание. По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик.
Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите.
Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците? Как да се отнасяш към другите хора в качеството си на свещеник? Как да се отнасяш към другите хора в качеството си на гражданин? Как да се отнасяш към другите в качеството си на благородник?
към текста >>
И той не може да ги открие в своето
тяло
, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в душата му.
Обаче за да си отговори на този въпрос, човекът трябва да открие нещо вътре в себе си. Той трябва да открие вътре в себе си онези подтици, които по-рано му се даваха от страна на свещениците, благородниците и т.н.
И той не може да ги открие в своето тяло, той трябва да ги открие в Духа, който е, тъй да се каже, отпечатан в душата му.
Ето защо в моята “Философия на свободата” аз говоря за “нравствения импулс”, който същевременно се явява като най-дълбокия социален импулс, онази морално-импулсираща сила в човека, която наричам “морална интуиция”. Вътре в човека трябва да се появи нещо, което в конкретния случай от живота да му каже: Ето, сега ти трябва да постъпиш по този начин!
към текста >>
И все пак трябва да се
мисли
“в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те
на
свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото. Но в света не може да се напредва по този начин. Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”. Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така!
И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа.
към текста >>
И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите
мисли
в едната или другата посока.
Но в света не може да се напредва по този начин. Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”. Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока.
А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа. Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния живот.
към текста >>
Ето защо моята книга “Същност
на
социалния въпрос” предполага такива читатели, които могат да кръжат със своите
мисли
.
Ето защо моята книга “Същност на социалния въпрос” предполага такива читатели, които могат да кръжат със своите мисли.
Обаче хората не искат това, те искат да четат от първата до последната страница и тогава казват: Сега ние стигнахме края! А че краят може да е всъщност началото – за това те не се замислят. И най-фрапантното недоразумение при тази социално замислена книга беше именно възможността тя да бъде погрешно прочетена. И хората продължават да я четат погрешно. Стремят се не да насочат мислите към живота, а искат да нагодят живота към мислите си.
към текста >>
Стремят се не да насочат
мисли
те към живота, а искат да нагодят живота към
мисли
те си.
Ето защо моята книга “Същност на социалния въпрос” предполага такива читатели, които могат да кръжат със своите мисли. Обаче хората не искат това, те искат да четат от първата до последната страница и тогава казват: Сега ние стигнахме края! А че краят може да е всъщност началото – за това те не се замислят. И най-фрапантното недоразумение при тази социално замислена книга беше именно възможността тя да бъде погрешно прочетена. И хората продължават да я четат погрешно.
Стремят се не да насочат мислите към живота, а искат да нагодят живота към мислите си.
Но това не е никаква предпоставка за каквато и да е социална активност.
към текста >>
Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се
мисли
за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия.
Но сега, уважаеми дами и господа, аз не мога да кажа друго, освен: Това може и да е така за онези, които веднага след появата на една нова идея хукват към библиотеката, за да проверяват къде тази идея е вече регистрирана; обаче за онези, които вникват в троичния социален организъм, тази идея е пълната противоположност на Платоновия възглед за трите съсловия. Но Платон е живял толкова и толкова години преди Мистерията на Голгота. За тогавашната епоха възгледът за селското, военното и учителското съсловие е бил правилен; но да опресняваме този възглед в наши дни – това е абсурдно!
Защото троичният социален организъм не означава, че отново трябва да разделим хората и да поставим един в учителското съсловие, друг във военното, в юридическо-държавническото съсловие, и трети в селското съсловие; той означава да се мисли за такива инициативи, за такива асоциации, в които периодически всеки може да намира своето място, тъй както в днешно време ние имаме работа с човешки същества, а не със съсловия.
Става дума за институция, където се полагат истински грижи за духовния живот на човека, който изцяло се гради върху неговите индивидуални способности; на второ място става дума за самостоятелна държавно-юридическа институция, която не може да бъде ограничавана от други социални звена, и на трето място става дума за институция с чисто стопанска дейност.
към текста >>
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено
тяло
.
В областта на духовния живот не всеки може да има окончателната преценка; в областта на духовния живот всеки може да има преценка само за това, на което той е способен. Там всичко трябва да произлиза от съответната индивидуалност. Духовният живот трябва да бъде изграждан върху индивидуалните способности на хората.
Духовният живот налага тази необходимост, че той трябва да протича в едно затворено тяло.
Вие ще възразите: Но така не може! Обаче аз веднага ще посоча моите доводи.
към текста >>
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира
на
човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността
на
всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията
на
стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото
тяло
.
Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части.
Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
към текста >>
Онзи, който
мисли
пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго.
Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм.
Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък. Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
към текста >>
Едно заблуждение е да си
мисли
м, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин.
Това е нещо, което техниката вече е постигнала. Само че ние, с нашия морал, все още не сме го постигнали. Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм. Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг. Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин.
Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той. Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
към текста >>
31.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Процес
на
мисли
те и
на
представите.
Лечебните средства на Ритер. Извеждане на терапията от патологията. Извън човешка и интестинална флора. Въглероден процес. Кислороден процес.
Процес на мислите и на представите.
Успоредност в развитието на чревните и на мозъчните форми. Теория за бацилите и предразположение за болест. Секреция и мисловни процеси. Метаморфоза на светлината в организма и туберкулоза. Макроскопското разглеждане на света и илюзията на микроскопията.
към текста >>
Кислород и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо
тяло
.
Водата Рончено и Левико.
Кислород и азот и отношението между азово-астрално и етерно-физическо тяло.
Белтъка и органните системи. Растителен белтък. Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето. Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка.
към текста >>
Дейност
на
етерното
тяло
.
Дейност на етерното тяло.
Образуването на тумори и възпаленията като последица на неравномерни активности на етерното тяло. Полярност между туморообразуващия процес и възпалителния процес. Бял имел, лечение с бял имел Карбо вегетабилис. Психиатрични клинични картини като последица на смутени органообразуващи процеси. Въздействие на кафето и чая.
към текста >>
Образуването
на
тумори и възпаленията като последица
на
неравномерни активности
на
етерното
тяло
.
Дейност на етерното тяло.
Образуването на тумори и възпаленията като последица на неравномерни активности на етерното тяло.
Полярност между туморообразуващия процес и възпалителния процес. Бял имел, лечение с бял имел Карбо вегетабилис. Психиатрични клинични картини като последица на смутени органообразуващи процеси. Въздействие на кафето и чая. Употреба на захар.
към текста >>
Етерното
тяло
фантазни способности.
Оценъчна способност и ясновидство. Работа на Аза над отделните тела.
Етерното тяло фантазни способности.
Азов скелет във физическото тяло. Възпалителен процес. Изследване устройството на окото като път за възприемане на етерното тяло. Терапия на възпалителната тенденция. Пълнота. Измършавялост. Хипохондрия.
към текста >>
Азов скелет във физическото
тяло
.
Оценъчна способност и ясновидство. Работа на Аза над отделните тела. Етерното тяло фантазни способности.
Азов скелет във физическото тяло.
Възпалителен процес. Изследване устройството на окото като път за възприемане на етерното тяло. Терапия на възпалителната тенденция. Пълнота. Измършавялост. Хипохондрия. Окото като възпалителен процес.
към текста >>
Изследване устройството
на
окото като път за възприемане
на
етерното
тяло
.
Оценъчна способност и ясновидство. Работа на Аза над отделните тела. Етерното тяло фантазни способности. Азов скелет във физическото тяло. Възпалителен процес.
Изследване устройството на окото като път за възприемане на етерното тяло.
Терапия на възпалителната тенденция. Пълнота. Измършавялост. Хипохондрия. Окото като възпалителен процес. Ухото като туморообразуващ процес. Изследване формирането на ухото като път за възприемане на астралното тяло.
към текста >>
Изследване формирането
на
ухото като път за възприемане
на
астралното
тяло
.
Изследване устройството на окото като път за възприемане на етерното тяло. Терапия на възпалителната тенденция. Пълнота. Измършавялост. Хипохондрия. Окото като възпалителен процес. Ухото като туморообразуващ процес.
Изследване формирането на ухото като път за възприемане на астралното тяло.
Розмарин и стимулиране на азовите сили. Арника и стимулиране на астралните сили.
към текста >>
Заболявания
на
долната част
на
тяло
то.
Тенденция в растенията за превръщане в животни. Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания.
Заболявания на долната част на тялото.
Походка и израстване. Предразположение към грип. Дифтерия. Менингит. Алвеоларна пиорея. Солеви процеси, меркуриален процес и серен процес в различните възрасти.
към текста >>
32.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Чрез тази подготовка
мисли
те
на
медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.
Разбира се от само себе си, че само една малка част от всичко онова, което вие вероятно очаквате от бъдещето на медицината, ще може да бъде засегнато в този курс, защото всички вие ще се съгласите с мен, че действителната, осигуряваща бъдещето, дейност в медицинската област зависи от една реформа в самото медицинско образование. С това, което може да бъде изложено в един курс, такава реформа на медицинското образование не може да бъде стимулирана дори в най-общи линии, най-много е възможно в определен брой хора да възникне стремежът да участвуват в такава една реформа. Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология.
Чрез тази подготовка мислите на медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.
към текста >>
В тази част бих желал да отговоря
на
въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е
мисли
мо.
Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта. Като Второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което познание да даде действителната основа за медицинската дейност. Трето бих желал да посоча възможностите за едно рационално лечение чрез опознава не връзките на човека с останалия свят.
В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо.
И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно. Чрез тази четвърта част на програмата, която обаче, както казахме, трябва да бъде вработена в другите три части, искам да постигна, да не си тръгнете от курса с чувството, че не сте чули може би тъкмо това, което сте желаели да чуете. Ето защо бих желал така да построя курса, че всичко, което ще изразите като въпроси, като желания, да бъде разгледано по време на курса. И така, аз Ви моля, по възможност до утре, или ако не може, до други ден, до този час да оставите своите бележки за желаното от Вас.
към текста >>
Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното
тяло
настъпва отклонение това тяхно съотношение
на
смесване.
За този, който непреднамерено с очи именно възгледите на Хипократ, които, ако вече сте забеля зали, имат значение чак до Рокитански, т.е. чак до 19-то столетие, за него тези възгледи не са просто начало, но те са същевременно, и то в много силна степен, и край на старите медицински възгледи. В лицето на това, което изхожда от Хипократ бих желал да кажа пред Вас застава последният филтриран остатък от прастари медицински възгледи, от възгледи, добити не по пътищата, по които днес търсят хората, по пътя на анатомията, но които възгледи са добити по пътя на старото атавистично ясновидство. И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: с нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм.
Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване.
С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване. Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина. За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм.
към текста >>
Той приема археуса така, както ние например говорим за етерното
тяло
на
човека.
Така Парацелзий, а по-късно под негово влияние и други, приемат за основа на действието на течностите в организма археуса.
Той приема археуса така, както ние например говорим за етерното тяло на човека.
Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното тяло на човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход. Защото, ако бихме го проследили според същинския му произход, то би трябвало да подходим по следния начин. Би трябвало да кажем: човекът има физически организъм /виж рис. 1/.
към текста >>
Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното
тяло
на
човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход.
Така Парацелзий, а по-късно под негово влияние и други, приемат за основа на действието на течностите в организма археуса. Той приема археуса така, както ние например говорим за етерното тяло на човека.
Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното тяло на човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход.
Защото, ако бихме го проследили според същинския му произход, то би трябвало да подходим по следния начин. Би трябвало да кажем: човекът има физически организъм /виж рис. 1/.
към текста >>
Нашето етерно
тяло
, а също така археуса
на
Парацелзий представляват отрязък от това, което не принадлежи
на
Земята, т.е.
Нашият физически организъм е в известен смисъл отрязък от целия организъм на Земята.
Нашето етерно тяло, а също така археуса на Парацелзий представляват отрязък от това, което не принадлежи на Земята, т.е.
което от всички страни на Космоса въздействува върху земното. И така, това което преди е било определя но просто като космично в човека, и което с хипократовата медицина залязва, това Парацелзий го обобщава в своите възгледи за етерния организъм, залегнал в основата на физическия. По-нататък той не продължава да изследва, в детайли той намеква, но не изследва, във връзка с какви извънземни сили е това, което всъщност действува в този археус.
към текста >>
Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент
на
човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването
на
човешкото
тяло
.
И сега можем да кажем: все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това става особено ясно, когато стигнем до 17, 18 век и насреща ни се изправи медицината на Щаал. Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на Космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на живота.
Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло.
Чрез това разбира се, те предизвикват силна реакция.
към текста >>
ток през течността; и наблюдаваме амебата, която раздува сферично
тяло
то си и накрая се спуква, когато проведения електрически ток е твърде силен.
Та нали толкова лесно можем да покажем експериментално, че например една амеба променя във водата своята форма, протяга своите образования под формата на пипала, своите израстъци, и отново ги свива. След това можем да затоплим течността, в която плува амебата. Тогава ще видим, че разпускането и свива нето на пипалата става по-оживено, докато температурата достигне определена точка; тогава амебата се свива и вече не може да върви успоредно с промените, извършващи се в заобикалящата я среда. Тогава можем да проведем ел.
ток през течността; и наблюдаваме амебата, която раздува сферично тялото си и накрая се спуква, когато проведения електрически ток е твърде силен.
И така, можем да изследваме, как отделната клетка се променя под влиянието на околността, и от това можем да изведем теорията, че чрез промените в същността на клетката постепенно се оформя същността на болестта. Кое е същественото във всичко това, което се появява вследствие обрата, извършил се за тези две десетилетия? Това, което днес официалната медицинска наука е проникната. Това, което възниква тогава, не е нищо друго, освен една обща насока, светът да бъде обяснен атомистично, насока, формира на през материалистичната епоха.
към текста >>
33.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако при изследването
на
човешката костна система и
на
човешката мускулна система проследим по-нататък тези две
мисли
, и защото извикваме
на
помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Ще вървим по-нататък, тръгвайки от подобни изходни точки, като избраната вчера и постепенно ще проникваме в същността на човека, като обръщаме внимание на известните полярности, властвуващи в него. Още вчера трябва да сте забелязали, че сме принудени да свържем в паралелограма силите, все още властвуващи при животното, с другите сили, насочени в известна степен вертикално, и че съответно на това открива аналогия в мускулната реакция.
Ако при изследването на човешката костна система и на човешката мускулна система проследим по-нататък тези две мисли, и защото извикваме на помощ всичко, което днес опитът може да ни го даде, то вероятно от учението за костите и за мускулите скоро ще можем да изградим нещо по-значително за медицината, отколкото е правено това досега.
Но особено трудна е връзката между познанието за човека и това, от което се нуждае медицината днес, ако трябва да изходим от учението за сърцето. Бих желал да кажа: това, което при учението за костите и за мускулите се проявява в своя зародиш, изпъква основно във възгледа, формирал се в учението за сърцето. Защото какъв е традиционният възглед за човешкото сърце днес за сега ще се ограничим до това?
към текста >>
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част
на
тяло
то ви.
Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека.
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви.
В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.
към текста >>
Ако изхождаме бих желал да кажа от белезите
на
болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно
тяло
, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна
на
хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите
на
болестта в областта
на
функционалното или да динамичното, т.е.
И в човешкия организъм веднага се установява дисхармония, по-късно това ще ни доведе до едно действително разбиране за болестния процес когато по някакъв начин настъпи надмощие, когато долното получи надмощие, така че да стане твърде мощно за съответната дейност в горното, или нещо горно, което да е твърде мощно за съответната дейност в долното. Дейностите на горното винаги трябва така да се отнасят към дейностите на долното, та по определен начин да си съответствуват, да се преодоляват взаимно, да протичат един спрямо други така, както бих желал да кажа са ориентирани един спрямо други. Тук съществува една съвсем определена ориентация. За различните хора тя е индивидуална, но за цялото горно протичане на процесите спрямо цялото долното протичане на процесите съществува една съвсем определена ориента ция. Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към болния организъм.
Ако изхождаме бих желал да кажа от белезите на болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно тяло, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна на хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите на болестта в областта на функционалното или да динамичното, т.е.
за началните белези, които са налице, за да можем да говорим за болест. И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното тяло или просто в областта функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията. И това става по следния начин.
към текста >>
И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното
тяло
или просто в областта функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията.
Тук съществува една съвсем определена ориентация. За различните хора тя е индивидуална, но за цялото горно протичане на процесите спрямо цялото долното протичане на процесите съществува една съвсем определена ориента ция. Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към болния организъм. Ако изхождаме бих желал да кажа от белезите на болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно тяло, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна на хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите на болестта в областта на функционалното или да динамичното, т.е. за началните белези, които са налице, за да можем да говорим за болест.
И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното тяло или просто в областта функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията.
И това става по следния начин.
към текста >>
Тъй като физическото
тяло
не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното
тяло
, в археуса.
Да приемем, че в долното, т.е. в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм.
Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса.
И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее.
към текста >>
както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания
на
долната част
на
тяло
то, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата
на
заболявания
на
шията,
на
главата.
Същественото е да бъде обхваната с поглед цялата картина, физиономията на болестта. Тази физиономия по един определен начин винаги ще си дава клонящата в една или друга посока картина на неврастенията или на хистерията. Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика. И така добихме достатъчно добра представа за това взаимодействие на горното с долното, и изхождайки от него, постепенно ще разберем, как това, което първоначално е само функционално, т.е.
както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата.
Да се изследва това бих желал да кажа отпечатване на първо начално функционалните явления на неврастенията и хистерията, това ще бъде изключително важно за бъдещата медицина. (Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица бих желал да кажа на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. Не бива да се пропуска, че това което протича под формата на дисхармония, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. А сега си представете, че нещо, което ако можехме да го наблюдаваме във функционалния му стадий, би било просто една хистерична проява, че то изобщо не прояви себе си функционално.
към текста >>
Етерното
тяло
веднага го отпечатва във физическото
тяло
.
Етерното тяло веднага го отпечатва във физическото тяло.
То не проявява себе си като изразено заболяване някъде в долните органи, но е заложено вътре. Или да кажем в долните органи има нещо, което е като отпечатък на хистерията. Поради това, че се е отпечатало във физическото, то не се проявява психически под формата на хистерично явление, но същевременно не е и достатъчно силно, за да се изяви като някакво обременяващо човека заболяване, като физическа болест. Но все пак е достатъчно силно, за да действува в целия организъм. И тук имаме едно особено явление, при което нещо плава между болест и здраве, нещо действува отдолу върху горното, действува обратно върху горното, в известен смисъл заразява горното и се появява в обратния си образ.
към текста >>
Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава
тяло
то приема в себе си вредности.
Всичко изложено досега, е нещо което се явява като последица от описаните вътрешни дисхармонични взаимовръзки. Но това същевременно е и борба, която организмът започва срещу залегналото като по-дълбока предпоставка. Виждате ли, кашлицата засега да разгледаме такива обикновени неща, ще стигнем и до по-сложните да се подтиска кашлицата, винаги и при всякакви обстоятелства, това съвсем сигурно не е правилно. Понякога може би организмът има нужда от това да бъде предизвикана изкуствено кашлица. Когато долното устройство на човека е така изградено, че не може да бъде преодоляно от горното устройство, тогава това, което се явява като кашличен рефлекс, представлява една здрава реакция на човешкия организъм, та на известни неща, които иначе биха нахлули, да не им се позволи да нахлуят.
Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности.
То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани. Кашличният рефлекс е именно показател за това, че нещо става в организма, така че съществува необходимостта на съответните натрапници, които иначе съвсем свободно биха нахлули в организма, да не им се позволи да нахлуят. Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза. Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора.
към текста >>
Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото
тяло
, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване
на
това, което е противоположно
на
физическите и
на
органичните процеси.
За такива неща трябва публично да се работи. В нашето време на авторитарно мислене не би трябвало да е трудно, просто да бъдат запознати такива движения, които да посочват подобни необходимости. Но разбира се, че ще кажа това във Ваше присъствие не само пациентите, не просто обстоятелствата, но понякога и господата лекари не считат за необходимо да проследяват заболяването до последните му прояви, но малко или повече са задоволяват с това, просто да отстранят нещо. Но Вие ще видите, как правилното проследяване на положението на сърцето в човешкия организъм постепенно ще ни отведе в същността на заболяването. Ще трябва обаче да имате предвид радикалната разлика, съществуваща между долните органични дейности, които в известно отношение наистина са преодолели външната химическа дейност, но които все пак по определен начин са подобни на горната дейност напълно противоположна.
Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото тяло, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване на това, което е противоположно на физическите и на органичните процеси.
Аз не се боя да се сблъскам с този или онзи Ваш предразсъдък, и може би ще ме разберете добре, ако засега чрез следната аналогия ви изясня, как всъщност изглежда този дуализъм между долните и горните процеси за тези неща ще говорим още. Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози.
към текста >>
34.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият
мисли
, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
При съвременните условия е изключително трудно да се върви по този път, защото е много странно, че тъкмо материалистичната насока на 19 век довежда до това, да не се преценяват функциите на следващата система, която трябва да причислим към костната, мускулната и сърдечната система, а именно на нервната система. Постепенно става нещо обичайно, на нервната система да се приписват цялата душевна дейност, и всичко душевно-духовно, осъществяващо се в човека, да бъде обяснено с паралелни процеси, протичащи в нервната система. Вие знаете, че в книгата си "Върху загадките на душата" трябваше да възразя срещу подобен вид наблюдение над природата. Много неща от опита, способни да до принесат за затвърждаване на тези истини, ще бъдат разгледани именно в следващите лекции. При това се опитах да покажа, че с нервната система са свързани само същинските процеси за формиране на представите, докато не по индиректен, а по директен начин всички емоционални процеси са свързани с ритмичните процеси в организма.
Обикновено съвременният учен всъщност се представя, че емоционалните процеси непосредствено нямат нищо общо с ритмичната система; но тъй като тези ритмични процеси се пренасят върху нервната система, то ученият мисли, че емоционалният живот също изживява себе си чрез нервната система.
По същия начин се опитах да покажа, че целият волеви живот е свързан, не индиректно чрез нервната система, но е свързан директно с веществообменната система. Така че и по отношение на волевите процеси за нервната система не остава нищо друго, освен възприемането на тези волеви процеси. Чрез нервната система не се появява някаква воля на сцената, но бива възприето това, което става в нас чрез волята.
към текста >>
Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от
тяло
то
на
жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява.
Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи. Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно.
Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява.
Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от
мисли
, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други
мисли
.
При човека те съществуват в душевно-духовните му функции. Когато мисля или чувствувам, аз мисля и чувствувам със същите онези сили, които у нисшето животно или в животинското царство изпълняват пластични функции. Не бих могъл да мисля, ако със същите сили, които съм извел извън материята, не бих осъществявал мисленето, чувствуването и волята. И така, ако разгледам нисшите организми, то трябва да кажа: това, което тук са пластичните сили, това е същото, което аз нося в себе си, но това аз съм го извел извън моите органи, взел съм го за себе си, и със същите тези сили, които във външния свят, в нисшия организмов свят, са пластични, с тези сили аз мисля, чувствувам и желая. И който би желал да бъде психолог със съответна субстанция в своите психологически построения, а не с голи думи, както е конструирана днешната психология, той всъщност така би трябвало да проследи мисловните, чувствени и волеви процеси, че в тях, в духовно-душевен аспект, да посочи същите процеси, които в нисшия свят се явяват като пластични форми.
Помислете само, как вътрешно в своя душевен процес, ние действително можем да осъществим това, което с организма си вече не можем отново да ги осъществим: поредица от мисли, които сме изгубили, можем отново да ги възстановим, изхождайки от други мисли.
При това постъпваме по начин, сходен на този, който вече описах, а именно: появява се не непосредствено граничещото, а нещо, което е силно отдалечено. Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията.
към текста >>
В действителност тук имаме процес, който е нормален, и същевременно това е процес,
на
който трябва да се подражава, ако изобщо трябва да
мисли
м за някакви лечебни процеси.
В действителност тук имаме процес, който е нормален, и същевременно това е процес, на който трябва да се подражава, ако изобщо трябва да мислим за някакви лечебни процеси.
Тук действително можем да положим изпит пред природата, защото виждаме, как природата осъществява процеси, при които въвежда в човека това, което е извънчовешко, което е метала със своите сили. И същевременно виждаме, че това, което на всяка цена желае да остане в организма, трябва да бъде лекувано, както кръвта; и че това, което се стреми да напусне организма, както млякото, няма нужда да бъде лекувано, и когато притежава формообразуващи сили, то е в състояние по един здрав начин да пренася формообразуващите сили в друг организъм. Това е известна полярност, и казвам: известна, но не пълна полярност, съществуваща между кръвта и млякото, но в която трябва да бъде вникнато, защото и именно от нея могат да се научат много неща.
към текста >>
35.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава се създава възможност за възникването
на
богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част
на
човешкото
тяло
не работи по съответния начин.
Това съвременно разглеждане на същността на бацила реално няма ни най-малко нещо общо с действителното разглеждане на състоянието на болест. Ако се съобразяваме единствено с хода на една здрава логика, то в действителност никога не би могло да възникне подобно твърдение, изхождащо именно от официалната наука и водещо до опустошение на здравото мислене. Това, което тук влиза в съображение е, че поради известно съотношение между горната и долната част на човека, тъй както ги характеризирах през последните дни, може да се създаде предпоставка, да не се осъществява правилно взаимоотношение между горното и долното. Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес.
Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин.
Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло. Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото.
към текста >>
И така, ако в долната част
на
тяло
то не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част
на
тяло
то, то тези процеси биват отблъснати назад.
Това, което тук влиза в съображение е, че поради известно съотношение между горната и долната част на човека, тъй както ги характеризирах през последните дни, може да се създаде предпоставка, да не се осъществява правилно взаимоотношение между горното и долното. Така поради твърде слабото противодействие на горния човек спрямо долния, могат да се активизират сили, които да не са в състояние да спрат този заложен вегетативен процес, който трябва да бъде препятствуван, т.е. растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място.
И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад.
Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло. Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад.
към текста >>
Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части
на
човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода
на
отделяния
на
белия дроб и
на
други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението
на
нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част
на
човешкото
тяло
.
растителния процес. Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология.
Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло.
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад.
към текста >>
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване
на
органичните процеси от долната в горната част
на
тяло
то, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част
на
тяло
то, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част
на
тяло
то.
Тогава се създава възможност за възникването на богата чревна флора, и тогава чревната флора става белег за факта, че именно долната част на човешкото тяло не работи по съответния начин. Тук, обаче, съществува нещо своеобразно, че тези дейности при човека, които би трябвало да се извършат на долните нива, биват отблъснати назад и натрупани, ако не могат да протекат на съответното място. И така, ако в долната част на тялото не е възможно да протекат определени процеси, предназначени за тази долна част на тялото, то тези процеси биват отблъснати назад. Това твърдение ще се стори може би на мнозина любопитно, но то е по-научно от много неща, залегнали в обичайната за днешното време патология. Тези процеси, които нормално би трябвало да протичат в долните части на човека, биват изтласкани в горните части, и дори произхода на отделяния на белия дроб и на други високо разположени части, като плевра и други подобни, трябва да бъде търсен в съотношението на нормалните или абнормални отделителни процеси в долната част на човешкото тяло.
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото.
Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад.
към текста >>
Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват
мисли
за определен орган, или по-добре казано
мисли
, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност.
Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт.
Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност.
Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>
Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката
на
определени възникващи в човека
мисли
да кажем с отделянето
на
слюнка, с отделянето
на
сокове в червата, с отделянето
на
мляко, с отделянето
на
урина,
на
семенната течност, изследвайте как тук възникват определени
мисли
, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт. Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност.
Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>
Нали, във вашия душевен живот възникват
мисли
, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какъв факт имате тук пред себе си?
Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления.
Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е.
към текста >>
Това, което възниква във Вашите
мисли
, то е заложено изцяло вътре в органите.
Какъв факт имате тук пред себе си? Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления. Какво означава това?
Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите.
И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е. мисълта в основата на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва.
към текста >>
Погледнете ли навън флората
на
планините, флората
на
ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите
мисли
, когато живеете в представите и в чувствата си.
И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора.
Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си.
И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като
на
външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети
мисли
те.
Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си.
И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>
Може да вирее във вътрешността
на
човешкото
тяло
.
Но за този, който от своя страна е започнал правилно да оценява фактите, за него това има голямо, има много голямо значение, защото това ни показва, че представителят на тези туберкулозна фауна или флора, този бацил, не може да издържа на слънчева светлина. Това е невъзможно за него. Къде може да вирее той?
Може да вирее във вътрешността на човешкото тяло.
И защо тъкмо там може да вирее? Не че той е истинският вредител, но това, което действува там вътре, това е което трябва да открием. И тук нещо убягва на вниманието. Ние непрекъснато сме обкръжени от светлина, от светлината, която както вероятно помните от естествената наука има най-голямо значение за развитието на съществата вън от човека, а именно най-голямо значение за развитието на цялата флора извън човека. Ние сме окръжени от тази светлина.
към текста >>
Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването
на
тегло от
тяло
то се отнема мазнина, която му е нужна, така
на
тяло
то при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство.
Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е. да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
към текста >>
И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част
на
своето
тяло
, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е.
Моля Ви добре да обърнете внимание на факта, че човекът просто поради това, че е човек, непрекъснато има в себе си складирана, метаморфозирала светлина. Това е необходимо за неговото устройство. Ако процесът взаимообмен между човека и външната слънчева светлина не протече по правилен начин, тогава, тъй както при отслабването на тегло от тялото се отнема мазнина, която му е нужна, така на тялото при подобни влияния бива отнета метаморфозирала светлина.
И в такъв случай човекът е изправен пред дилемата, или да разболее горната част на своето тяло, или от долната част да изтегли това, което му е нужно за горната част, т.е.
да разболее долната част, като и отнема метаморфозиралата светлина.
към текста >>
Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение
на
нашето етерно
тяло
, що се отнася до този орган, ние сме птици.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека. Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата.
Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици.
Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство
на
човека; защото виждате ли, това е мястото,
на
което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори
на
публични лекции а именно, че когато разделяме човека
на
три части: човек-глава, човек-
тяло
и човек-крайници, не бива действително да си
мисли
м, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници.
Та нали той има много по-голямо значение за цялостния живот на човека, отколкото обикновено се предполага. Поради това, че науката е превърната в такава абстракция, човек всъщност изобщо няма възможност, по съответен начин да вземе в предвид, че този нервно-сетивен човек чрез когото всъщност нахлува светлината, например и свързаната с нея топлина, че този човек е във връзка с вътрешния живот, тъй като невеществените елементи, нахлуващи със светлината трябва да бъдат метаморфоризирани в органите, и тези невеществени елементи имат също така органообразуващи функции, както и това, което съществува в царството на веществото. Хората изобщо не са взели предвид, че нервно-сетивният човек има особено значение за устройството на човека. Но докато слизайки надолу, в долния човек, ние тръгваме от силата, формираща чревната флора и слизаме надолу към силата, формираща чревната фауна, то изкачвайки се нагоре в човека ние преминаваме през областта, където тази вътрешна флора бива преодоляна и достигаме областта, където непрекъснато трябва да бъде преодоляван процеса на минерализация на човека, бих желал да кажа склеротичния процес в човека. Тук Вие бих желал да кажа дори само външно по вида на вкостеняването на черепа, можете да проследите, как човекът, развивайки се по посока нагоре, поради своето устройство, започва да клони към процеса на минерализация.
Тази минерализация, обаче, има голямо значение за цялото устройство на човека; защото виждате ли, това е мястото, на което непрекъснато трябва да обръщаме внимание правил съм това дори на публични лекции а именно, че когато разделяме човека на три части: човек-глава, човек-тяло и човек-крайници, не бива действително да си мислим, че тези три части са поставени просто така една до друга и че имат външни пространствени граници.
Качествено разделен, човекът разбира се е изцяло човек-глава. Това, което е главата, от своя страна се разпростира върху целия човек, но в основаната си част е разположено в главата. Същото е и с другите части, с циркулацията, с крайниците и веществообяната, те винаги се разпростират върху целия човек. Така, че естествено за онова, което трябва да е налице, за човека-глава, предпоставката за него е налице в целия човек, и тази предпоставка за процеса на минерализация трябва да бъде преодоляна в целия човек. И тук именно се простира една област, в която, ако съвременния човек отгърне стари писания, основаващи се на атавистично ясновидство, човек нищо не може да разбере.
към текста >>
Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира израз в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното
тяло
(Glandula pineale бел.
Чисто материалистичното обучение в медицината, която изобщо не търси такива връзки, засега това обучение всъщност представлява пречка за разкриването на тези неща. За съвременната естествена наука и за медицината целият главен мозък представлява карантия. Но че при това се прави същата грешка, както ако бихме казали, че положителното и отрицателното електричество са просто едно и също, просто са електричество на това не се обръща никакво внимание. А е толкова по-важно да се обърне внимание на това, за щото тъй както между положителното и отрицателното електричество възниква напрежение, което търси да уравновеси себе си, така и в човека непрестанно съществува напрежение между горното и долното. В овладяването на това напрежение е заложено всъщност онова, което най-вече трябва да бъде търсено в полето на медицината.
Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира израз в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale бел.
прев.) и в тъй нар. слизеста жлеза (Hypophysis cerebri бел. прев.) Всички тези сили намират израз в пинеалната жлеза и са опънати противоположно на силите на слизестата жлеза, на hypophysis cerebri опънати са противоположно на тези други сили, които са сили от долната област. Това е едно истинско отношение на напрежение. И ако винаги от общото състояние на човека правехме извод за това отношение на напрежение, тогава бихме добили една много добра основа за по-нататъшния лечебен процес.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание
на
това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно
тяло
на
човека.
След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека.
Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н.
към текста >>
Мисли
л съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността
на
човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно
тяло
" и т.н.
След това обаче става дума за следното: винаги е нужно да се обърне внимание на това, как е израснал съответния пациент, дали е нисък и прегърбен, или е висок и изправен, и има голямо значение, съдейки дори по този нисък ръст и прегърбеност или по височината и изправеността, с какви сили разполага това, което ние наричаме етерно тяло на човека.
Мислил съм много пъти върху това, и Вие вероятно също няма да искате да бъдат избегнати такива изрази, принадлежащи към реалността на човека, да бъдат избегнати такива изрази като "етерно тяло" и т.н.
към текста >>
И така бих желал да кажа етерното
тяло
може да бъде преценено по отношение интензивността
на
своето въздействие чрез ръста
на
съответния човек.
Те разбира се, биха могли да бъдат заместени с изрази, които са предпочитани сред неантропософите, но това ще можем да направим вероятно едва на края. Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази.
И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек.
Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид.
към текста >>
Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение
на
етерното
тяло
, или да кажем, функционална изява
на
човека спрямо неговото физическо
тяло
.
Сега, за целта на по-доброто разбиране ще се придържаме към това, там където е необходимо, да използуваме такива изрази. И така бих желал да кажа етерното тяло може да бъде преценено по отношение интензивността на своето въздействие чрез ръста на съответния човек. Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж.
Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло.
И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
към текста >>
По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението
на
физическото и
на
етерното
тяло
спрямо висшите елементи
на
човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално
тяло
, т.е.
Както казах, искам да преведа всичко; не винаги е възможно всичко да се вземе предвид, тъй като човек не винаги може да си спомни всички дати, но е добре преди всичко да знаем следното. Където е възможно трябва преди всичко да разберем, дали съответния човек в своето детство е израснал бавно или бързо на височина, т.е. Дали дълго време е останал нисък на ръст или в една сравнително все още млада възраст е израснал висок и след това е изостанал по отношение на своя растеж. Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид.
По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е.
същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е. нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека.
към текста >>
Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното
тяло
и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
Всички тези неща ни насочват към нещо, което бихме могли да назовем поведение на етерното тяло, или да кажем, функционална изява на човека спрямо неговото физическо тяло. И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много.
Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза.
към текста >>
нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото
тяло
.
И когато искаме да опознаем някакво съотношение между човека и неговите лечебни средства, това трябва да се вземе предвид. По-нататък е необходимо да разберем от пациента отношението на физическото и на етерното тяло спрямо висшите елементи на човешката същност, спрямо това, което наричаме астрално тяло, т.е. същински душевното и спрямо Аза, спрямо действителното духовно. Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е.
нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло.
Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност. Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза.
към текста >>
Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност
на
астралното
тяло
и
на
Аза.
Така например не бива да пропускаме да поставим на пациента въпроса, дали сънува малко или много. Когато един пациент има богати сънища, защото това показва, че астралното тяло и Аза имат в себе си тенденцията, да разгръщат собствена дейност, то това е изключително показателно за цялото му устройство, т.е. нито твърде силно, нито твърде дълбоко да се ангажират с физическото тяло. Или това означава, че същинските човешки душевни формообразуващи сили нахлуват в органната система на човека. След това, макар че това е може би малко неудобно, би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е подвижен, работлив или е склонен към мудност.
Защото личности, които са склонни към мудност, притежават силна вътрешна подвижност на астралното тяло и на Аза.
към текста >>
изхождайки от своето астрално
тяло
и от своя Аз, действително да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното
тяло
.
Може да звучи парадоксално, но тази подвижност не се осъзнава. Тя е несъзнателна. И тъй като е несъзнателна, съответният човек не е работлив в своето съзнание, но е муден като цяло. Защото това, което аз тук определям като противоположност на мудността, това е органичната способност, човек, със своята по-висша същност да овладява своята по-нисша същност, т.е.
изхождайки от своето астрално тяло и от своя Аз, действително да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното тяло.
При мудния човек тази способност е много слаба. Всъщност, от духовно-научна гледна точка, мудният човек представлява спящ човек.
към текста >>
Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално
тяло
на
разстояние от физическото си
тяло
и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед.
Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност.
След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо.
към текста >>
Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката
на
Аза и
на
астралното
тяло
с физическото и етерното
тяло
е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет
на
духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице.
Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
към текста >>
За какъв силен афинитет говорим и при наличието
на
пристъпи
на
световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане
на
тяло
то.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото.
И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло. С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н.
към текста >>
И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи
на
световъртеж, когато извършва механични движения със своето
тяло
.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото.
И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло.
После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло. С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н. По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава.
към текста >>
После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция
на
жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението
на
Аза и астралното
тяло
спрямо етерното и физическото
тяло
.
От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице. Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло.
После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло.
Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло. С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н. По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава. Но ето така засега можем да добием поглед върху същността на човека, когото трябва да лекуваме.
към текста >>
Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството
на
самото
тяло
.
Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното. За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента.
Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
С течение на времето ще говорим и за това, как да се осведомим за начина на живот, за способността, съответното лице да понася чист или замърсен въздух и т.н. По-подробно това може да бъде засегнато при разглеждането на съответната глава. Но ето така засега можем да добием поглед върху същността на човека, когото трябва да лекуваме. Защото само когато знаем всичко това, ще бъдем в състояние в подробности да установим, по какъв начин да смесим дадено лекарство.
към текста >>
нещо, което той приема в себе си като чуждо
тяло
.
Защото в основата си, поради това, което става ясно за духовната наука, алопати всъщност изобщо не съществуват. В действителност алопати не съществуват, защото и това, което бива предписано под формата на алопотични лечебни средства, и то в организма преминава през процес на хомеопатизиране и всъщност е в състояние да лекува само чрез този процес на хомеопатизиране. Така, че всъщност всеки един алопат намира помощ за своя алопатичен способ в лицето на хомеопатизирането от страна на собствения организъм, който всъщност извършва това, което алопатът пропуска да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани. Но в лицето на това, което телата от външния свят притежават в себе си, организмът има срещу себе си нещо, с което не е в лечебно родство, т.е.
нещо, което той приема в себе си като чуждо тяло.
когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи израз, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение. За случаите, когато не е възможно да снемем от тялото този процес на хомеопатизиране, ще говорим отделно.
към текста >>
За случаите, когато не е възможно да снемем от
тяло
то този процес
на
хомеопатизиране, ще говорим отделно.
Така, че всъщност всеки един алопат намира помощ за своя алопатичен способ в лицето на хомеопатизирането от страна на собствения организъм, който всъщност извършва това, което алопатът пропуска да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани. Но в лицето на това, което телата от външния свят притежават в себе си, организмът има срещу себе си нещо, с което не е в лечебно родство, т.е. нещо, което той приема в себе си като чуждо тяло. когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи израз, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение.
За случаите, когато не е възможно да снемем от тялото този процес на хомеопатизиране, ще говорим отделно.
към текста >>
А да си
мисли
м единствено за механичното отлагане
на
седименти и
на
тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно.
Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос. Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек. При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими. Виждате ли, именно разтворимостта е последното свойство, което в процеса на развитие на нашата земна планета е имало особено значение. Това, което се е отложило в Земята в твърда форма, в своята значителна част в основата си може да бъде свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части.
А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно.
И така можем да кажем, че всичко, което живее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си. В процеса на разтваряне там, навън протича нещо, което човекът е отделил извън себе си. Така въпросът се свежда до това, да бъде изследвано, какво отношение имат процесите на разтваряне в Космоса извън човека към вътрешните процеси в човешкия организъм.
към текста >>
Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи
на
лечение
на
долната част
на
човешкото
тяло
в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно.
Какво можем да направим? Тук бих желал да вмъкна едно наблюдение, което вероятно ще бъде важно за онези, които са твърде склонни към известна едностранчивост в употребата на лекарствените средства. При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение. Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот.
Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно.
Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено.
към текста >>
Когато откриете, че в долната част
на
тяло
то се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките
на
стридите или други подобни и бих желал да кажа
на
субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили
на
карбонатния варовик.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик.
Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука. Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
към текста >>
Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното
тяло
и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.
Точно противоположното откриваме при фосфора. И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината. Това, което солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си. И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост. Но това обстоятелство се дължи лечебната сила на всичко, което е заложено във фосфора и което по някакъв начин е сродно на фосфора по отношение на лечебния процес.
Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното тяло и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.
към текста >>
астралното
тяло
обича да се отделя от физическото
тяло
и да се отдава
на
собствената си дейност.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е.
астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност.
Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>
Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното
тяло
и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото
тяло
, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално
тяло
и този Аз
на
човека да се занимават по-пълно с физическото
тяло
.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност.
Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло.
Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло. Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>
Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното
тяло
обратно във физическото и в етерното
тяло
.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло.
Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло.
Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени. И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>
Така ако вземете предвид обратното разположение
на
растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване
на
цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част
на
човешкото
тяло
и с органите, с които вземат своето начало от долната част
на
човешкото
тяло
, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част
на
човешкото
тяло
.
Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло.
Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция.
към текста >>
И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част
на
тяло
то.
Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва.
И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото.
Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
към текста >>
37.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса
на
цвето и семеобразуването, с помощта
на
изложеното в предходните лекции функционално обръщане
на
процеса
на
формиране
на
растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област
на
човешкото
тяло
и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята. То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили.
Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология. Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение. И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
Но този, който
мисли
, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение.
И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността. По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология.
Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение.
И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
Как в съчетанието
на
тези сили протича човешкия живот в състояние
на
здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части
на
тяло
то или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
към текста >>
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през
тяло
то.
И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото.
Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>
Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното
тяло
напускат физическото и етерното
тяло
, а при събуждане се връщат обратно.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света.
Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост.
към текста >>
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване
на
духовно-душевното от физическото
тяло
, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните
на
високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
към текста >>
И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно
на
едно световно
тяло
, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
Само че съществува и друго едно равновесно състояние между това, което по един равномерен начин прониква всичко земно и извънземно, и самото него, а именно между духовното и материалното, независимо дали това материално е невеществено или веществено; във всяка една точка на материята трябва да се запазва равновесието между духовното и това материално, но също така и във вселената. Най-близкото, което запазва това равновесие за нас е самото Слънце. Слънцето поддържа равновесното състояние между духовното във вселената и материалното във вселената.
И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно на едно световно тяло, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
към текста >>
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в
мисли
те си, така и в това, което извършваме
на
Земята.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя.
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
към текста >>
Ние отделяме
мисли
те си подвластно
на
гравитационната сила, т.е.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя. Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е.
това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
към текста >>
38.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното
тяло
, такива каквито ги описваме.
Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане.
Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме.
По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването
на
висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното
тяло
трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото
тяло
, за да настъпи полова зрялост.
всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция.
Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост.
Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е.
към текста >>
Тогава често е налице възможността, еластичността
на
физическото и
на
етерното
тяло
да не съвпаднат.
човека от раждането до смъртта. Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост.
Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат.
В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
към текста >>
В по-голямата си част това е задача
на
астралното
тяло
, да повлиява изравняването
на
еластичността
на
физическото и
на
етерното
тяло
.
Засега, както вече казах, ще си служа с употребяваните от антропософите понятия и едва накрая ще разясня, как тези изрази биха могли да бъдат преведени за външните хора; и този превод ще ни се удаде по-лесно, след като сме направили крачка напред в нашето разглеждане. Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат.
В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>
Ако те не се сработят, астралното
тяло
често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени,
на
които трябва да се помогне чрез външни мерки.
Преди всичко трябва да сме наясно, че ако разглеждаме например детската възраст, то именно в тази възраст в човека първоначално бива вградено нещо, функционално заложено в същинския Аз и в астралното тяло, такива каквито ги описваме. По време на детската възраст това функционално първоначално така бива вградено в органичното, та след това наистина да е в състояние да работи с гъвкавата и еластична органична субстанция. Ето защо не бива да се учудваме че именно в детската възраст се появяват смущения, свързани с вработването на висшето в човека в неговото нисшо, особено във възрастта от до 14, 15, 16 години, когато етерното тяло трябва да си извоюва своя позиция спрямо физическото тяло, за да настъпи полова зрялост. Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки.
По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>
тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното
тяло
дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването
на
еластичността
на
физическото и
на
етерното
тяло
.
Тогава често е налице възможността, еластичността на физическото и на етерното тяло да не съвпаднат. В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е.
тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>
Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране
на
еластичността
на
физическото и
на
етерното
тяло
бива нарушено, и тогава
на
астралното
тяло
отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното
тяло
в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността
на
физическото и
на
етерното
тяло
по отношение
на
тяхното изравняване.
В по-голямата си част това е задача на астралното тяло, да повлиява изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло. Ако те не се сработят, астралното тяло често е принудено да увеличи своите сили и ако тогава не му достигат сили, настъпват болестни промени, на които трябва да се помогне чрез външни мерки. По тази причина ще откриете, че в детска възраст настъпват болестни промени, които бих желал да кажа разтоварват себе си именно във физическото, като например при хореята (chоrea органично мозъчно заболяване, характеризиращо се с неволеви, принудителни движения под формата на ритмични, некоорденирани свивания на мускулатурата, не поддаващи се на волева задръжка; среща се при ревматизъм на централната нервна система при деца, при хистерия и понякога по време на бременностбел. прев.). Всички заболявания, изявяващи себе си чрез този симптомокомплекс, т.е. тези психически смущения или тези заболявания с психически смущения са свързани с непривична за астралното тяло дейност, която то трябва да извършва във връзка с изравняването на еластичността на физическото и на етерното тяло.
Когато у бременни наблюдавате подобни появи, проявяващи се при хората, това ще Ви се изясни съвсем, защото естествено чрез бременността това хамонизиране на еластичността на физическото и на етерното тяло бива нарушено, и тогава на астралното тяло отново трябва да поверите това, което трябва да му поверите и в детска възраст, и проявяващи се у бременната като придружаващи бременността явления, трябва се стремим към средства, които да подсилват астралното тяло в цялостната му дейност това са въпросите, които ще трябва да възникват през следващите дни така че функциите му да засегнат направление, където то трябва да работи именно върху еластичността на физическото и на етерното тяло по отношение на тяхното изравняване.
към текста >>
Тук астралното
тяло
само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното
тяло
и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица.
Противно на това ще откриете, и затова подчертах, че е най-важно да се вземе предвид възрастта, че болести, които по някакъв начин клонят към полиартрита (poluаrthritis възпаление на множество стави) към някакви свързани с него прояви, се проявяват най-вече във времето от 14-15-16 годишна възраст до края на 20-те години.
Тук астралното тяло само трябва да вземе правилно отношение спрямо физическото и етерното тяло и ако то не е достатъчно подготвено за това, ако например в детска възраст не е направено необходимото, за да бъде подготвено по правилен начин, тогава то няма да може да заеме правилно отношение и последицата от това ще бъде, че или още в тази възраст ще възникнат болестни прояви, или в последващия възрастов период ще възникнат болестни прояви като последица.
И това е важното да бъде включено времето в анализа на болестта, така че, ако мога да се изразя така едностранчиво да не очакваме природата да е изградила човешкия организъм по възможно най-удобния начин, за да можем лесно и удобно да разчитаме в него как да го лекуваме. Човешкият организъм не е устроен така, че по най-удобния начин да прочитаме в него как да го лекуваме. Твърде много е да се иска лесно да четем в него как да го лекуваме. В известно отношение основното правило: "подобното се лекува чрез подобно" е вярно. Не може да става дума за това, че основният симптомокомплекс, който означаваме като подобно, спрямо това, което наричаме симптомокомплекс на лечението, да се намира в друг възрастов период в сравнение с другия, така, че например преди 20-та година да е налице даден симптомокомплекс, който, да кажем, може да бъде предизвикан под влиянието на външни средства, и че тези средства, които преди 20-та година предизвикват болестния процес, по известен начин след 20-та година се превръщат в лечебни средства.
към текста >>
В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част
на
тяло
то, бива изместен по посока
на
сърцето.
Винаги е необходимо, поне при поставянето на диагноза, да си припомним, че нещата стоят така; при диагнозата винаги да се връщаме към онова, което именно в процеса на създаване на човека посочва истинската причина.
В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето.
Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления.
към текста >>
Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава
на
първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване
на
астралното
тяло
и още по-късно – вработването
на
Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека.
Всички тези неща трябва да бъдат видени в светлината, че именно човекът представлява едно сложно същество, поради обстоятелството, че притежава на първо място физическо устройство, притежава етерно устройство, което устройство от 7-та до 14-та година има много работа, за да вгради в себе си във физическото устройство, и за да бъде отново отделено от него при такива обстоятелства, като бременността; трябва да имаме също така предвид, че едва след 14-та година се осъществява пълното вработване на астралното тяло и още по-късно – вработването на Аза, но че не трябва да си представяме Аза така, като че ли е разположен вън от човека.
В будно състояние той разбира се никога не се намира вън от организма, но неговото вработване представлява по-висша степен на съвместно функциониране. Ето защо винаги става така, че при всяко нарушение в организма Азът е изправен пред известно затруднение, а именно; правилно да прояви себе си при тези различни условия. И трябва да кажем, че днес вече медицината, без да знае това, или дори отдавна, е стигнала до там, да чертае схеми на тези затруднения на Аза, който трябва да се справи с другите три тела на човека, които схеми са изключително поучителни за борбата на Аза с другите тела. Човекът обаче не вижда тази борба вътре, естествено, тъй като живее във времето на материалистичния светоглед.
към текста >>
ако сравните например температурната крива при едно критично протичане и при друг вид протичане, виждате как Азът, възпрепятствуван в процеса
на
навлиза нето му в
тяло
то, когато осъществява обратния скок, реагира по различен начин в единия и в другия случай: нали, при пнемвонията например, най-вече темрературната крива рисувам само схематично (виж.
Сигурно за терапията това има много по-малко значение, отколкото за патологията. Но трябва да знаем нещо за всичко това, най-малкото в общи линии да знаем нещо за това. Защото виждате ли, можете да хвърлите само един поглед в нещо, като например да кажем, в това, как протича самата пневмония и коремния тиф, за да добиете представа за хода на температурната крива. Тогава виждате, изследвайки два основни типа на температурната крива при пневмония, т.е.
ако сравните например температурната крива при едно критично протичане и при друг вид протичане, виждате как Азът, възпрепятствуван в процеса на навлиза нето му в тялото, когато осъществява обратния скок, реагира по различен начин в единия и в другия случай: нали, при пнемвонията например, най-вече темрературната крива рисувам само схематично (виж.
рис.12) ви показва борбата, след това обратния скок по време на критичното състояние (krisis рязко, внезапно спадане на телесната температура бел. прев.) до снижена под нормата температура. Тук се предоставя възможността, чрез усилията, които преди това са били извършени, след това да се осъществи обратния скок.
към текста >>
Именно поради това е възникнало объркването в медицинската наука, защото същата е станала материалистична и се е ограничила да наблюдава процесите във физическото
тяло
.
При другия вид, прилитичното протичане (lysis постепенно спадане на телесната температура бел. прев.) е по-малко възможно да бъдат овладени обратните въздействия, поради което другия вид, неравномерното спадане, представлява по-опасния вид протичане. Но особено добре можете да вникнете в цялата тази дейност на Аза спрямо другите три устройства, когато вземете предвид температурната крива при тиф. Тук срещаме нагледен образ за това, как всъщност Азът се бори. Това е, което може да Ви покаже, как именно нахлуването на природоестествената наука в медицината създава необходимостта, да се обръща внимание на многоликото устройство на човека.
Именно поради това е възникнало объркването в медицинската наука, защото същата е станала материалистична и се е ограничила да наблюдава процесите във физическото тяло.
Но тези процеси във физическото тяло никога не са нещо самостоятелно, и преди всичко, в своята същност, те не са нещо равностойно. Защото виждате ли, възможно е във физическото тяло нещо много силно да зависи от това, че вътре в него работи етерното тяло, но също така, че в него работи астралното тяло или Азът. Става дума винаги за физическите процеси, но физическите процеси са специализирани в зависимост от това. Те имат съвсем различен характер, според по-висшето устройство, което работи тук, във физическото устройство.
към текста >>
Но тези процеси във физическото
тяло
никога не са нещо самостоятелно, и преди всичко, в своята същност, те не са нещо равностойно.
прев.) е по-малко възможно да бъдат овладени обратните въздействия, поради което другия вид, неравномерното спадане, представлява по-опасния вид протичане. Но особено добре можете да вникнете в цялата тази дейност на Аза спрямо другите три устройства, когато вземете предвид температурната крива при тиф. Тук срещаме нагледен образ за това, как всъщност Азът се бори. Това е, което може да Ви покаже, как именно нахлуването на природоестествената наука в медицината създава необходимостта, да се обръща внимание на многоликото устройство на човека. Именно поради това е възникнало объркването в медицинската наука, защото същата е станала материалистична и се е ограничила да наблюдава процесите във физическото тяло.
Но тези процеси във физическото тяло никога не са нещо самостоятелно, и преди всичко, в своята същност, те не са нещо равностойно.
Защото виждате ли, възможно е във физическото тяло нещо много силно да зависи от това, че вътре в него работи етерното тяло, но също така, че в него работи астралното тяло или Азът. Става дума винаги за физическите процеси, но физическите процеси са специализирани в зависимост от това. Те имат съвсем различен характер, според по-висшето устройство, което работи тук, във физическото устройство.
към текста >>
Защото виждате ли, възможно е във физическото
тяло
нещо много силно да зависи от това, че вътре в него работи етерното
тяло
, но също така, че в него работи астралното
тяло
или Азът.
Но особено добре можете да вникнете в цялата тази дейност на Аза спрямо другите три устройства, когато вземете предвид температурната крива при тиф. Тук срещаме нагледен образ за това, как всъщност Азът се бори. Това е, което може да Ви покаже, как именно нахлуването на природоестествената наука в медицината създава необходимостта, да се обръща внимание на многоликото устройство на човека. Именно поради това е възникнало объркването в медицинската наука, защото същата е станала материалистична и се е ограничила да наблюдава процесите във физическото тяло. Но тези процеси във физическото тяло никога не са нещо самостоятелно, и преди всичко, в своята същност, те не са нещо равностойно.
Защото виждате ли, възможно е във физическото тяло нещо много силно да зависи от това, че вътре в него работи етерното тяло, но също така, че в него работи астралното тяло или Азът.
Става дума винаги за физическите процеси, но физическите процеси са специализирани в зависимост от това. Те имат съвсем различен характер, според по-висшето устройство, което работи тук, във физическото устройство.
към текста >>
Човек така лесно
мисли
: е да, Луната е там горе, и от там тя упражнява своето влияние.
Виждате ли, отношението между Земята и Луната е отново такова, че човек лесно може да се заблуди по отношение на действително съществуващото.
Човек така лесно мисли: е да, Луната е там горе, и от там тя упражнява своето влияние.
Но тази мисъл не е пълна.
към текста >>
39.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато казваме етерно
тяло
, астрално
тяло
и т.н.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н.
ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси. Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието. Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед. Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло. Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло.
към текста >>
Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина
на
взаимодействие между това, което наричаме етерно
тяло
и това, което наричаме физическо
тяло
.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н. ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси. Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието. Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед.
Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло.
Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло. Но това взаимодействие се осъществява и навън, в природата извън човека.
към текста >>
Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна
на
това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията
на
астралното
тяло
.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н. ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси. Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието. Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед. Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло.
Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло.
Но това взаимодействие се осъществява и навън, в природата извън човека.
към текста >>
Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление,
на
Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното
тяло
, въздействува върху астралното
тяло
, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес.
И сега, по възможност конкретно, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство. Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре.
Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес.
Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното
тяло
.
Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес.
Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло.
Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
Но метаморфоза
на
вкусовия процес трябва да съществува в
тяло
то по посока надолу.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес.
Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
към текста >>
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока
на
външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата
на
вкусовия процес надолу в
тяло
то.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>
И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес
на
изгаряне в растенията в долната част
на
тяло
то, то Вие ще помогнете
на
долната част
на
тяло
то.
Само че трябва да сме наясно, че се извършва обръщане. Тук става едно обръщане на зрението навътре, а тук (долу) става обръщане навън. Ето защо тук (горе) ще трябва да признаем родството на процесите със солеобразуването, а тук (долу!) родството на процесите с превръщането в огън или с изгарянето, с огъня (вж. рис.16).
И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес на изгаряне в растенията в долната част на тялото, то Вие ще помогнете на долната част на тялото.
Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек. Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно. Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността. И колкото по-дълбоко навлизаме в човек, толкова повече трябва да търсим външното във вътрешността на човека. Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс.
към текста >>
Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част
на
тяло
то, или което направо лежи в долната част
на
тяло
то.
Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения. Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща. Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
към текста >>
И така можем да достигнем до един странен образ: до образа
на
човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздействува външно върху нас според обхвата
на
тяло
то, синтезиране а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа е натъпкана в сърцето (вж. рис.17).
Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него.
И така можем да достигнем до един странен образ: до образа на човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздействува външно върху нас според обхвата на тялото, синтезиране а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа е натъпкана в сърцето (вж. рис.17).
Тук Вие достигате до важната представа, която бихме могли да изразим приблизително по следния начин: вие поглеждате към света, виждате околността и се опитвате: Какво има в тази околност?
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всъщност при лечението винаги става дума за следното, да разберем, какви фактори са залегнали в това, което внасяме в
тяло
то, било по химически, физиологически или физически начин, и в това, което в известна степен организмът сам може да извърши в състояние
на
здраве и за което не е годен в състояние
на
болест.
Всъщност при лечението винаги става дума за следното, да разберем, какви фактори са залегнали в това, което внасяме в тялото, било по химически, физиологически или физически начин, и в това, което в известна степен организмът сам може да извърши в състояние на здраве и за което не е годен в състояние на болест.
към текста >>
Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде
на
тяло
то си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически.
ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение.
Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически.
Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части
на
тяло
то, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване.
Но във всички тези случаи ще се касае за следното, да въведем в организма нещо, което в най-силна степен да разреди външните кварцови влияния. Ако успеете да вникнете добре точно в тази връзка, то това ще бъде едно изключително характер на връзка, една изключително важна връзка.
Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части на тялото, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване.
Когато в долните части на тялото възникнат нарушения поради взаимодействие, както например в самото сърце, тогава при определени обстоятелства, този процес, който вече е бил започнат чрез онези растения, съдържащи в силна степен силициева киселина, този процес ще може да бъде използуван, та чрез преобразяване или чрез пряко използуване на такива растения да бъдат предизвикани лечебни процеси. При всички растения с характера на кварц би трябвало внимателно да изследваме, доколко могат да въздействуват върху човешкия организъм, върху всички процеси, протичащи под сърцето, които разбира се, въздействуват обратно върху останалия организъм.
към текста >>
Когато в долните части
на
тяло
то възникнат нарушения поради взаимодействие, както например в самото сърце, тогава при определени обстоятелства, този процес, който вече е бил започнат чрез онези растения, съдържащи в силна степен силициева киселина, този процес ще може да бъде използуван, та чрез преобразяване или чрез пряко използуване
на
такива растения да бъдат предизвикани лечебни процеси.
Но във всички тези случаи ще се касае за следното, да въведем в организма нещо, което в най-силна степен да разреди външните кварцови влияния. Ако успеете да вникнете добре точно в тази връзка, то това ще бъде едно изключително характер на връзка, една изключително важна връзка. Тя същевременно Ви показва, че когато съществува нещо директно, нещо, което да наблюдаваме в горните части на тялото, тогава е необходимо да преобразуваме тези, тъй важни в природата кварцови процеси чрез разбиране, раздробява не, стриване.
Когато в долните части на тялото възникнат нарушения поради взаимодействие, както например в самото сърце, тогава при определени обстоятелства, този процес, който вече е бил започнат чрез онези растения, съдържащи в силна степен силициева киселина, този процес ще може да бъде използуван, та чрез преобразяване или чрез пряко използуване на такива растения да бъдат предизвикани лечебни процеси.
При всички растения с характера на кварц би трябвало внимателно да изследваме, доколко могат да въздействуват върху човешкия организъм, върху всички процеси, протичащи под сърцето, които разбира се, въздействуват обратно върху останалия организъм.
към текста >>
41.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
между вътрешността и външността, между повърхността
на
тяло
то и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това. Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки. Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е.
между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>
прев.) чрез хранителната консумация
на
ягоди дори при поява
на
диария, по причина, че при появата
на
диария неправилно проявяващите се сили в долната част
на
тяло
то биват поставени
на
правилното им място, повече по посока
на
кръвната система.
Нейното въздействие се наблюдава рядко, само защото тя се използува за храна на някои хора, които, поради своето устройство, покриват нейното въздействие. Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен смисъл са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди. Тогава именно ще се прояви чудното въздействие на горската ягода. От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел.
прев.) чрез хранителната консумация на ягоди дори при поява на диария, по причина, че при появата на диария неправилно проявяващите се сили в долната част на тялото биват поставени на правилното им място, повече по посока на кръвната система.
И така от една страна имаме една значителна кръвотворна сила, а от друга страна в горската ягода отново срещаме силициевата киселина, т.е. нещо, което в организма се насочва към периферията. Помислете си само, какво разкошно нещо представлява тази горска ягода. Тя носи в себе си тенденцията, чрез силициевата киселина да разгърне определени сили в периферията на организма. Тогава, когато в периферията на организма се осъществи разгръщането на тези сили, тогава възниква една определена опасност, а именно, че ако въведем твърде много силициева киселина в периферията, то тази сила ще надхвърли себе си и в същото време няма да изпратим достатъчно хранителни вещества към периферията, няма да оплодим в същото време и в достатъчна степен кръвта, та това, което в известна степен предизвикваме с помощта на силициевата киселина, по определен начин да бъде подсигурено с хранителни вещества.
към текста >>
Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока
на
периферията
на
човешкия организъм, изгонва астралното
тяло
, което по този начин губи властта си над физическото
тяло
.
От тази гледна точка ще насочим вниманието Ви към още нещо. Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова растение, като например лавандулата.
Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло.
При такива растения, и изобщо при такива субстанции, при които установяваме въздействието срещу негативни състояния на нервната система, ако можем така да ги наречем винаги би трябвало да поставяме въпроса и за противоположните негативни състояния на нервната система, дали например е налице слаба менструация, и Вие винаги ще откриете, че субстанцията действува, както в едната, така и в другата посока.
към текста >>
Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да
мисли
, което изобщо може да се развива като човек.
И така, това са неща, сочещи родството на човека с околната природа. Виждате ли, ние откриваме човека в известна степен разделен на две, е нещо междинно в него, което обуславя махаловидното движение между двете страни на разцеплението. И трябва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно.
Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.
към текста >>
42.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С горната част
на
своето
тяло
ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност
на
долната част
на
тяло
то, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане
на
оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед.
към текста >>
Важно е човек поне веднъж да е
мисли
л за тези неща.
Тук бих желал само да спомена нещо, защото може би ще бъде интересно за някои от Вас: нашата Земя би гъмжяла, би гъмжала от непрекъснати жизнени образования, от непрекъснати карциноми, ако на това гъмжене, от страна на извънземното, не би се противопоставял онзи процес, който на земята бива осъществяван от Меркурий, меркуриалния процес.
Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща.
Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
към текста >>
43.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо
тяло
, от етерно
тяло
, астрално
тяло
и Аз.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт.
Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ.
към текста >>
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса
на
заспива не Азът и астралното
тяло
в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз.
към текста >>
Така че Вие трябва да кажете: по време
на
сън астралното
тяло
остава свързано с Аза, етерното
тяло
остава свързано с физическото
тяло
, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното
тяло
и Аза от една страна и етерното
тяло
и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното
тяло
и между етерното и физическото
тяло
.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него.
към текста >>
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част
на
човека Аза и астралното
тяло
това отношение във вътрешността
на
човека представлява вярно отражение
на
хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло.
Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух.
Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие.
към текста >>
Съставът
на
външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента
на
свързаност между астралното и етерното
тяло
, респ.
Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз. Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин.
Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ.
между свързаните с тях физическо тяло и Аз. Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори.
към текста >>
между свързаните с тях физическо
тяло
и Аз.
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно. Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ.
между свързаните с тях физическо тяло и Аз.
Това, разбира се, ще насочи вниманието ни и към следното; как трябва да се отнасяме спрямо състава на въздуха, как трябва да внимаваме, дали сме в състояние да подаваме на хората въздух с правилно съотношение, и дали те имат нужда от него. Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота.
към текста >>
Важно е да
мисли
м за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да
мисли
м не само за онова от вътрешните сили
на
тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили
на
въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието
на
земното.
Иначе стоят нещата при растителния белтък. Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента. И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа.
Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система. Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили. Азотът трябва да бъде идентифициран с чернодробната система, водородът със сърдечната система (вж. рис.22). Водородът навън е действително сърцето на външния свят; азотът представлява черния дроб на външния свят и т.н.
към текста >>
Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно
тяло
не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето
на
онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото.
Но аз вече трябваше да Ви кажа, че тук достигаме до едно определено влияние, което е извънземно, и което трябваше да отъждествим с оловото. Вие си спомняте, че оловото, калая и желязото определихме като сили, свързани с горния човек. Готовността да бъде признато нещо подобно днес не е много голяма. И няма да бъде много голяма готовността, да се излезе от човека навън и да се види нещо особено в действието но оловото, което от своя страна отново да е свързано с това, че сърцето приготовлява водорода за човека, който след това представлява преносителя за изграждането на мисловния апарат Ала несъзнателното придвижване на човешкото развитие напред пречи на човечеството да прозре този факт. Защото фактът, че оловото играе някаква роля в природата извън човека, ако го разглеждаме в неговите функции, това днешният човек не може вече да отрече, тъй като между продуктите на преобразование, дадени от рентгеновата наука, по обходния път през хелия действително бе открито олово.
Тъй както бе открито оловото макар че посоченото днес тъй наречено атомно тяло не е съвсем вярно, но все пак то бива определяно като олово така ще бъде открит и калая, така и в лицето на онова, което е извън човека, но което единствено от природата извън човека се намесва в човешката природа, в негово лице ще бъде открито желязото.
Мисля, че е необходимо, днес вече да не се придържаме сляпо към нещата, каквито ги представя рентгеновата наука, която всъщност ни дава един чуден указател за излизане в сферата на извънчовешкото и за достигането не просто до грубо масивните метали, дадени ни на Земята, но за достигането до металните сили, нахлуващи от сферата на извънземното. Това е нещо, което днес вече трябва да бъде казано. Защото тъкмо при появата на днешните нови заболявания човек може да забележи, че е принуден да вземе пред вид подобни неща. И така, това, което засега трябва особено да ни интересува, е, че всичко, което навън представляват въглерода, водорода, кислорода и азота в тяхното взаимодействие, опосредено от сярата, всичко това, индивидуализирано, поемат вътрешно за човека, 4-те органни системи. И ако Вие правилно разгледате такъв един факт, то Вие вече ще усетите, колко дълбоко можем да прогледнем в същинския човек, ако го разглеждаме по такъв начин.
към текста >>
Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е
на
лице това или онова, дали ще поставим лапата
на
една или
на
друга част от
тяло
то.
Тук Ви е дадено и цялото родство на солевото със Земята, а ето тук имате цялото, съдържащо основния и киселинния характер, така че схематично, бихме могли да начертаем приблизително следното: ако ето тук е Земята, то солевото е насочено към Земята, а основното и киселинното имат тенденцията да кръжат около Земята. И с това от своя страна е свързан фактът, че просто поради обстоятелството, че по определен начин сме се запознали с наличните в организма посоки на функциониране, ние вече сме в състояние да се намесваме в тези посоки на функциониране. Като нещо много съществено тук се явява лечението чрез външни средства чрез втриване, чрез мехлеми, всичко онова, което действува външно. Ето тук трябва да изследваме, кое в една определена посока действува външно. При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и вътрешното лечение.
Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част от тялото.
Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на тялото да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
към текста >>
Твърде съществено е, чрез налагането
на
съответната част
на
тяло
то да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
И с това от своя страна е свързан фактът, че просто поради обстоятелството, че по определен начин сме се запознали с наличните в организма посоки на функциониране, ние вече сме в състояние да се намесваме в тези посоки на функциониране. Като нещо много съществено тук се явява лечението чрез външни средства чрез втриване, чрез мехлеми, всичко онова, което действува външно. Ето тук трябва да изследваме, кое в една определена посока действува външно. При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и вътрешното лечение. Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част от тялото.
Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на тялото да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
към текста >>
44.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ще тря-бва да се обърне внимание
на
цялостното нахлуване
на
етерното
тяло
в човешкия организъм.
душевни заболявания и след това ще стане ясно и във връзка с терапевтичните познания, с които трябва да се сдобием, за да прилагаме външни средства, т.е. втривания, намазания и други подобни. Надали бихме могли да се надяваме, че с обикновените физикални изследвания без духовно-научните възгледи да дадат поне насоката, ориентацията, бихме могли да се приближим до такива неща, като например туморните образования, достигащи своя връх в лицето на раковото образование. Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата. И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление.
Ще тря-бва да се обърне внимание на цялостното нахлуване на етерното тяло в човешкия организъм.
към текста >>
Виждате ли, не би трябвало просто така да се казва, че е необходимо човек да бъде непременно ясновидец, за да може да се изказва за дейността
на
етерното
тяло
в човешкия организъм.
Виждате ли, не би трябвало просто така да се казва, че е необходимо човек да бъде непременно ясновидец, за да може да се изказва за дейността на етерното тяло в човешкия организъм.
Защото, съдейства по много процеси, противопоставящи се на функциите на етерното тяло, ние можем да видим, че етерното тяло по определен начин не функционира, или най-малкото не функционира правилно. И за да достигнем в тази област до общовалидните представи, ще бъде необходимо да разгледаме веднъж всички онова, което е свързано с възпаленията, това, което се развива на основата на възпаленията, а и всичко онова, което е свърза но с туморните образования, и което изхожда от възпаленията, и оттук разрушава човешкия организъм. При туморните образования съществува съвсем оправдания стремеж, изхождайки от един оправдан идеал, да се избягва хирургическия нож. Само че този стремеж е все ще неосъществим при това социално положение, което положение трябва да бъде променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената. Сега става дума за следното, да се намери заместител за това, което ножът на хирурга успява и не успява да стори, което постига в едно известно отношение, но и което не постига.
към текста >>
Защото, съдейства по много процеси, противопоставящи се
на
функциите
на
етерното
тяло
, ние можем да видим, че етерното
тяло
по определен начин не функционира, или най-малкото не функционира правилно.
Виждате ли, не би трябвало просто така да се казва, че е необходимо човек да бъде непременно ясновидец, за да може да се изказва за дейността на етерното тяло в човешкия организъм.
Защото, съдейства по много процеси, противопоставящи се на функциите на етерното тяло, ние можем да видим, че етерното тяло по определен начин не функционира, или най-малкото не функционира правилно.
И за да достигнем в тази област до общовалидните представи, ще бъде необходимо да разгледаме веднъж всички онова, което е свързано с възпаленията, това, което се развива на основата на възпаленията, а и всичко онова, което е свърза но с туморните образования, и което изхожда от възпаленията, и оттук разрушава човешкия организъм. При туморните образования съществува съвсем оправдания стремеж, изхождайки от един оправдан идеал, да се избягва хирургическия нож. Само че този стремеж е все ще неосъществим при това социално положение, което положение трябва да бъде променено; не външното положение, но онова социално състояние, в което се отразява медицината, и по-точно хигиената. Сега става дума за следното, да се намери заместител за това, което ножът на хирурга успява и не успява да стори, което постига в едно известно отношение, но и което не постига. Без съмнения мнозина, просто поради причината, че днес все още не съществува информация за това, ще се застъпят за хирургическия нож, но в мига, в който се появи информация за всичко това, ще се обърнат в обратна посока.
към текста >>
Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение
на
възпалителния си характер след това води до образуването
на
язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно
тяло
на
човека е в състояние
на
активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция
на
етерното
тяло
да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно
тяло
на
човека да функционира в здрава насока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси.
Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока.
Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма. Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>
Всъщност това представлява само отклоняване дейността
на
етерното
тяло
в съвсем определени посоки, докато здравото
тяло
разпростира своите функции във всички съответни направления
на
организма.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси. Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока.
Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма.
Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>
Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното
тяло
, снижило активността си по отношение
на
дадена орган
на
система, ако това етерно
тяло
като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси. Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока. Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма.
Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото
тяло
вземат директно враждебно отношение спрямо дейността
на
етерното
тяло
, така че в известен смисъл определени процеси от физическото
тяло
просто се противопоставят
на
дейността
на
етерното
тяло
, при което в тези области
на
физическото
тяло
етерното
тяло
вече не е в състояние да функционира.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования.
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място.
към текста >>
Етерното
тяло
обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования.
към текста >>
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се
на
етерното
тяло
физически активности, та етерното
тяло
отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението.
Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне.
Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност.
към текста >>
Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт
на
определени физически сили срещу силите
на
етерното
тяло
.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования. Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира. Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома.
Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло.
Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място. Ето защо, ако правилно изследваме тези две неща, накрая достигаме до така очебийния възглед, че възпалението и язвеното образование представляват пълна противоположност на туморните образования. Тези две неща представляват една напълно полярна противоположност. Когато казвам, че всичко това е очебийно, ще Ви помоля да си припомните собствените си наблюдения над даден повърхностно разположен карцином, при който всичко, което наблюдаваме, лесно може да бъде сбъркано с псевдо язва, най-малкото при определени местоположения. И така, търсенето трябва да се насочи преди всичко в посока на по-точното изследване на тази полярност.
към текста >>
Поради това, че в хода
на
даден процес физическото
тяло
влиза в остро противоречие с етерното
тяло
, външното
тяло
в известен смисъл се обръща към външната, враждебна
на
човека природа, и туморното образование открива свободен достъп
на
всички възможни външни влияния.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време. Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм.
Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел.
към текста >>
рис.24), съществува определено място от физическото
тяло
на
човека, което чрез своите сили се възпротивява
на
цялостното въздействие
на
етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо
на
новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>
И така, когато забележим, че имелът противодействува
на
тенденциите
на
етерното
тяло
, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото
тяло
, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното
тяло
твърде силно прониква във физическото
тяло
и възникват престъпни гърчове.
със същността си той извършва противоположното на това, към което се стреми праволинейното устройство. Това е нещо, принадлежащо към най-съществените свойства на активните процеси на белия имел: да въздействува така, че да задържа плацентата, т.е. да спре обичайното протичане. При по-фини процеси в човешкия организъм, но процеси, почиващи върху същото, върху което почива и задържането на плацентата, всичко това, разбира се, изпъква в много по-слаба степен. Но същото, което въздействува така силно, когато белият имел се противопоставя на праволинейната устройствена тенденция, същото това изпъква ясно пред нас чрез образите, получени при разглеждането на имелните въздействия въобще.
И така, когато забележим, че имелът противодействува на тенденциите на етерното тяло, не желаещо например да проникне в правилна степен физическото тяло, и ако упражним определено въздействие чрез имела, тогава етерното тяло твърде силно прониква във физическото тяло и възникват престъпни гърчове.
В други случаи именно чрез въздействието на имела възниква това странно чувство, сякаш във всеки момент можем да се строполим на земята. То са неща, свързани от своя страна и с обстоятелството, че белият имел съществено може да повлияе появата на полюции.
към текста >>
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което
мисли
човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение.
Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща. Разбира се, в резултатите на подобни явления не е необходимо да се назовават имена; от това вярата, разбира се, бива разклатена, но не е добре да се споменават имена. Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата. Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти.
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение.
Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
към текста >>
Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение
на
дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни
мисли
, но до това, дали той, ако наистина изказва умни
мисли
не клони например към тенденцията, да повтаря тези
мисли
по-често, отколкото го изисква случаят.
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми.
Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
Как, как даден човек изразява
мисли
те си, това е важното.
Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
Дали някой повтаря често дадени
мисли
или пропуска
мисли
, така че да липсват преходи.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
към текста >>
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали
мисли
те са умни или глупави.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави.
Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
към текста >>
Някой може да изказва умни
мисли
и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест
на
духа бел.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав.
Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска
мисли
или често ще повтаря едни и същи
мисли
.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли.
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи
мисли
, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли.
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Човек, страдащ от пропускане
на
мисли
, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Ето защо един от навиците
на
журналистите, носители
на
съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им
мисли
те си.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота. Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове. Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват. Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе.
Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си.
Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване
на
откъснати
мисли
, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай.
Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
45.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно
тяло
, едно астрално
тяло
и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят
на
човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват
на
външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид
на
това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Всъщност дълго време размишлявах, какво да правя с тази глава от настоящата лекционна поредица, която днес, поради ограничеността на времето, с което разполагаме, бих желал да Ви изложа конспективно и дали изобщо да бъде изнесена тази глава, или да не бъде изнесена. И въпреки това ще го сторя, макар при това човек непрекъснато да вижда, че тъкмо по повод на такива неща не бива правилно разбран. Защото виждате ли, в продължение на дълго време определени хора се постараха да посочат, че нещата, изнасяни в рамките на Антропософията, са объркани и те предприемаха своите нападения от тази гледна точка; сега като че ли изплува мнението, че това повече не може да се прави по същия начин, и че тези неща все пак правят твърде силно впечатление с обстоятелството, сякаш са в съгласие тъкмо с всичко онова, което човек може да открие едно допълнително изследване на древните мистерии и ето тук скалъпиха едно друго възражение, а именно че аз издавам мистерийните тайни. Човек винаги може да открие възможност, от една страна да формулира по съответния начин нещата. Когато вече не може да се твърди, че нещата са погрешни, тогава хората поне заявяват, че е много несправедливо, загдето тези неща биват казани.
А това, което днес и тук бих желал да кажа, е следното: човек трябва да бъде наясно че самостоятелното физическо наблюдение над човека изчерпва само една малка част от човека, и по-точно, както е близко до ума, по причина, че в човека са разположени едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз, който чрез самите себе си непрекъснато работят на човешкия организъм и който разбира се, напълно убягват на външната физическа оценка, което Аз подчертавам именно предвид на това, което веднага след това искам да изнеса убягват от оценката.
Но нали по тази причина не е изключено, при добра воля, човек да възпитава в себе синещо от това, което бихме могли да наречем ясновидство, пренесено в сферата на разума, в сферата на разсъдъчната способност. Та човек разбира се няма да се насочи към такъв вид ясновидство, което да изразява себе си нагледно чрез картини, но човек ще достигне до такъв вид оценъчна способност, която най-малкото ще бъде в състояние да установи здрава и действителна връзка с ясновидските възгледи.
към текста >>
Сега трябва да по
мисли
те над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха
на
развитие, този Аз работи предимно над физическото
тяло
на
човека.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека.
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека.
Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло.
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното
тяло
бива овладяно през време
на
детството.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло.
Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството.
По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло. Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние
на
Аза над етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява.
Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние
на
Аза над физическото
тяло
и слабо влияние над етерното
тяло
.
Сега трябва да помислите над следното: Азът ако изходим от това да започнем от другите хора този аз работи над човека, и предвид човека, такъв, какъвто е в съвременната епоха на развитие, този Аз работи предимно над физическото тяло на човека. Със съвременното човечество този Аз все още в слаба степен притежава способността да овладява и етерното тяло. Относително силно, притъпено и несъзнателно, етерното тяло бива овладяно през време на детството. По-късно това овладяване се преустановява. Само че при такива личности, които запазват за по-късния си живот силно развита фантазия, само при такива хора е налице и силно влияние на Аза над етерното тяло.
Но най-общо при хората, които развиват себе си като разумни и сухо интелектуалистични, при тях е налице силно влияние на Аза над физическото тяло и слабо влияние над етерното тяло.
към текста >>
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото
тяло
, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
към текста >>
Действително в нашето физическо
тяло
е втъкано нещо като фин скелет.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет.
Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло.
към текста >>
Този фин скелет, втъкан във физическото
тяло
може да бъде разглеждан като вид фантом
на
човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет.
Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет.
към текста >>
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото
тяло
чрез силите
на
етерното
тяло
.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека.
Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло.
Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет.
към текста >>
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо
тяло
.
Ако по правилен начин си представяте всичко това, което аз описах като влияние върху физическото тяло, то няма да сте далече от възможността да си представите, че този Аз работи над цялостното физическо устройство, изграждайки един вид скелет. Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество.
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
В известна степен този скелет представлява едно чуждо
тяло
.
Действително в нашето физическо тяло е втъкано нещо като фин скелет. Този фин скелет, втъкан във физическото тяло може да бъде разглеждан като вид фантом на човека, който фантом непрекъснато присъствува в човека. Втъкан от азовото устройство, човекът носи със себе си един скелет, един много фин скелет, който обаче е втъкан във физическото тяло чрез силите на етерното тяло. Но именно в хода на своя живот човекът постепенно губи силата да го втъкава съзнателно, и така полусъзнателно, сънободобно, този скелет продължава да съществува именно при едно изпълнено с фантазия творчество. Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло.
В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло.
Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма. Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо
тяло
, и че това чуждо
тяло
действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките
на
физическото устройство.
Сега лесно ще можете да видите, че този скелет, който Азът вгражда в човешкия организъм, всъщност в известна степен представлява чуждо тяло. В известна степен този скелет представлява едно чуждо тяло. Освен това човешкият организъм постоянно е склонен да се съпротивлява срещу този скелет. И по-точно всяка нощ по време на сън той се стреми да разруши този скелет. И макар в обикновения живот да възприемаме много малко от този скелет, то все пак не бива да забравяме, че този скелет непрестанно притежава тенденция, в известна степен да се разпада в организма, да се разцепва, и че по тази причина се превръща постоянно в тайнствен източник на възпаление в организма.
Много важно е да обхванем с поглед следното, че Азът действително изгражда в човешкия организъм един фантом, срещу който човешкия организъм се съпротивлява като срещу чуждо тяло, и че това чуждо тяло действително постоянно притежава в себе си тенденцията да се разцепва в рамките на физическото устройство.
към текста >>
Накратко, когато изследвате устройството
на
човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното
тяло
, така много приличащо
на
това, което аз описах като скелет.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет.
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното.
към текста >>
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното
тяло
на
човека, както, ако обърнете внимание
на
устройството
на
окото
на
даден човек.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет.
Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек.
Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно.
към текста >>
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане
на
етерното
тяло
.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет. Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас.
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло.
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
към текста >>
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение
на
онова в човека, което е предизвикано от устройството
на
окото нагоре, към наблюдение
на
самото етерно
тяло
.
Накратко, когато изследвате устройството на човешкото око, вие ще можете да достигнете до един обективен възглед за етерното тяло, така много приличащо на това, което аз описах като скелет. Чрез нищо друго няма да успеете да уловите нещо от етерното тяло на човека, както, ако обърнете внимание на устройството на окото на даден човек. Другото само ще изплува във Вас. Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло.
Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло.
След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния. Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния. Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно.
към текста >>
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване
на
този скелет, който във физическото
тяло
е подобен
на
етерното
тяло
, дава повод за възникването
на
възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
Ако Вие придобиете навика да обръщате внимание, дали даден човек гледа добре наблизо или надалеч, и ако оставите това да въздействува върху Вас, тогава подобен навик ще изгради във Вас чувствителност за възприемане на етерното тяло. Ако след това и медитивно си помогнете, ако медитирате върху това, тогава вече няма да Ви се струва така трудно, да приемете от задълбоченото наблюдение на онова в човека, което е предизвикано от устройството на окото нагоре, към наблюдение на самото етерно тяло. След като ще се убедите в следното. Този процес, който е свързан с устройството на окото, той при човека е винаги налице, и той е нормален за нещо, което може да се прояви абнормно. Той е нормален в обикновения живот, и не що подобно нему се появява при всички възпаления, при всички възпалителни състояния.
Така Вие наистина можете да говорите за следното, че твърде мощното обособяване на този скелет, който във физическото тяло е подобен на етерното тяло, дава повод за възникването на възпаления и за всичко, възникващо като последица от възпалителни състояния.
Можете да си помогнете и да подкрепите това, което проблясва във Вас като убеждение, като вземете произхождащата от животинското царство мравчена киселина и се опи тате да я приложите външно. Най-добре ще можете да изследвате това приложение ако направите следното: опитайте се да получите мравчена киселина в най-силно разреждане; т.е. искам да кажа, опитайте да приложите върху човека мравчената киселина чрез бани в най-силно разреждане. Когато приложите мравчената киселина върху човека чрез бани в най-силно разреждане, то Вие се изправяте пред консолидацията на този скелет. Само че до консолидацията на този скелет Вие достигате по такъв начин, че чрез така приложената мравчена киселина Вие притискате Аза към този скелет, така че скелетът се явява проникнат от Аза.
към текста >>
Наистина опитът, който можем да добием по отношение
на
човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението
на
етерното
тяло
на
човека.
Защото, виждате ли, тук духовната наука знае нещо, от което тъкмо съвременният човек силно се шокира: тя знае, че това, което трябва да се извърши в човешкия организъм, за да се формират очите по начина, по който именно е трябвало да се оформят в хода на човешкото развитие това нещо представлява една възпитателен процес, който е преминал за постоянно в сферата на нормалното, т.е. не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите.
Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
След като говорим за наличието на етерното тяло, за възприемане на етерното тяло на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация. Но съществува и един външен възпалителен процес, когато се стараем по правилен начин да виждаме природните процеси, ние постигаме, изхождайки от нашата преценка, да си изграждаме възглед върху тези неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвътре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази преценка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на медитация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А сега може би с право ще можете да поставите следния въпрос: добре, не можем ли всичко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните?
към текста >>
След като говорим за наличието
на
етерното
тяло
, за възприемане
на
етерното
тяло
на
човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация.
не е достигнал до степента да избухне като възпалителен процес. Ако същите тези процеси, действуващи във възпалителния процес, си ги представяте задържани, забавени и събрани, тогава пред себе си Вие ще имате формообразуващия процес на човешкото око в човешкия организъм. Така че дори само от един поглед върху очите Вие можете да добиете представа за човека, дали е склонен към възпалителни състояния или не. Когато се обучите, Вие ще можете да виждате това по очите. Наистина опитът, който можем да добием по отношение на човешкото зрение, е тясно свързано с наблюдението на етерното тяло на човека.
След като говорим за наличието на етерното тяло, за възприемане на етерното тяло на човека, тогава напълно естествено е да съществува вътрешен процес, който води към същинското ясновидство и който преминава през медитация.
Но съществува и един външен възпалителен процес, когато се стараем по правилен начин да виждаме природните процеси, ние постигаме, изхождайки от нашата преценка, да си изграждаме възглед върху тези неща. Виждате ли, същинските ясновидски органи трябва да бъдат формирани отвътре; но преценката бива формирана с помощта на външния свят. Ако ние свържем по-интимно преценката с външния свят, то тази преценка се противопоставя на иначе по-интимния процес по време на медитация, на процес, протичащ по посока отвътре навън. А сега може би с право ще можете да поставите следния въпрос: добре, не можем ли всичко това, което се разиграва по този начин, да го наблюдаваме и сред животните? Да, скъпи приятели, нещата стоят именно така, че това, за което всъщност става дума при човека, него ние трудно можем да разберем, ако го наблюдаваме, ако го наблюдаваме сред животните.
към текста >>
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране
на
окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане
на
етерното
тяло
.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Ако след това изследваме образованието
на
ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование
на
етерното
тяло
е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо. Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло. Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство.
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие.
към текста >>
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху
тяло
то, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат.
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо. Защото цялото, което аз Ви представям е дадено в подробности и проявява елементарно себе си, тъй както го характеризирах накрая. Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности.
към текста >>
рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението
на
онова, което живее в човешкото астрално
тяло
.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж.
рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако с помощта
на
ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение
на
Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане
на
астралното
тяло
.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение
на
етерното
тяло
.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение
на
астралното
тяло
.
Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж. рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако искате да кажете
на
астралното
тяло
,
на
това астрално
тяло
, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>
С налагането
на
подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила
на
въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното
тяло
от вътрешността: я ела тук, помогни
на
Аза.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въздействие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното
тяло
, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
До въздействието
на
подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното
тяло
.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложите един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
46.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част
на
тяло
то да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа. Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него.
Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт.
Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво
мисли
м ние, като хора.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса.
към текста >>
Но във всеки случай ние вече не
мисли
м с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата.
Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания.
към текста >>
Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното
тяло
.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига.
Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло.
Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство. Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата.
към текста >>
Защото дейността
на
астралното
тяло
е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси
на
средното устройство.
Но този Аз не е в състояние да проникне по-дълбоко в организма, където се осъществява същинската обработка на белтъка, онази преработка на растителния белтък до животински белтък. Ето там дейността на Аза не достига. Затова пък в толкова по-силна степен в тази област, в които не нахлува Азът, започва да действува астралното тяло.
Защото дейността на астралното тяло е най-активната там, където бих желал да кажа между храносмилането, кръвотворението и дишането в човека протичат процеси на средното устройство.
Поради отпуснатостта на Аза, този процес на средното устройство била предоставен сам на себе си. Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност.
към текста >>
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна
на
физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието
на
светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно
тяло
, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното
тяло
, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното
тяло
много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна.
Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло. Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека.
към текста >>
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част
на
човешкото
тяло
.
Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна. Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло.
Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията.
към текста >>
47.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото
тяло
.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло.
Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
към текста >>
Ръцете
на
човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално
тяло
към физическото
тяло
, отколкото краката
на
човека.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство.
Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека.
При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
При краката
на
човека астралното
тяло
се намира в една много по-тясна връзка.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека.
При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка.
Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Човек би казал: при ръцете астралното
тяло
действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
Но ако искаме да масажираме успешно, е необходимо да познаваме добре човешкото тяло. Вие ще открие те пътя, ако размислите приблизително над следното. Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка.
Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре.
То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо. При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Астралното
тяло
действува в известен смисъл обгръщащо.
Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре.
Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо.
При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
При краката и при ходилата, чрез астралното
тяло
, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре. Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо.
При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от
тяло
то притежава известно отношение спрямо другите участъци от
тяло
то, и че тъкмо
на
това почива въздей-ствието
на
масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Ако масажираме повече краката и ходилата, то при това физическия елемент бива по-силно преобразен в елемент на представите, и по този начин се въздействува регулиращо върху онази веществообмяна, която е свързана с процесите на изпразване, т.е. с онова, което са процесите на изпразване, на отделяне. Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм.
Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност. Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част.
към текста >>
Масажирането
на
долната част
на
тяло
то ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
с онова, което са процесите на изпразване, на отделяне. Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса.
към текста >>
Това е особено интересно, че масажирането
на
долната част
на
тяло
то има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност.
Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма. Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност.
И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм.
към текста >>
Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането
на
трункуса (
тяло
то без крайниците бел.
прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма. Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност. Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи.
Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел.
прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса. Това са неща, онагледяващи връзката между отделните части на човешкия организъм. Ние виждаме, че това взаимодействие на долния и на горния човек, изобщо на частите на човешкия организъм разположени понякога далеч една от друга, но принадлежащи си една към друга, това взаимодействие изпъква особено силно при такива неща, като например мигрената. В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма.
към текста >>
Колкото фино е това устройство
на
човешкото
тяло
става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина.
Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън.
към текста >>
Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от
тяло
то му единствено
на
обективното въздействие
на
даден цвят или светлина, т.е.
Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек.
Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е. ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>
"Но ако си намажеш
тяло
то с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние
на
същинските земни сили" т.е.
Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината. Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен смисъл са били изразявани чрез прафеномени. Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни.
"Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е.
силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие. "И ако открием правилната мяра между сладкото подсилване отвътре и масленото отслабване отвън, тогава достигаме до старост", така се казвали древните лекари. "Нека чрез въздействието на маслото бъде отнето от организма ти вредното земно въздействие, като за целта се мажеш с масло, и ако си в състояние, ако не си твърде слаб в устройството си, подсили азовите сили чрез вино и мед, тогава именно ти ще подсилиш онези сили, които ще ти помогнат да достигнеш до старост". Това са неща, които е трябвало да разяснят работа та по един прафеноменален начин. Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека.
към текста >>
Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част
на
тяло
то сили, които ще усилят кръвотворението".
Хората са искали чрез факти, а не чрез поучения да посочат пътя на човека. Това е нещо, към което ще трябва отново да се върнем. Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени.
Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението".
Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм.
към текста >>
"измий си главата, и ще предизвикаш в долната част
на
тяло
то сили, които ще регулират отделянето".
Защото човек се чувствува много по-удобно сред тъй многобройните вещества на външния свят, ако по този начин може да се позовава на прафеномени, а не на тъй наречените абстрактни природни закони, които всъщност веднага ни изоставят, ако искаме да подходим към нещо конкретно. Страшно лесно е да бъдат изговорени някои от прафеномените. Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението". Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя.
"измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето".
Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността. Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека. Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм. Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта. Бих желал да се изразя по-точно.
към текста >>
48.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Важното е, че всъщност флуорът като такъв е много по-разпространен, отколкото си
мисли
м.
Но виждате ли, флуорът като такъв представлява процес, формиращ човека, и съвсем не е важно да мъдруваме, по какъв начин той бива приет. По правило е необходимо да имаме предвид само процеса, преминаващ през най-обикновеното храносмилане; чрез него биват поети онези субстанции съдържащи флуорните съединения. Необходимо е да проследим само съвсем обикновения храносмилателен процес, отвеждащ периферно флуорната субстанция до онези места, където тя трябва да бъде отложена.
Важното е, че всъщност флуорът като такъв е много по-разпространен, отколкото си мислим.
Голяма част от него се съдържа в най-различните растения разбира се относително голяма част, защото човекът има невероятно малко нужди; само че в растенията се съдържа флуорообразуващия процес, така че тъкмо при флуорът нещата стоят така, че когато флуорът не може да бъде доказан по химически път, то въпреки това флуорообразуващия процес е налице в растенията за това ние още сега ще поговорим подробно. Защото флуорът е винаги налице, дори във водата, във водата, която пием; така че изобщо не е нужно да извличаме флуор. Става дума за следното, организмът да е така организиран, че от своя страна да успява да преодолее изключително сложния процес, заложен тъкмо в приемането на флуора.
към текста >>
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта
на
зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност
на
етерното
тяло
, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
към текста >>
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес
на
непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част
на
човешкото
тяло
.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло.
Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
към текста >>
С това е свързано обстоятелството, че когато дейността
на
етерното
тяло
бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време
на
бременност,
на
другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано.
С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото
тяло
и етерното
тяло
поемат по свои собствени пътища.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища.
Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Но това, което се появява в този край
на
човешкото устройство, а именно еманципирането
на
етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното
тяло
навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища.
Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата
на
взаимодействие
на
движенията
на
ръцете и
на
краката, всичко това са влияния
на
флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите
на
ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието
на
флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето
тяло
, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение
на
това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието
на
флуора.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това.
към текста >>
Само че трябва да се опитаме в известен смисъл да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта
на
долните части
на
тяло
то; така, ако втрием в долната част
на
тяло
то етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл
на
консервиране
на
зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
По подобен начин, само че чрез друг вид обработка, действува дори обикновеният хлорофил. Силата, заложена при конския кестен и при някои други растения в кората, малко по-различно формирана, е заложена всъщност в целия хлорофил.
Само че трябва да се опитаме в известен смисъл да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта на долните части на тялото; така, ако втрием в долната част на тялото етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл на консервиране на зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
Това са неща, които трябва да бъдат изпробвани, и които, когато бъдат представени на външния свят чрез своите статистически резултати, положително биха направили значително впечатление. След като е умъртвена цялата зъбна пулпа, тогава трябва да се опита целия организъм да бъде подготвен да поема флуора. Това вече не е работа на общото зъболечение. И така, от всичко това виждате, как зъболечение то, доколкото изобщо зъбите могат да бъдат лекувани, е силно свързано с всички сили на растеж в човешкия организъм. Защото това, което казах за ескулина и за хлорофила, това ни отвежда към сили, съществено свързани с много фини процеси на растеж, с процеси на растеж, насочени в посока на минерализация.
към текста >>
Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина
на
хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост
на
долната част
на
тяло
то или с хрущялност
на
долната част
на
тяло
то, дори когато хипохондрията достига до състояние
на
безумие.
духовна или душевна болест? Обратно, колкото и странна да звучи, при тъй наречените телесни заболявания имаме много повече основание да разглеждаме душевната област, отколкото тъкмо при душевните заболявания. При душевните заболявания душевното състояние няма друго значение освен по отношение на диагностиката. Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща.
Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие.
Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм. Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа. Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът.
към текста >>
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част
на
тяло
то, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно. Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм. Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа.
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид.
Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена. Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското мислене, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение?
към текста >>
Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част
на
неговото
тяло
, т.е.
Наистина, създадената от 19 век традиция има не малки заслуги за това, че е било поддържано живо признаването на духовността на външните материални субстанции. Това дори е най-важното, защото външната алопатична медицина за съжаление все повече и повече се обръща към убеждението, че има работа единствено с материалното, а именно само с външните материални въздействия на субстанциите извън човека. Това, обаче води до следното, от една страна при диагностицирането на тъй наречените физически заболявания вниманието да бъде насочено тъкмо върху душевното състояние, и обратно, когато на преден план силно изпъкне дадено абнормно душевно състояние, да бъдат потърсени физическите увреждания. Всъщност физическите заболявания винаги би трябвало да повдигат следния въпрос: какъв темперамент носи човекът, при когото те се появяват?
Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част на неговото тяло, т.е.
да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции. Накратко, душевното състояние е това, на което трябва да бъде въздействувано в съответствие с физическото заболяване. Това цялостно душевно състояние изпъква пред нас по определен начин още при детето, и не би се появила така лесно една деменция прекокс (старческо слабоумие бел.
към текста >>
49.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото помислете си само, когато в хода
на
дадено заболяване в някаква част
на
тяло
то се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо
тяло
, и че в резултат
на
това наличие
на
бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления.
В по-ново време все повече влиза в сила тенденцията да се отклоняваме от същинските начала и да насочваме погледа си върху неща, разиграващи се на повърхността на явленията. С това приковаване на повърхността е свързано и обстоятелството, че днес в обичайната медицина, в обичайната патология, когато четем или слушаме описанието на някакъв тип заболяване, най-често научаваме, какъв бацил всъщност предизвиква дадено заболяване, какво е това, което се е вмъкнало в човешкия организъм. Разбира се, ужасно лесно е да бъдат отхвърлени възраженията срещу това нахлуване на нисшите организми, поради простата причина, че не е необходимо да бъде доказано, че тези нисши организми са действително на лице. Тъй като за различните заболявания те наистина проявяват себе си в специфична форма, то от своя страна е понятно, защо се посочва тъкмо тази специфична форма, и защо се набляга тъкмо на връзката между дадена форма на заболяване и тази специфична форма на бактериите. Дори повърхностно погледнато, по силата на този възглед, възниква едно заблуждение, състоящо се в това, че в този случай ние изцяло се отклоняваме от първичното.
Защото помислете си само, когато в хода на дадено заболяване в някаква част на тялото се появяват бацили в по-голямо количество, тогава естествено, че тези бацили ще предизвикат явления, както предизвиква подобни явления в организма всяко чуждо тяло, и че в резултат на това наличие на бацили ще възникнат всякакъв вид възпаления.
Ако всичко бъде приписано на активността на тези бацили, то ние действително насочваме вниманието си единствено върху това, което всъщност бацилите правят. При това обаче, ние отклоняваме вниманието си от истинския произход на заболяването. Защото всеки път, когато нисшите организми открият в човешкия организъм подходяща почва за своето развитие, то тъкмо тази подходяща почва е вече създадена от истинските първични причини. Необходимо е вниманието да бъде насочено върху областта на тези първични причини. За целта е необходимо да се върна отново назад към пътищата на наблюдение, по които вече тръгнахме и които още веднъж трябва да даде това твърдение, че ножът е нож.
към текста >>
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране
на
окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане
на
етерното
тяло
.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо.
Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло.
Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство. Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията. Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования.
към текста >>
Ако след това изследваме образованието
на
ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование
на
етерното
тяло
е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
По съвсем различен начин в сравнение с окото е формирано човешкото ухо. Човешкото ухо също така може да бъде разбрано, и по същия начин можем да възпитаваме в себе си едно обективно разбиране, тъй както достигнахме до обективното разбиране на окото, чрез което след това човек може да се доближи до ясното виждане на етерното тяло. Можем по правилен начин да вникнем във факта, че човекът притежава ухо тъй както и животното, ако имаме в предвид, че това ухо, че това ушно образование е проникнато от азовото устройство.
Ако след това изследваме образованието на ухото, ще разберем, че по подобен начин това образование е свързано с нещо, разположено по-навътре в човешкия организъм, тъй както очното образование на етерното тяло е свързано с нещо, разположено повече към периферията.
Така успяваме в известна степен да ориентираме своите способности за наблюдение върху ушното образование, и стигаме до там, да кажем: Азът по същия начин има нещо общо и с процеса на формиране на окото. Азът също така вгражда в организма един вид скелет, който скелет е по-различен от характерния преди. Сродно с този вграден скелет е онова цяло в организма, което лежи в основата на ушните образования. Ето така аз мога да нарисувам тук още един скелет, който ще обознача със синьо и който е разположен по-навътре от жълтото, който действува по-слабо организиращо на крайниците, отколкото другият (скелет), и който бих желал да кажа ако бихме го извадили от човека, би имал не ръце и крака, а само обвивките на ръце и крака. Или това е един скелет бих желал да кажа останал в своето формиране на една детска степен на развитие.
към текста >>
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху
тяло
то, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Който не е в състояние да види всеки един болестен процес в неговия здрав обратен образ, той не може да го включи правилно в човешкото устройство. Защото това човешко устройство почива просто на обстоятелството, че определени процеси, които в цялата природа са периферно разпръснати, биват преместени централно към вътрешността. Вместо много неща, разпространявани нашироко в нашата физиология, би трябвало да обхванем с поглед именно други неща. На тях се обръща внимание, но не им се отдава онова голямо значение, което те имат.
Така например, отново макроскопски, и бих желал да кажа по един тривиален начин, Вие можете да проследите, как се простира кожата върху тялото, и как след това тя се вгъва и чрез своите продължения покрива навътре разположените части.
Това е нещо с изключително голямо значение, обрата на функциите, тъй както например те се проявяват при бузите, от външните части на лицето чрез обрата на устните по посока навътре. Така в лицето на външността на човека имаме пред себе си рудимент на нещо, което бихме могли да проследим по правилен начин само в ембриологията, където действително всичко почива на различни хлътвания и пренасочващи се отвън навътре образования. Именно чрез проследяването на подобни неща, при което бихме изследвали различията в реакцията, да кажем когато прилагаме мравчена киселина външно върху кожата и вътрешно върху лигавицата, ако уловим финото различие, проявяващо се тук, то това ще бъде изключително решаващо. Защото цялото, което аз Ви представям е дадено в подробности и проявява елементарно себе си, тъй както го характеризирах накрая. Когато проведем подобни изследвания, пред човека ще изпъкне цялото различие между онова в човешкото устройство, което външно и етерно преобразява себе си и онова, което се насочва към централизиране във вътрешността на човешкото устройство, неща, представляващи полярни противоположности.
към текста >>
В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението
на
онова, което живее в човешкото астрално
тяло
.
Нормалното в него е свързано с развитието на ухото. И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека.
В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако с помощта
на
ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение
на
Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане
на
астралното
тяло
.
И настройте отново себе си по такъв начин, че да се научите да виждате устройството на ухото в човека, така че да обхванете с поглед процеса на преместване на ушното устройство по посока към вътрешността и същевременно обхванете с поглед зрителното устройство, защото помислете си зрителният процес протича в сферата на етерното, слуховият процес протича във въздуха. Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло.
Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло. Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение
на
етерното
тяло
.
Това е една значителна разлика. Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло.
Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение
на
астралното
тяло
.
Всичко онова, което е разположено по-надолу в редицата на вещественото и невещественото, всичко то е свързано с разположеното повече централно във вътрешността на човешкия организъм. Всичко онова, което е свързано повече с етерното, с невещественото, е свързано с разположеното по към периферията на човека. В това, което тук съм обозначил с виолетово (виж рис.25), не е показано нищо друго освен обозначението на онова, което живее в човешкото астрално тяло. Ако с помощта на ушното устройство се научите да наблюдавате човека, по отношение на Вашата оценъчна способност, Вие ще получите нещо, което ще замести ясното виждане на астралното тяло. Да се научите да наблюдавате зрението, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на етерното тяло.
Да се научите да наблюдавате слуха, означава да възпитавате в себе си способност за наблюдение на астралното тяло.
към текста >>
Ако искате да кажете
на
астралното
тяло
,
на
това астрално
тяло
, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
към текста >>
С налагането
на
подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила
на
въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното
тяло
от вътрешността: я ела тук, помогни
на
Аза.
А сега да приемем, че това правилно взаимодействие на Аза с човешкото устройство бива нарушено отвън. Азът наистина не представлява просто някаква точка, въздействуваща около самата себе си. И това въз действие около себе си всъщност означава формообразуващата сила за целия човешки организъм, азовата организираща сила се разпростира в цялото човешко устройство, прониква навсякъде. Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза.
И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното
тяло
, което от своя страна коствено подпомага Аза.
Представете си само, че на някакво място настъпи инсулт отвън така че това взаимодействие на Аза с човешката формообразуваща сила бива разчупено отвън, тогава ще бъде необходимо, на това място да бъде предизвикано нещо, което да изхожда от астралното устройство, разположено една степен по-ниско от азовото устройство, така да проникне човешкото устройство, че на Азът да му стане по-лесно да разгърне своите лечебни сили на мястото, където е възникнал външния инсулт. Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел.
прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло. Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
До въздействието
на
подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното
тяло
.
Ако искате да кажете на астралното тяло, на това астрално тяло, което, както вече го описах, е разположено по-навътре това личи от неговия фантом: Ей ти, я ела тук, има работа за теб, трябва да помогнеш; тогава вие можете да постигнете това, ако приложите сега вече не баня, но ако приложите арника върху вълнена лапа, ако наложи те един истински компрес с арника. С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза.
До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
50.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук е нужно формирането
на
силна субективна воля, формирането тъкмо
на
онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното
тяло
.
Тези две деви от Енгадин ни представят нещо, което бих желал да кажа осветлява онова човешко познание, от което се нуждае медицината. Тези деви от Енгадин произхождали от фамилия от хемофилици, и те взели твърдото решение, да не се женят. Така тези деви от Енгадин се явяват в историята, като персонални поборници срещу пренасянето на хемофилията. В този случай трябва да погледнем на нещата правилно. Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване.
Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло.
И така тази воля трябва да е била налице при тях. Това означава, че това, което тези жени са имали в своя Аз, което са имали в своята воля, по определен начин е свързано с онези сили, които по известен начин действуват тъкмо хемофилиците. Когато тези сили укрепват по съзнателен начин, те могат да укрепват по-лесно, отколкото става това при нехемофилиците. Това е нещо, което, по правилен начин разгледано, ни довежда до вникването в силите, които сили всъщност са присъщи на кръвта, и до прозрението, как тук се осъществява едно взаимодействие с извън човешката сфера. Разглеждайки тези сили в кръвта, свързани със съзнателната воля, можем да открием връзката на човешката воля с извън човешките сили.
към текста >>
Антимонът е изключително странно
тяло
.
Антимонът е изключително странно тяло.
Ето защо хората, които са се занимавали с антимона, както и легендарният Базилий Валентиний така подобно са изследвали антимона. Необходимо е да разгледате определени свойства на антимона и тогава ще прозрете, по какъв странен начин антимонът е включен в цялостния природен процес. Помислете си само, че антимонът е включен в природния процес по такъв начин, че първо това може би е неговото най-значително свойство той притежава изключително родство с други метали и други тела, че той често се явява свързан с тези други тела, и по-точно със серните съединения на други вещества.
към текста >>
Ето тук при антимона виждаме, как едно
тяло
включва себе си в цялостния природен процес.
Ето тук при антимона виждаме, как едно тяло включва себе си в цялостния природен процес.
Други субстанции не показват това по тъй очебиен начин. Това, което ни се показва чрез този нагледен случай в природата, може да бъде разбрано само ако изхождаме от обстоятелството, че силите, съществуващи в природата, действуват навсякъде; само че, когато субстанциите проявяват тези сили в особено силна степен, тогава тези сили са особено концентрирано локализирани във въпросните субстанции. Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде действува антимонизиращата сила. Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент. В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид.
към текста >>
Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново
тяло
на
Земята, което
тяло
е включено в нея.
Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс.
Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили.
към текста >>
Или това парче принадлежи
на
цялостното антимоново
тяло
.
Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс. Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея.
Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло.
Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие. И тъкмо чрез махало образното движение между действие и противодействие възникват винаги оформените тела. Виждате ли, ние трябва да открием тези противодействуващи сили. Тогава, ако можем да познаем, ако можем да прозрем, те ще ни покажат, че антимоновите сили започват да действуват върху човека в онзи миг, когато нещо, което е уравновесено в същността на човека, се устреми по посока навън.
към текста >>
Яденето
на
стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част
на
човешкото
тяло
.
Човек изяжда тъкмо този жизнен процес. При това човек изяжда албуминизиращия процес, процеса, противоположен на антимонизиращия процес, него човек изяжда. По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления. Това бива стимулирано. Яденето на стриди е един изключително интересен процес.
Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото тяло.
Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава. В известен смисъл човекът изпразва главата си.
към текста >>
По този начин той увеличава и възможността за пробив
на
определени сили по посока
на
органите
на
долната част
на
тяло
то, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф.
Ние непрекъснато трябва да развиваме тези албуминизиращи сили, тъй като не можем да отстраним главата си така силно натоварена с формо-образуващите сили. Ала този, който яде стриди, прекалява. С голяма страст той се стреми да изпразни главата си.
По този начин той увеличава и възможността за пробив на определени сили по посока на органите на долната част на тялото, които аз вчера характеризирах; или той стимулира тифната склонност, склонността към тиф.
И затова Вие можете да си представите, как чрез тази склонност, когато тя е налице, бива извадено напред лечението с антимона. По тази причина бихме постигнали добри резултати, ако това, което трябва да бъде предизвикано тук за да бъде вътрешно победена склонността към тиф, ако това бъде постигнато по следния начин: да бъде едновременно въведено външно и вътрешно лечение с антимон, преди всичко втривания с антимонов мехлем и същевременно високо потенциран антимон вътрешно. Всичко това би имало регулиращо обратно въздействие върху склонността към тиф, тъй като двете неща биха се регулирали взаимно.
към текста >>
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително
тяло
, а не човешко или животинско
тяло
.
В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано.
към текста >>
И така, ако желаете да отбремените
тяло
то от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока
на
душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата
на
халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите
тяло
то.
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен стремеж към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото.
Това е, което се проявява и при обикновеното микроскопско действие на беладоната само че тогава то става по един объркан начин и е пропито с илюзии както вече казах в началото на тази лекция. Разбира се, ако Вие тласнете човека по посока, в която той няма да премине от състоянието на пробуждане към състояние на будност, при който той остава в състоянието на пробуждане, тогава Вие просто го убивате. Когато се пробужда, човекът винаги е в състояние на жизнена опасност. Само че той така бързо се пробужда, че преодолява тази жизнена опасност. Това са интересните взаимовръзки на онова, което тъй да се каже е нормално, тъй като е доведено до правилната мярка и което в мига, когато премине отвъд правилната мярка, става антинормално.
към текста >>
51.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките
на
областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение
на
вкусовото въздействие, и това продължение
на
вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното
тяло
, която например се изразява в отделянето
на
пот.
Почитателят на съвременната естествена наука ще каже: на първо място амонячните соли, които могат да бъдат поднесени например под формата на нишадър, въздействуват тъй както би трябвало да кажем именно в духа на съвременната наука въздействуват например върху мускулно-моторната нервна система на сърцето. Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно.
Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот.
По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес. Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие.
към текста >>
Успоредно
на
това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ
на
всичко онова, което започва от приемането
на
хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното
тяло
на
човека.
Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката. Ето защо дейността на черния дроб и на слезката в съществената си част трябва да бъде причислена към водната дейност, дейността на течностите. Ала в противоположност на разтварящото действие в първата област на храносмилането, черният дроб извършва действие на обвиване, на обгръщане, на обратно превръщане но онова, което е било извършено в първата част на процеса. Можем да добием представа за същността на това, което протича тук, ако просто разгледаме успоредно с това и дейността, която се извършва когато поставим сол в топла вода. Солта се отнася разтворимо в топлата вода: това е образ на дейността до момента на поемане на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове.
Успоредно на това ще поставя няколко закръглящи себе си капчици живак, с техния стремеж към окръгленост, със стремежа им към завършване, към организиране и оформяне; образ на всичко онова, което започва от приемането на хранителните вещества от лимфните и от кръвоносните съдове, което бива дирижирано от черния дроб с цялото му отношение спрямо астралното тяло на човека.
към текста >>
И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното
тяло
, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е.
След това проследяваме по-нататък тези амонячни соли, когато извършват своя преход в кръвотворението, там те алкализират кръвта. В по-нататъшните стъпки по своя път те стигат до там, изхождайки от долния човек, да въздействуват върху горния човек, и да предизвикват реакция на отговор в горния човек. Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието.
И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е.
отдолу идва нещо, което съответствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията. По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен израз – трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб. Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секреция в горните органи. Това е пътя, който се изминава в човешкия организъм от приемането на веществата, през разтварянето, през солевото въздействие до формообразуващото действие, и оттам до разпръскващото действие, което действие може да бъде сравнено с процес на изгаряне, с процес на изпаряване.
към текста >>
Болката не е нищо друго, освен израз
на
оттеглилите се от физическото и от етерното
тяло
Аз и астралното
тяло
, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето
на
етерното
тяло
; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното
тяло
и в Аза.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган.
Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза.
По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми.
към текста >>
Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното
тяло
, т.е.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган.
Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е.
че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека. Вместо да го питаме как се чувства, къде го боли, ние трябва да го питаме дали спи добре или зле, дали има желание за работа.
към текста >>
че Азът не взима участие в съвместното страдание
на
астралното и
на
етерното
тяло
.
Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е.
че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло.
Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека. Вместо да го питаме как се чувства, къде го боли, ние трябва да го питаме дали спи добре или зле, дали има желание за работа. И така, това което се простира върху по-големи периоди от време, и това, което е свързано повече с изграждането на човека, ето това ние трябва да разглеждаме като симптоми, докато моментното субективно усещане трябва да бъде разглеждано като симптом при остри заболявания.
към текста >>
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното
тяло
да вземат правилно участие в дейността
на
органа и в степен, в която това е необходимо.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното
тяло
, да понесе хаотичното въздействие
на
астралното
тяло
върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение
на
астралното
тяло
с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му
тяло
не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие
на
астралното
тяло
.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка
на
ненормалното отношение спрямо астралното
тяло
, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо. Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията.
И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи
на
долната част
на
тяло
то се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ
на
патографията.
Ако желаем да разгледаме нещата по този начин, тогава ще успеем да надхвърлим стадия патографията. Днес се говори много за неправилния ход на представите, за неправилния ход на волевите действия и т.н.
Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи на долната част на тялото се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ на патографията.
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да мислим върху въвеждането на физическото лечение.
към текста >>
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да
мисли
м върху въвеждането
на
физическото лечение.
Ако желаем да разгледаме нещата по този начин, тогава ще успеем да надхвърлим стадия патографията. Днес се говори много за неправилния ход на представите, за неправилния ход на волевите действия и т.н. Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи на долната част на тялото се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ на патографията.
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да мислим върху въвеждането на физическото лечение.
към текста >>
52.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Висши съставни същности
на
човека и действията
на
веществата върху физическото
тяло
при болест и лечение.
Висши съставни същности на човека и действията на веществата върху физическото тяло при болест и лечение.
Веществата като резултат от процеси. Насочване но погледа към взаимодействията между процесите в човека и извън него. Четирите съставни същности в организацията на главата (сетивно-нервната система), в ритмичния организъм и във веществообменно-двигателната система. Въздействия на силиция (кварца). Процеси на образуването при кварца и калция и тяхното преодоляване в пораждането на човешкия организъм.
към текста >>
Астралното
тяло
и неговото отношение към болестта, етерното
тяло
- към здравето, физическото
тяло
- към храненето, азът и смъртта.
Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма. Умирането по време на целия живот и азовото съзнание. Азът и физическият процес. Същност на смъртта.
Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта.
Висшите съставни същности на човека и болестите. Фосфор, сяра, арсен, антимон. Връзката на химичните вещества с органичните процеси в човека.
към текста >>
Астралното
тяло
и гръдният организъм.
Астралното тяло и гръдният организъм.
Физическото и етерното тяло. Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане.
към текста >>
Физическото и етерното
тяло
.
Астралното тяло и гръдният организъм.
Физическото и етерното тяло.
Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси.
към текста >>
Етерното
тяло
и проявлението му във водния елемент, астралността - в дишането, азът - в топлината.
За методиката на лекарските възгледи. Същност на белтъка. Отношението между храненето и дишането.
Етерното тяло и проявлението му във водния елемент, астралността - в дишането, азът - в топлината.
Хранителен и органичен белтък. Матката и сърцето. Отношение на сърдечната дейност към обмяната на мазнините и въглехидратите. Туберкулоза. Меркуриев процес. Гледни точки за приготвянето на лекарствата.
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Този път искам да покажа как познатото ви разчленяване
на
човека
на
физическо, етерно, астрално
тяло
и аз действа при разболяването и излекуването.
Да се надяваме, че този допълващ курс[1] ще може да добави още нещо, което да се разбира като допълнение, и когато стигнем края на курса, да се оформи като определени терапевтични възгледи. В този курс ще обхвана от друга страна нещата, които бяха предмет на разглеждането ни в предишния курс и засягат както болния, така и лекувания човек. Но поради това, че ще разгледаме нещата от друга страна, не само ще стигнем до други гледни точки, но и до разширяване на материала, който обсъдихме.
Този път искам да покажа как познатото ви разчленяване на човека на физическо, етерно, астрално тяло и аз действа при разболяването и излекуването.
Докато предишния път трябваше да се огранича и да представя първо външната изява на вътрешния човек, този път ще се опитам да покажа как различните същности на човека се повлияват от веществата извън него, които могат да се приложат и да служат като лекарства, повлиявайки човешкия организъм не само като вещества. Тук е необходимо веднага да направя едно предварително пояснение.
към текста >>
Но ако в представите си разглеждаме така нареченото
тяло
с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество.
Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц. Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка.
към текста >>
Когато имаме предвид нервно-сетивния човек, знаем, че той е концентриран предимно в главата, но концентрираното в главата се разпростира и в целия човек, намира се в целия човек, така че човекът е най-много нервно-сетивно същество в главата, а в другите две области
на
тяло
то е по-малко нервно-сетивен човек, отколкото в главата.
За да можем утре да започнем с конкретната тема, днес искам да ви представя като въведение какво може наистина да ни доведе до представата за тази взаимовръзка. Затова трябва да се стремим да схванем същността на човека въз основа на антропософската наука за духа. Сега ще се изразя първо схематично и днес ще ви представя това, което често съм описвал като тричленността на човека, с нейното разположение в пространствения човек.
Когато имаме предвид нервно-сетивния човек, знаем, че той е концентриран предимно в главата, но концентрираното в главата се разпростира и в целия човек, намира се в целия човек, така че човекът е най-много нервно-сетивно същество в главата, а в другите две области на тялото е по-малко нервно-сетивен човек, отколкото в главата.
Така можем да си представим това, което наричаме нервно-сетивен човек, като локализирано предимно в главата. Но, за да послужи това разчленяване на човека за нашите сегашни цели, трябва да си представяме ритмичния човек, обхващащ всичко, което е дихателен и циркулационен организъм, отново разделен на две части. Едната част, която клони повече към дихателната система, и другата, която обхваща циркулационната система. В циркулационната система се включва всичко, което представя връзката с двигателно-веществообменната система на човека.
към текста >>
Ако разгледаме главата
на
човека от гледната точка
на
духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество.
Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло.
И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
към текста >>
И освен това при разглеждането
на
главата трябва да имаме предвид и физическото
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло.
И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава.
към текста >>
Това физическо
тяло
се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци
на
аза, астралното и етерното
тяло
.
Когато се изследва човешката глава, в определена степен се разучава този член на човешкия организъм, който е най-много нервно-сетивна организация. Организацията на човешката глава съществено се отличава от организацията на другите членове на човека също по отношение на по-висшата форма на съставните свръхсетивни същности на човешкото същество. Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло.
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
към текста >>
А в астралното
тяло
и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
Ако разгледаме главата на човека от гледната точка на духовнонаучното изследване, тази глава е отпечатък, дори бихме могли да кажем, нещо отделено, излъчено от аза, астралното и етерното тяло. И освен това при разглеждането на главата трябва да имаме предвид и физическото тяло. Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието.
А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят.
То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират.
към текста >>
Азът, астралното и етерното
тяло
си създават свой физически отпечатък.
Това физическо тяло се намира по друг начин в главата, отколкото физическите отпечатъци на аза, астралното и етерното тяло. Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава.
Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
към текста >>
Само физическото
тяло
, което получаваме едва тук,
на
физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане
на
главата е отпечатък
на
аза (виж рис.1)[2].
Искам и тук да изтъкна по-висшето на тези неща, като насоча вниманието към факта, че човешката глава, както тя е заложена първо в човешкия ембрион, не се изгражда само от силите на родителския организъм, а в нея действат космически сили, в човека просто действат космически сили. В това, което наричаме етерни сили, действа още много от родителския организъм, но в етерната същност действат и космически сили от предрожденния живот или, да речем, от духовно-душевния живот преди зачатието. А в астралното тяло и в аза продължава да действа това, което преди зачатието е живяло в духовния свят. То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък.
Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2].
Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1). После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите.
към текста >>
Вътре се диференцира и астралното
тяло
, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
То продължава да действа така, че формира човешката глава. Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират.
Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото). Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес.
към текста >>
После се отпечатва етерното
тяло
, а това, което е физическо
тяло
за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
Азът, астралното и етерното тяло си създават свой физически отпечатък. Само физическото тяло, което получаваме едва тук, на физическата Земя, е, така да се каже, първодействащо, то не е отпечатък, а оригинално действащо, така че мога да кажа, като го представя схематично, че човешкото изграждане на главата е отпечатък на аза (виж рис.1)[2]. Това се организира там вътре по определен начин - по-късно често ще говорим за тази организация. Първоначално организирането става главно чрез това, че топлинните съотношения в главата се диференцират. Вътре се диференцира и астралното тяло, като работи организиращо предимно в проникващите в главата газообразни, въздухообразни процеси (виж рис.1).
После се отпечатва етерното тяло, а това, което е физическо тяло за главата, е физически процес, действителен физически процес (виж рис.1, защрихованото).
Ще го отбележа, като схематично посоча в рисунката костния тил на главата, ако приблизително тук биха лежали очите. Но концентрираните тук физически сили се простират от своя страна в цялата глава. Тук, в тази физическа част на изграждането на човешката глава, действа един истински оригинален физически процес. Не отпечатък на нещо друго, а тук е това, което извършва своя собствен процес. В този физически процес на главата обаче всъщност имаме нещо двойствено, взаимодействието на два процеса.
към текста >>
Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме
на
Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение
на
етерното, астралното
тяло
и аза.
И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
17) означих като организация
на
дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък
на
аза и астралното
тяло
.
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм. Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр.
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Както главата е отпечатък
на
аза, астралното и етерното
тяло
, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък
на
аза и астралното
тяло
и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система.
към текста >>
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното
тяло
.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис.
2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло.
В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
В човешката глава само физическото
тяло
действа оригинално за себе си.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло.
В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си.
Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е.
към текста >>
Етерното
тяло
е също отпечатък.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си.
Етерното тяло е също отпечатък.
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
към текста >>
В ритмичната система
на
дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното
тяло
, а азът и астралното
тяло
имат своя отпечатък.
Както главата е отпечатък на аза, астралното и етерното тяло, така и това, което тук е дихателен ритъм, е отпечатък на аза и астралното тяло и има нещо оригинално действащо за себе си (виж рис. 2, защриховано), в което обаче действат заедно физическото и етерното тяло. В човешката глава само физическото тяло действа оригинално за себе си. Етерното тяло е също отпечатък.
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък.
Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната.
към текста >>
съществуващото там движение, - е главно отпечатък
на
аза и взаимно действие
на
физическото, етерното и астралното
тяло
(виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното
тяло
, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
Етерното тяло е също отпечатък. В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е.
съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
към текста >>
Съставните същности
на
човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално
тяло
и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека.
Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Главата
на
човека, представена като процес, всъщност е главно физическо
тяло
, защото това, което не е физическо
тяло
, е отпечатък, отражение
на
аза, астрално-то и етерното
тяло
.
Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система.
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло.
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното
тяло
.
съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното. Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло.
Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Каквото не е физическо и етерно
тяло
, е отпечатък
на
аза и астралното
тяло
.
Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната. Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло.
Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло.
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго
на
последните две - оригинално взаимодействие
на
физическото, етерното, астралното
тяло
- но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък
на
аза (виж рис. 3).
Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло.
Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3).
към текста >>
Процесът, който можем да характеризираме чрез кварца, действа по-слабо там, където е необходимо да помогне само
на
астралното
тяло
, а най-слабо там, където трябва да помогне само
на
етерното
тяло
, т.е.
В главата той действа по-нежно. Тук, в средния човек, той е по-силен, по-разпространен, в известна степен по-диференциран. А най-силно той действа в двигателно-веществообменния човек. Вземем ли под внимание свързания с кварца процес, би трябвало да кажем: Този процес действа най-силно там, където следва да бъде в помощ на аза - после ще видим взаимодействията му с другите процеси, -той подпомага въздействието на самостоятелния аз, който има само своя отпечатък във физическия веществообменен човек. Този образуващ кварца процес действа най-силно там, където следва да дойде на помощ на аза, за да действа той върху двигателно-веществообменния човек.
Процесът, който можем да характеризираме чрез кварца, действа по-слабо там, където е необходимо да помогне само на астралното тяло, а най-слабо там, където трябва да помогне само на етерното тяло, т.е.
в главата.
към текста >>
организацията
на
ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие
на
физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците
на
аза и астралното
тяло
, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес.
Искаме ли да изследваме духовнонаучно и да разберем човешката глава, трябва да разгледаме двата процеса на земното образуване - варовиковия, образуването на калция, и кварцовия процес, образуването на силициевия диоксид. Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е.
организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес.
Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм.
към текста >>
Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие
на
аза, астралното
тяло
- които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие
на
физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен
на
цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Искаме ли да изследваме духовнонаучно и да разберем човешката глава, трябва да разгледаме двата процеса на земното образуване - варовиковия, образуването на калция, и кварцовия процес, образуването на силициевия диоксид. Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо.
Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4).
към текста >>
И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск
на
тяло
то действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие.
Когато се разберат тези неща, няма да ни изглежда учудващо, че в известна степен, ако се изразя грубо, се предизвиква удар и противоудар. Съвсем ясно е, че ако засиля в организма образуващия кварца процес, ще се модифицира и противодействието, както и ако внеса в организма продукта от процеса на изгарянето, ще произведа противодействието и тогава се появява въпросът: «Как можем да владеем това действие и противодействие? » Това е, което, ако го означа абстрактно, ще кажа, че става въпрос първо да познаем кои от процесите - но нагоре чак до аза - се намират в човешкия организъм и кои процеси са вън, извън човешкия организъм. Тези процеси са диференцирани вътре и вън. Но вътре и вън те са полярно противоположни един на друг.
И в момента, когато внеса вътре нещо, което според своята природа следва да се намира извън моята кожа, или когато нещо, макар и чрез слаб натиск на тялото действа отвън навътре, макар че не бива да действа отвън навътре в организма, се получава вътрешно противодействие.
В този момент аз имам задачата да създам едно такова вътрешно противодействие спрямо нещото. Ако например констатирам, че в човека вместо нормалното противоположно действие на образуващия кварца процес съществува прекалено силна, интензивна склонност към този процес, аз мога да го регулирам отвън, като внеса въпросното вещество и предизвикам противодействието, то се появява само.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вчера трябваше да характеризираме физическото
тяло
и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления.
Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
към текста >>
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото
тяло
, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане
на
етерното
тяло
.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
към текста >>
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност
на
физическото
тяло
има само в главата.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
към текста >>
В другите членове
на
човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото
тяло
и висшите, надсетивните съставни същности
на
човека.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата.
В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека.
Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Само физическото
тяло
няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение
на
живота.
Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Поради това физическото
тяло
има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци. Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота.
Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата.
В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно
тяло
.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло.
Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране. Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това? Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Естествено е, че това етерно
тяло
не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло.
Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това? Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Когато стигнете до убеждението, че това етерно
тяло
съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото
тяло
се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло. Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране.
Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак. То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Но така се отнасяме към етерното
тяло
, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак.
Сега нека да се занимаем с това, което се намира в човека като етерно тяло. Естествено е, че това етерно тяло не се разглежда от сегашната физическа наука в неговото диференциране. Когато стигнете до убеждението, че това етерно тяло съществува, тогава ще трябва да си кажете: «Какво би станало, ако физическото тяло се разглежда така, че човек да си каже: стомах, сърце, черен дроб, та всичко това е едно, всичко е размито едно в друго.» Какво би означавало това?
Но така се отнасяме към етерното тяло, когато си го представяме просто като общ, малко диференциран облак.
То наистина трябва да се изучава и днес ние ще видим как изучаването му е свързано с една съвсем важна представа, която при последния курс сме разглеждали от друга гледна точка, но днес ще я посочим от духовнонаучната гледна точка.
към текста >>
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно
тяло
е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Когато изобщо наблюдаваме етера, от който човешкото етерно тяло е член, една особена, отделена от него част, когато общо взето разглеждаме етера, той се представя, както вече знаете от обикновената духовнонаучна литература, не като недиференциран, а първоначално се представя като състоящ се от четири вида етер: топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер.
Светлинният етер е една дума, която естествено е избрана от гледната точка на зрящия човек. Това, което е свързано със светлината, е превъзходно въздействие на този вид етер за зрящия, но вътре има и други въздействия, които оставяме настрана, понеже в по-голямата си част ние сме зрящи хора. Ако в по-голямата си част хората биха били слепи, те биха дали друго име на този вид етер, понеже другите елементи биха изпъквали повече; при слепите е така.
към текста >>
А когато правим химически анализ, тогава за духовния наблюдател нещата винаги изглеждат така: Ние извършваме един химически анализ - искам схематично да го покажа, - това означава, че разпадаме химически някоя субстанция и докато етерните сили се синтезират (сгъстяват), етерното
тяло
се отдръпва, точно както духовно-душевната същност
на
човека се отдръпва при смъртта му.
Третият вид етер е химичният етер. Той е това, което действа предимно в така наречената химическа част на спектъра и когато говорим за химичния етер, не би трябвало да си представяме силите, които действат в химическата синтеза, а силите, които са им вътрешно противоположни. Етерните сили винаги са полярни на силите, действащи във физическите вещества. В една химическа синтеза етерните сили действат анализиращо. Навсякъде в синтезиращите сили се намират и анализиращите.
А когато правим химически анализ, тогава за духовния наблюдател нещата винаги изглеждат така: Ние извършваме един химически анализ - искам схематично да го покажа, - това означава, че разпадаме химически някоя субстанция и докато етерните сили се синтезират (сгъстяват), етерното тяло се отдръпва, точно както духовно-душевната същност на човека се отдръпва при смъртта му.
към текста >>
По подобен начин ще
мисли
м за влиянието
на
светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние
на
светлината, така че действието
на
този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Има много по-дълбока взаимовръзка на топлинния етер с човешката глава, отколкото е външната връзка, външното облъчване.
По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Както казах, човешката главова организация е пропусклива за топлинния и светлинния етер. Не е съвсем правилно, но е приблизително правилно, че човешката глава е малко пропусклива за химичния и жизнения етер. Но сега можем да изоставим това, понеже резултатът, който ще посоча, е следният: Това, което представляват химичният и жизненият етер - както можете да разберете от даденото досега, - е нещо, отблъснато от главовата организация. Те биват отблъснати. Затова пък преминават през останалия организъм.
към текста >>
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да
мисли
м и чувстваме.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек.
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме.
Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване. Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание. И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека.
към текста >>
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна
на
аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото
тяло
, което естествено може да се случи също ако
на
някое място в
тяло
то се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции. Работи се насреща дотогава, докато физическият процес вече не е така силен. Този физически процес е това, което винаги съдържа умирането в човешкия организъм, което лежи накрая в умирането.
Когато физическият процес хипертрофира, така че да не може вече да бъде овладян от страна на аза, тогава азът трябва да се отдели от физическото тяло, което естествено може да се случи също ако на някое място в тялото се появи прекалено силно физическо действие и в ранна възраст то повлече със себе си и другите, така че можем да кажем, че човешкият аз е тясно свързан със смъртта.
към текста >>
При животното, което няма аз, а само астрално
тяло
, смъртта е нещо съвсем различно, там смъртта почива
на
действието
на
съвсем другояче устроеното астрално
тяло
.
Но да си представяме нещата така, не означава нищо, а трябва да се стигне до конкретните факти. Прекъсването на живота не е смърт, а за човека смъртта е това, което обясних тук, за животното е съвсем различно нещо. Хората, които разглеждат смъртта при човека и животното като равностойни, ако намерят ножче за бръснене, казват, че ножът си е нож, но щом ножът е нож, нека да започнат да режат месото с ножчето за бръснене. При някои смъртта е смърт. Но смъртта при човека е различна от смъртта на животното, както вече съм казвал.
При животното, което няма аз, а само астрално тяло, смъртта е нещо съвсем различно, там смъртта почива на действието на съвсем другояче устроеното астрално тяло.
към текста >>
Както смъртта е свързана с аза, така болестта е свързана с астралното
тяло
:
Болестта е това, в което носещите смъртта сили са слаби, в нормалния организъм те са потиснати в известна степен.
Както смъртта е свързана с аза, така болестта е свързана с астралното тяло:
към текста >>
Астрално
тяло
- болест
Астрално тяло - болест
към текста >>
В астралното
тяло
всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло. Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло. Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
А това, което прави астралното
тяло
, се изразява от своя страна в етерното
тяло
.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси.
А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло.
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло. Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното
тяло
.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси. А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло.
Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло.
Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Но етерното
тяло
няма непосредствено нещо общо с болестта.
В астралното тяло всъщност се намира свързаното с болестните процеси. А това, което прави астралното тяло, се изразява от своя страна в етерното тяло. Затова болестта се проявява в своя същински отпечатък в етерното тяло.
Но етерното тяло няма непосредствено нещо общо с болестта.
към текста >>
Но това, което става неправилно, е само действие
на
астралното
тяло
, отпечатано в етерното
тяло
: Ако се разгледа по-отблизо, се навлиза в астралното
тяло
.
Но това, което става неправилно, е само действие на астралното тяло, отпечатано в етерното тяло: Ако се разгледа по-отблизо, се навлиза в астралното тяло.
Ще обясним по-късно. Но имаме и полярното действие на болестта, това е здравето:
към текста >>
Етерно
тяло
- здраве
Етерно тяло - здраве
към текста >>
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното
тяло
така, както болестта към астралното
тяло
и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното
тяло
противоположните въздействия
на
болестните процеси, произлизащи от астралното
тяло
.
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Трябва наистина да действаме от страна на етерното тяло, за да парализираме силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси.
към текста >>
Трябва наистина да действаме от страна
на
етерното
тяло
, за да парализираме силите
на
астралното
тяло
, които са разболяващи процеси.
Нека да не дефинираме първо здравето, но аналогично да разгледаме това, което и за духовното изследване става все по-ясно - че здравето принадлежи към етерното тяло така, както болестта към астралното тяло и смъртта към аза, така че оздравяването означава да се предизвикат в етерното тяло противоположните въздействия на болестните процеси, произлизащи от астралното тяло.
Трябва наистина да действаме от страна на етерното тяло, за да парализираме силите на астралното тяло, които са разболяващи процеси.
към текста >>
Тяло
то не може повече да извършва процеса
на
храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността
на
смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото
тяло
.
Тук обаче първо трябва да кажа, че смъртта на човека настъпва съвсем конкретно тогава, когато цялата му вътрешна организация премине във физическото така, че вече не може да действа никакъв процес на храненето. Това е смъртта от старост. Смъртта от старост е невъзможността да се приемат вещества в организма. Това явление може много рядко да се наблюдава, защото обикновено човекът умира по-рано поради други причини, а не когато същинското крайно изтощение настъпи в последната си степен. Но то е действително спиране на храненето.
Тялото не може повече да извършва процеса на храненето, то е станало прекалено физическо, така че противоположността на смъртта е храненето и то принадлежи в човека към физическото тяло.
към текста >>
Физическо
тяло
- хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>
Храненето, извършващо се във физическото
тяло
, действа обратно върху етерното
тяло
и има общо с оздравяването.
Нещата действат също и обратно.
Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло.
към текста >>
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното
тяло
.
Нещата действат също и обратно. Храненето, извършващо се във физическото тяло, действа обратно върху етерното тяло и има общо с оздравяването.
Това отново е нещо, което предизвиква реакция върху произлизащото от астралното тяло.
към текста >>
Астрално
тяло
– болест
Астрално тяло – болест
към текста >>
Етерно
тяло
- здраве
Етерно тяло - здраве
към текста >>
Физическо
тяло
- хранене
Физическо тяло - хранене
към текста >>
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното
тяло
напълно се отделят в съня от физическото и етерното
тяло
- не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън. Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията.
към текста >>
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното
тяло
излизат навън.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека.
Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
към текста >>
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното
тяло
излизат извън физическото и етерното
тяло
при главовата организация, но в обмяната
на
веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Защото отчасти, поне за главата и дихателната организация азът и астралното тяло напълно се отделят в съня от физическото и етерното тяло - не обаче във веществообмяната и циркулацията, там те остават в човека. Не е точно, ако се каже: Азът и астралното тяло излизат навън.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече.
Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност. При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
към текста >>
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното
тяло
са свързани с аза и астралното
тяло
, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното
тяло
във веществообмяната и циркулационния организъм.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация
на
човека, астралното
тяло
и азът излизат навън.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
към текста >>
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното
тяло
и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи.
към текста >>
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното
тяло
го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Тогава може да е необходимо да се въздейства
на
човека така, че астралното
тяло
отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално
тяло
във физическото и етерното
тяло
, сярата - повече астралното
тяло
, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното
тяло
, всъщност действа заедно с него.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.).
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната
на
веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното
тяло
с аза прекалено слабо навлизат във физическото
тяло
, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието
на
не много силно разредения арсеник.
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното тяло с аза прекалено слабо навлизат във физическото тяло, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия организъм.
към текста >>
Тогава ще се подейства върху навлизането
на
астралното
тяло
във физическия организъм.
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното тяло с аза прекалено слабо навлизат във физическото тяло, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия организъм.
към текста >>
Ако астралното
тяло
стане много подвижно вътрешно, така че да действа прекалено силно върху физическото
тяло
, можем да помогнем със сяра и фосфор, ако то действа много слабо, ако е много лениво, така че преобладава етерното
тяло
, защото то няма достатъчно съпротивителна сила срещу действащото отдолу, тогава можем да приложим арсен.
Тук ви насочвам към нещо, изведено от съвсем конкретното наблюдение на човека.
Ако астралното тяло стане много подвижно вътрешно, така че да действа прекалено силно върху физическото тяло, можем да помогнем със сяра и фосфор, ако то действа много слабо, ако е много лениво, така че преобладава етерното тяло, защото то няма достатъчно съпротивителна сила срещу действащото отдолу, тогава можем да приложим арсен.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Действителният предмет
на
изучаването
на
болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние
на
така нареченото астрално
тяло
.
Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално тяло.
Болестите, при които най-често се проявява астралното тяло, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош. Тази област е същевременно най-важната за изучаването на стадиите на болестите, но за лечението, съответно за опознаването на лечението, е най-трудната. Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези слабости в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс. Тогава беше обяснено колко много по-новото развитие в медицината проникна в патологията и стигна до известен нихилизъм в терапията. И именно най-важните изказвания тогава можаха да посочат това, което днес ще подчертаем и на което ще обърнем специално внимание.
към текста >>
Болестите, при които най-често се проявява астралното
тяло
, могат да се наблюдават в областта
на
гръдния кош.
Действителният предмет на изучаването на болестите би трябвало да бъдат тези заболявания, в които най-ясно се разкрива неправилното влияние на така нареченото астрално тяло.
Болестите, при които най-често се проявява астралното тяло, могат да се наблюдават в областта на гръдния кош.
Тази област е същевременно най-важната за изучаването на стадиите на болестите, но за лечението, съответно за опознаването на лечението, е най-трудната. Тя е тази област в човешкото същество, която в последно време най-често дава повод да се появят онези слабости в лечебното изкуство, които д-р Шайдегер[1] беше така любезен да изтъкне в лекцията си за медиците[2] по време на първия лекционен курс. Тогава беше обяснено колко много по-новото развитие в медицината проникна в патологията и стигна до известен нихилизъм в терапията. И именно най-важните изказвания тогава можаха да посочат това, което днес ще подчертаем и на което ще обърнем специално внимание.
към текста >>
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното
тяло
.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло.
И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили
на
здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна
на
астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване
тяло
то много силно, ще доведе до разболяването.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването.
Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
към текста >>
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално
тяло
се намира извън етерното
тяло
, именно по време
на
съня.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното.
Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня.
И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм. По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
По време
на
съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално
тяло
се намира по време
на
съня извън човека.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня. Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм.
По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното
тяло
, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт.
Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н.
Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
към текста >>
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда
на
материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то
мисли
, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм.
Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм.
Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално
тяло
.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното.
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло.
Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
към текста >>
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време
на
съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното
тяло
, което също действа в съня от долу нагоре.
Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо. Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него. За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания.
Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
към текста >>
За начина, по който Мориц Бенедикт
мисли
за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя живот», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
[3] Мориц Бенедикт, 1835-1920 г.
За начина, по който Мориц Бенедикт мисли за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя живот», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното
тяло
- този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното.
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
Залепването за астралното
тяло
е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното. Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
неправилно задържане
на
астралното
тяло
в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене
на
корени и овъгляване - превръщане
на
нещо растително в пепел чрез изгаряне.
При такова проблематично заспиване винаги е налице едно недостъпно за външното наблюдение смущение, което е различно от всичко, което вчера казах например за светлината, магнитното и електрическото поле. Всичко, което съответства на проблематичното заспиване, е далеч от тези неща. Тук се налага да се дадат лекарства. Така че, ако е налице комплекс от симптоми, като следствие от проблематичното заспиване, е необходимо да се вземат лекарства от растителен произход, при които първо трябва да се извършат процеси като варене, изгаряне и т.н. Където има проблематично заспиване и болести в гръдния кош на човека, т.е.
неправилно задържане на астралното тяло в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
Всичко, което се намира още като сила в отварата от корени или в растителната пепел, тук играе особено важна роля. А казаното вчера играе много важна роля при проблематичното събуждане.
към текста >>
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното
тяло
навлиза много слабо в органите.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
към текста >>
Това проблематично навлизане
на
астралното
тяло
в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания
на
човешкия организъм.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
към текста >>
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално
тяло
вътре.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре.
Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток.
към текста >>
Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално
тяло
, докато ако лекуваме само астралното
тяло
, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена.
Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток. Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток.
към текста >>
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото
тяло
на
човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
към текста >>
в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното
тяло
в говоренето.
Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно. Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е.
в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето.
Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
към текста >>
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното
тяло
.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят.
към текста >>
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното
тяло
.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност. От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло.
Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят. Кой извършва тази промяна, това основно изменение на външните субстанции вътре в човека?
към текста >>
Етерното и астралното
тяло
заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят.
Етерното и астралното тяло заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят.
Само азът може наистина да проникне в самите субстанции. Когато внесете някаква хранителна субстанция в човешкия организъм, тя първо се намира вътре в него. Азът обаче прескача целия човешки организъм и прониква директно в хранителната субстанция. Поражда се взаимодействие между вътрешните сили на храната и аза на човека. Тук проникват едно в друго външният свят по отношение на химията и физиката и вътрешният свят на човека по отношение на анти химията и анти физиката.
към текста >>
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното
тяло
трябва да навлезе при ученето да се говори.
При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е. долната същност на аза, която се среща с горната, се поставя в правилни съотношения едва в споменатото време.
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
към текста >>
Когато такива неща се наблюдават внимателно, те могат да се лекуват и по правило изчезват, отзвучават след половата зрялост, когато астралното
тяло
се намести и уравнява това, което азът не е успял да направи.
Когато такива неща се наблюдават внимателно, те могат да се лекуват и по правило изчезват, отзвучават след половата зрялост, когато астралното тяло се намести и уравнява това, което азът не е успял да направи.
Те постепенно отзвучават между четиринадесетата и двадесет и първата година. Възможно е в това време, между смяната на зъбите и половата зрялост болнави преди това деца да станат извънредно здрави. Това е много поучително за наблюдаване. Сигурно често сте виждали как болнави деца, особено при които болнавостта се проявява особено силно навън в храносмилателни смущения, ако грижливо се лекуват, по-късно стават напълно здрави хора. При лекуването е от много важно значение да се обърне извънредно внимание на диетата.
към текста >>
Особено важно и деликатно е навлизането
на
аза в топлинните съотношения
на
тяло
то.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото. Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина. И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията.
Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото.
Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>
Низходящата крива
на
дейността
на
главата оставя
тяло
то да изстине.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо. Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм.
Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине.
Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността
на
човешкото същество, образуваща се от взаимодействията
на
аза, астралното, етерното и физическото
тяло
.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена.
Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло.
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното
тяло
, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена. Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло.
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>
Чрез това, че астралното
тяло
се свързва по-силно с органите, се усилва и минерализиращият процес
на
органите, така че може да се каже: Забележи ли се, че органите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето
на
арсен.
Чрез това, че астралното тяло се свързва по-силно с органите, се усилва и минерализиращият процес на органите, така че може да се каже: Забележи ли се, че органите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето на арсен.
към текста >>
Когато искаме да покажем този афинитет
на
астралното
тяло
именно с етерното
тяло
и оттам и с физическото
тяло
, можем да го означим като арсенизиране.
Това, което става вътрешно в човека, би могло да се означи чрез един външен процес, който, така да се каже, е сроден с човешкия процес.
Когато искаме да покажем този афинитет на астралното тяло именно с етерното тяло и оттам и с физическото тяло, можем да го означим като арсенизиране.
В човека непрекъснато се извършва леко арсенизиране, което е особено силно в момента на събуждането. Трябва да сме наясно, че човешкият организъм притежава като силова система същото, което се намира в метала.
към текста >>
Когато се говори за арсенизиране
на
човешкото същество, не бива да се
мисли
, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът.
Наистина има сродство между човека и неговото земно-космично обкръжение, като в човека протичат някои процеси, които навън стигат до своя завършек например при металите.
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът.
Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е. в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите.
към текста >>
в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай
на
смърт труповете не се подават лесно
на
изгниване, за разлика от хора, при които астралното
тяло
е било слабо свързано с органите.
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е.
в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите.
Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират. Те се мумифицират, съхраняват се, не се разлагат лесно.
към текста >>
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила
на
магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното
тяло
, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото
тяло
.
Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб. Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното
тяло
с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни
на
физическите и етерните въздействия, са оставени
на
самите себе си.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло.
към текста >>
Поради това астралното
тяло
бива ангажирано само в една посока.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си. Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва.
Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока.
То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят.
към текста >>
То не може правилно да премине към етерното
тяло
.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си. Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока.
То не може правилно да премине към етерното тяло.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
към текста >>
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното
тяло
на
човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно
на
астралното
тяло
и аза.
То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят.
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления. И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
И сега си представете, че тук астралното
тяло
и азът не се включват правилно и етерното и физическото
тяло
остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
И понеже астралното
тяло
силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства
на
тези състояния именно чрез арсенизиране.
Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза. И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления. И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането.
И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното
тяло
е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното
тяло
в своето въздействие е зависимо от средната част
на
човешкия организъм.[3]
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник. Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия. Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата.
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
към текста >>
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията
на
човека с външния свят, протича вътрешно при ученето
на
детето да говори, в известна степен този напор
на
астралното
тяло
, който се проявява при половото узряване
на
човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и органите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето. Каквото трябва особено да ни интересува, същевременно протича долу. Защото това, което протича същевременно долу, се стреми да се издигне нагоре.
към текста >>
Това са области
на
патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение
на
аза и астралното
тяло
към другите органи, към обхващането
на
другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване
на
свръхсилни въздействия
на
астралността в потока от долу нагоре.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
към текста >>
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко
тяло
.
По този начин постепенно можем да прозрем цялото човешко тяло.
Можем да го прозрем, когато от такива разглеждания преминем и към нещо друго. Тогава отново ще трябва да имате предвид допълненията, които искам да прибавя към нещата, които изнесох през миналата година
към текста >>
В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците
на
етерното, астралното
тяло
и аза.
Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза.
Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
Представете си, че имате работа с течния човек и с това, което, от отражението
на
аза и
на
астралното
тяло
, в което отново се отпечатва азът, се отправя в етерното
тяло
, тогава става въпрос, че нещо динамично, нещо неуравновесено в етерното
тяло
трябва да премине в равновесие.
Представете си, че имате работа с течния човек и с това, което, от отражението на аза и на астралното тяло, в което отново се отпечатва азът, се отправя в етерното тяло, тогава става въпрос, че нещо динамично, нещо неуравновесено в етерното тяло трябва да премине в равновесие.
към текста >>
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото
тяло
в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението
на
организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това, за което става въпрос, са извънредно фини въздействия, действително много фини въздействия.
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
към текста >>
Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в
тяло
то, когато фосфорните въздействия не са в ред.
Под такова неправилно взаимодействие именно във физическото може много да се разруши: разпадане на епитела, израждане на мазнините и до мускулните влакна, особено при напречните мускулни влакна, понеже те са тези, върху които азът особено влияе, разпадане на кръвните телца и т.н.
Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
към текста >>
При тази променлива дейност
на
аза, който повлича естествено и астралното
тяло
със себе си, но също и физическото
тяло
, което от своя страна повлича етерното
тяло
, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза. Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло.
към текста >>
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното
тяло
се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото
тяло
и в аза.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор.
Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно.
към текста >>
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното
тяло
притежава.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор. Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава.
То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
към текста >>
Там, при ретроспекцията, имаме задържане
на
етерното
тяло
в астралното
тяло
.
При тази променлива дейност на аза, който повлича естествено и астралното тяло със себе си, но също и физическото тяло, което от своя страна повлича етерното тяло, съвсем ясно се вижда стремежът към нормалност и анормалност, бих казал, до известна кулминация непрекъснато протича нормализиране, следвано от оттегляне, което се проявява, когато например имаме работа с отравяне с фосфор. Когато имаме работа с фосфорно отравяне, ще забележим, че най-напред астралното и етерното тяло се съпротивляват срещу това, което се проявява във физическото тяло и в аза. Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни.
Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло.
Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне. Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза.
към текста >>
Това го правят първо и във физическото
тяло
, когато имаме фосфорно отравяне.
Те се съпротивляват с цялата си сила, с най-голямата сила, която етерното тяло притежава. То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно.
Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза. Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п. Тогава положително ще се постигнат реакции.
към текста >>
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието
на
астралното с етерното
тяло
и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното
тяло
.
То иска да пресрещне това в аза, което се проявява като прекалено силно въздействие, иска да се справи с него и само усилва силите си. Поради това процесът в началото на едно фосфорно отравяне има много вътрешна прилика с един друг процес, именно с появата на ретроспективната панорама при човека след смъртта, която, както знаете, може да продължи няколко дни - ден и половина, два дни, три дни. Там, при ретроспекцията, имаме задържане на етерното тяло в астралното тяло. Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне.
Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло.
Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза. Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п. Тогава положително ще се постигнат реакции. Но в такъв случай човек трябва да е наясно, да чувства до каква степен може да стигне.
към текста >>
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като
на
много места
на
човешкото
тяло
се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне. Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза.
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Тогава положително ще се постигнат реакции. Но в такъв случай човек трябва да е наясно, да чувства до каква степен може да стигне.
към текста >>
При много силното фосфоризиране ще се появят състояния
на
безсъние, които се дължат
на
прекалено силното участие
на
астралното
тяло
и аза.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека. Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм.
При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза.
Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>
От казаното виждате, че процесите
на
човешката същност са всъщност работа
на
аза и астралното
тяло
със силите
на
външния свят вътре в пространството, обгърнато с човешката кожа.
От казаното виждате, че процесите на човешката същност са всъщност работа на аза и астралното тяло със силите на външния свят вътре в пространството, обгърнато с човешката кожа.
Това е вътрешна работа и трябва правилно да се види как тя може да бъде регулирана, как може да се стигне до един вид овладяване на това вработване.
към текста >>
Същинският азов процес и този
на
астралното
тяло
в човека представляват един вид анализиране, раздробяване
на
това, което във външния свят е синтетично.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин.
Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го. Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм. Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
Докато във физическата и етерната основа
на
човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността
на
аза и астралното
тяло
имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности
на
човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин. Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм. Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
Твърдо
тяло
с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение
на
арсена с кислорода при загряване
на
въздуха.
[2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис).
Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха.
Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Другите се придържат към становището, което именно в съвремието се смята за нещо остаряло, че белтъчините в
тяло
то
на
човека постоянно се разграждат и отново се изграждат от приетия белтък.
Другите се придържат към становището, което именно в съвремието се смята за нещо остаряло, че белтъчините в тялото на човека постоянно се разграждат и отново се изграждат от приетия белтък.
Двете теории, които се появяват в най-разнообразни форми и показват един вид диаметрална противоположност, не достигат това, за което всъщност става въпрос, понеже те преценяват едностранно белтък и белтък, без да вземат под внимание целия човешки организъм.
към текста >>
И ако се изследва как азът, астралното
тяло
и етерното
тяло
работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането
на
белите дробове е по-малко интензивно изграждане
на
главата, то е метаморфоза
на
главовото изграждане, изграждането
на
белите дробове остава
на
една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение
на
същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Вие поемате кислород и това поемане
на
кислород и отделяне
на
въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност
на
астралното
тяло
, което я проявява като симпатия и антипатия.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането.
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Симпатията е сила, отговаряща
на
вдишването, а антипатията съответства
на
силата
на
издишването
на
астралното
тяло
.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието
на
астралното
тяло
, ще видите, че то е описано като проникнато от силите
на
симпатията и антипатията.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност
на
астралното
тяло
.
Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията.
Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
Противно
на
това човешката духовност започва - именно с развитието му в
тяло
то започва развитието
на
духа навътре,
на
реалния, не
на
абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща
на
дишането.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
към текста >>
Колкото повече човек е
мисли
тел,
мисли
тел с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането. А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист.
Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество
мисли
с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
в другата страна
на
дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването
на
белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното
тяло
.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е.
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло.
Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
към текста >>
Астралното
тяло
действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното
тяло
действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите
на
астралното
тяло
.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло.
Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
към текста >>
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното
тяло
се сблъсква с дишането.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането.
Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
към текста >>
Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното
тяло
.
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода.
Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари.
към текста >>
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното
тяло
като взаимодействия между въздушните и водните сили.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи.
към текста >>
Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите
на
тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в
тяло
то хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили
на
собствените му белтъчини.
И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота.
Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини.
Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек. При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност. Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце.
към текста >>
Разбира се, че това се разпростира в цялото
тяло
и както цялото
тяло
диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне.
В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до покой в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите. Там мазнините и въглехидратите развиват своята дейност.
Разбира се, че това се разпростира в цялото тяло и както цялото тяло диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне.
към текста >>
Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията
на
тяло
то, което също принадлежи към образуването
на
главата (нервно-сетивната система).
За това, което смятаме, че действа на главовата организация и оттам се разпростира в целия организъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения.
Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на тялото, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система).
А ако имаме други причини и приложим например съединенията на калция, най-често правим правилното, като употребим ниските потенции. Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния) организъм, като естествено имаме предвид, че главовият организъм от своя страна подсилва и от другата страна. Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата. Тогава няма да лекуваме от страна на веществообмяната, а от страна на главата и ще приложим високи потенции от това лекарство, което може би е добро в ниски потенции, когато знаем, че искаме да лекуваме от страна на веществообмяната. Тези неща изцяло могат да бъдат доведени до една рационалност, до обхващане с разума и дори е необходимо това да се направи.
към текста >>
59.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат
мисли
те в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата
на
определена субстанция като лекарство.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените
на
растението, ще трябва да
мисли
м, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на растението, ще трябва да мислим, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Нека да изложим в детайли съображенията, за да видите как се стига до тях. Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице.
към текста >>
Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването
на
астралното
тяло
.
Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини. Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва.
Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло.
Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне. Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените
на
жълтата тинтява, се усилва активната дейност
на
астралното
тяло
и чрез захарното съдържание
на
корените се подтиква аза да помогне.
Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва. Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло. Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар.
Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне.
Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление. Въпреки това имаме средството, което изцяло действа в посоките, които показах. Общо взето там е налице поощряваща, импулсираща чревна дейност и поради това, ако забележим, че болестните явления са свързани с липса на апетит, например диспепсия, нарушение на храносмилането и най-вече когато имаме нарушена дейност в корема, ще предпишем едно такова средство или само, или в някаква комбинация.
към текста >>
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща
на
танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката
на
аза, отколкото
на
астралното
тяло
.
При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода. После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства.
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло.
Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие.
към текста >>
Така че тук, при цветовете
на
бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност
на
човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността
на
астралното
тяло
, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите
на
духовно-научното познание, иначе
мисли
те ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили. Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни.
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата.
към текста >>
В такова мислене духовнонаучните
мисли
довеждат до правилната насока.
Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност.
към текста >>
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността
на
субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното
тяло
.
Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм.
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
към текста >>
Ние призоваваме цялото
тяло
да противодейства
на
обрива.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото
тяло
и която е импулсиране
на
дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза
на
централния сърдечен орган.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън.
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
60.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Оловните въздействия са извънредно важни за човешкото същество, преди то изобщо да се приготви да слиза долу във физическото
тяло
.
Би трябвало да кажем, че в изграждането на главата на човека, или по-добре казано, произлизащо от изграждането на главата, при човека са налице физическа дейност и освен това етерен, астрален и азов отпечатък. Казахме, че азът се отпечатва главно в двигателната система. Свойствата на оловото въздействат съвсем особено върху този азов отпечатък и във връзката му с астралния отпечатък. При оловното действие имаме работа главно с извънредно скрита природна сила и опознаването на действията на оловото е от извънредно дълбоко значение за окултното наблюдение.
Оловните въздействия са извънредно важни за човешкото същество, преди то изобщо да се приготви да слиза долу във физическото тяло.
Тогава оловните въздействия са особено важни. Оловото няма само познатите ни свойства, а най-вече и други, полярно действащи свойства. Тези полярно противоположни свойства се излъчват от Космоса, докато познатите ни въздействия в Космоса се излъчват от Земята, така че схематично можем да ги представим така.
към текста >>
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането
на
човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието
на
оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите
на
изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното
тяло
сили, най-вече изхождащите от аза сили.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично.
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното
тяло
, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното
тяло
(виж рис.19).
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно. Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна
на
етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото
тяло
.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите.
Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек.
към текста >>
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното
тяло
, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря
на
металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
към текста >>
61.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ще съм щастлив да си спомням тези дни, които вие пожелахте да прекарате тук именно за обсъждането
на
медицинската наука и нека
мисли
те, които ще ни свързват, да ви придружават по пътищата, скъпи приятели, по които ще продължите, за да приложите
на
дело това, което тук опитахме първо да импулсираме в
мисли
те.
Не искам да добавям повече, освен следното: Нека импулсите - които при този курс често трябваше да останат само като наченки поради ограниченото време - да останат във вас, да се развиват и осъществяват по съответния начин за доброто на човечеството. Да се надяваме, че ще имаме възможност да продължим по някакъв начин започнатото сега и нека да се постараем да го развиваме нататък. С това пожелание приключвам нашите разглеждания, скъпи приятели, и се надявам делата ни да последват нашите желания в тази насока. Беше ощастливяващо чувство да ви срещна тук.
Ще съм щастлив да си спомням тези дни, които вие пожелахте да прекарате тук именно за обсъждането на медицинската наука и нека мислите, които ще ни свързват, да ви придружават по пътищата, скъпи приятели, по които ще продължите, за да приложите на дело това, което тук опитахме първо да импулсираме в мислите.
към текста >>
62.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Дори и само от гледна точка
на
своето
тяло
, всеки човек усеща, че тази област, която засяга медицината и терапията, е една от най-важните области, така че проникването
на
Антропософията в медицината е по начало нещо естествено и необходимо.
Вие се досещате, че лекторът все още не е пристигнал. Надявам се, че това ще стане скоро, но все пак аз не бих желал, да прекарате времето в подобно неопределено очакване. Естествено тази поредица от лекции е от особена важност за нашия курс. Те са предназначени да ни ориентират в една чисто практическа област и то не как да е, а според възможностите на Антропософията да обхваща и решава важни практически въпроси от нашето всекидневие.
Дори и само от гледна точка на своето тяло, всеки човек усеща, че тази област, която засяга медицината и терапията, е една от най-важните области, така че проникването на Антропософията в медицината е по начало нещо естествено и необходимо.
към текста >>
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация
на
медицинското обучение дава
на
младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото
тяло
.
Вие добре знаете, че в нашите университети медицинското обучение се предшествува от изучаване на естествените науки. Първо се изучават естествените науки, а след това медицинските дисциплини. След запознаването с биологичните и физиологични явления, студента минава към патологията, и чак накрая към терапия. Обаче на голяма част от уважаемите слушатели е добре известно, колко слабо е застъпена терапията в рамките на медицинското обучение.
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло.
Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост. Обаче в болния човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
към текста >>
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид
мисли
.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
към текста >>
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа
на
"нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите
мисли
, чувства и воля.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
към текста >>
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите
мисли
, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно
тяло
, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена
на
външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
когато това
тяло
отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата
на
онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването
на
емоциите.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да
мисли
и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите
на
лечението.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие. Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен. Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване
на
един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата
на
човешкото
тяло
.
към каквото приканва Шелинг изобщо не е в състояние да наблюдава процесите, където възникват например различните новообразувания. Понеже в нашето познание сме напълно лишени от възможността да следваме съзидателния ход на природата, ние не можем да насочим погледа си там, където възникват новите формации, новообразуванията, това ще рече, че ние не можем да се доближим до материалните процеси, както например те се манифестират в карциномните новообразувания.
Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото тяло.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките
на
духовно-душевното с
тяло
то
на
човека.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция.
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос. Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип. А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг.
към текста >>
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо
тяло
, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока. И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата.
към текста >>
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите
мисли
.
Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
към текста >>
Защото това, което наричаме наши
мисли
и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това
на
което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от
мисли
и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода
на
зъбната смяна (т.е.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
към текста >>
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането
на
физическото
тяло
постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят
на
буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите
мисли
, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към
тяло
то си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот
на
обикновеното съзнание (като
мисли
, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат
на
човешкия организъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние
на
всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие
на
човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо
тяло
.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>
И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните
мисли
, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа.
И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към
тяло
то, ние имаме само една или друга специализация
на
този процес.
градивните процеси в разградните и обратно. И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6).
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
към текста >>
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество
на
ритмичната система, тогава те се насочват към периферията
на
тяло
то и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител
на
Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в
тяло
то би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е. само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор.
Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител на Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в тялото би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
към текста >>
Нещата се свеждат до това, че с помощта
на
масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото
тяло
.
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието. Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато.
Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
към текста >>
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в
тяло
то неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът
на
ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото
тяло
от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно
тяло
.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре.
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално
тяло
, както и Азова дейност.
А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност.
То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
66.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Поява
на
третото
тяло
: земната зрялост.
Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността.
Поява на третото тяло: земната зрялост.
Значението на водната, газообразна и топлинна част на организма.
към текста >>
Мировият етер като носител
на
живите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси.
Мировият етер като носител на живите мисли.
Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм.
към текста >>
Възникване
на
нелепите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли.
Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Отношението
на
възпитателя към живите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Косвеното отношение
на
астралното
тяло
към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Непосредственото отношение на Аза към физическото.
Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот.
Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия. Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност.
към текста >>
Азът и астралното
тяло
, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото.
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота.
към текста >>
Етерното
тяло
силно приспособено към "
тяло
то-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца.
Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
Терапия: лечебна евритмия и говорни упражнения. Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси. Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог.
към текста >>
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално
тяло
; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване
на
пречките.
15-годишен пациент – Случай с момче, разполагащо със слабо астрално тяло; психотравмиращо събитие през 3-4 годишна възраст – Общовалидни правила за възпитателя: езотероческа смелост, преклонение пред малкото дете, преодоляване на пречките.
За албиносите, хороскопа, асцендента.
към текста >>
Терапия при десетгодишно момиче със загуба
на
паметта, свързана с отоци в областта
на
носа и гърлото като отражение
на
прекалено силната дейност
на
етерното
тяло
в долния организъм: предизвикаване
на
силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното
тяло
– Въздействието
на
звездите в хороскопа
на
албиноса
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
към текста >>
67.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Това са неща, примерно, като една лека ускореност
на
мисли
те или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта
на
волята, така и в областта
на
чувствата.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта
на
мисли
те, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание
на
симптомокомплексите, без да надхвърля рамките
на
психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността
на
заболяванията.
Така това, което забелязваме в душевния живот на децата с изоставащо развитие, не бива да се приема за нищо друго, освен за симптоми. Всъщност, така наречената психография не е нищо друго, освен симптомология.
И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта на мислите, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание на симптомокомплексите, без да надхвърля рамките на психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността на заболяванията.
А тя трябва да прониква именно там, в същността на боледуването. И нека тук да се спрем на една представа, която може да е от полза, така че Ви моля да заострите Вашето внимание върху нея.
към текста >>
1) имаме физическото
тяло
на
човека така, както то се проявява пред нас при растежа
на
малкото дете.
Да си представим, че тук (Рис.
1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло. Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо
тяло
.
Да си представим, че тук (Рис. 1) имаме физическото тяло на човека така, както то се проявява пред нас при растежа на малкото дете.
Тогава ние имаме в известна степен един душевен живот, който произлиза от това физическо тяло.
Този душевен живот, който застава пред нас като проявление на детската душа, може да бъде нормален или абнормен.
към текста >>
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото
тяло
, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто).
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
към текста >>
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата
на
един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията
на
черния дроб и според законите
на
наследствеността навлезе във физическото и етерното
тяло
, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи.
Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си
мисли
м, че тя е локализирана най-вече в областта
на
главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част
на
нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм.
Нека най-напред да разгледаме човека в неговата троичност: нервната система, ритмичната система и системата веществообмен-крайници.
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си мислим, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм.
Тази система, тази нервно-сетивна система, е локализирана в главата. Тя представлява една синтетична система.
към текста >>
Когато говорим за дейността
на
черния дроб, и фактически трябва да говорим само за дейност
на
черния дроб – това, което аз виждам като черен дроб, е фиксираният чернодробен процес –, тогава тази чернодробна дейност, естествено, е съсредоточена изцяло в долната част
на
човешкото
тяло
.
Да, тя е синтетична. И какво имам предвид? Тя обединява всички дейности на организма. Виждате ли, всъщност в главата по определен начин се съдържа целият човек.
Когато говорим за дейността на черния дроб, и фактически трябва да говорим само за дейност на черния дроб – това, което аз виждам като черен дроб, е фиксираният чернодробен процес –, тогава тази чернодробна дейност, естествено, е съсредоточена изцяло в долната част на човешкото тяло.
На всяка такава съвкупност от функции съответствува определена дейност в човешката глава.
към текста >>
Тук в долната част
на
тяло
то черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
Ако представя тези неща схематично, получава се следното (Рис. 2): Ето тук е чернодробната дейност. На тази чернодробна дейност съответствува някаква дейност в човешката глава или в мозъка.
Тук в долната част на тялото черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
В мозъка всичко прелива едно в друго, там чернодробната дейност се слива с другите дейности, така че главата се явява като един голям обединител на всичко, което става в организма. Чрез тази синтетична дейност се осъществява един разпаден процес. Субстанциалното отпада.
към текста >>
За да може човекът да
мисли
, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение
на
наследствената субстанция.
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал организъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес. Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност.
За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция.
Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало. Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме. Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
Ако разглеждаме цялото
тяло
с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури.
Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето. Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме
тяло
то, което човек носи след като е преминал през смяната
на
зъбите, от
тяло
то, което има едно дете преди да е сменило своите зъби.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот.
Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби.
Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Тяло
то се обновява ежегодно.
Сега нека се спрем на следното: Да си представим един вече възрастен човек. Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато.
Тялото се обновява ежегодно.
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън. И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето
тяло
; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
Какво се е случило с този доста напреднал в годините възрастен човек, докато е живял на Земята? Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно.
Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
И това довежда дотам, че фактически
на
всеки 7 години
тяло
то напълно се обновява.
Вероятно на 7 години той е получил вторите си зъби, на 14 години е достигнал полова зрялост, а на 21 години е съумял да консолидира своя душевен живот. Сега, ако изобщо искаме да стигнем до някакво разбиране за детското развитие, ние много точно трябва да различаваме тялото, което човек носи след като е преминал през смяната на зъбите, от тялото, което има едно дете преди да е сменило своите зъби. Онова, за което ще приведем особено фрапиращи случки, се случва непрекъснато. Тялото се обновява ежегодно. Ние непрекъснато отхвърляме навън част от нашето тяло; има един непрекъснат центробежен поток, насочен навън.
И това довежда дотам, че фактически на всеки 7 години тялото напълно се обновява.
към текста >>
Работата е там, че
тяло
то, което човек носи от своето раждане до смяната
на
зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта
на
нашите предшественици.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо?
Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици.
И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
И сега ние го отхвърляме, в продължение
на
първите 7 години ние отхвърляме това
тяло
.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици.
И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло.
И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Възниква едно съвършено ново
тяло
; онова, което човек носи след смяната
на
зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено
тяло
само до смяната
на
зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново
тяло
, черпейки от своята индивидуалност.
Виждате ли, това обновяване е изключително важно особено в периода, когато детето сменя зъбите си, т.е. около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава?
Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност.
Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите. Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Всъщност ние имаме нашето собствено
тяло
едва след смяната
на
зъбите.
около 7-та година. Защо? Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност.
Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите.
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Само че ние използваме унаследеното
тяло
като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто
тяло
също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото
тяло
.
Работата е там, че тялото, което човек носи от своето раждане до смяната на зъбите е, така да се каже, само един модел, който сме приели външно, от нашите родители; то съдържа наследствените сили, то е изградено и с помощта на нашите предшественици. И сега ние го отхвърляме, в продължение на първите 7 години ние отхвърляме това тяло. И какво се получава? Възниква едно съвършено ново тяло; онова, което човек носи след смяната на зъбите, то вече не се изгражда чрез наследствените фактори, а се изгражда единствено от слизащите духовнодушевни сили, така че субстанциално човек носи своето унаследено тяло само до смяната на зъбите, и докато го отхвърля, той гради ново тяло, черпейки от своята индивидуалност. Всъщност ние имаме нашето собствено тяло едва след смяната на зъбите.
Само че ние използваме унаследеното тяло като модел и в зависимост от това дали духовно-душевният ни живот е силен и слаб, духовно-душевните сили ще се справят по-лесно, по-индивидуално с унаследената форма, или превес ще вземе унаследената форма, така че второто тяло също ще бъде формирано от родителите, които навремето са формирали първото тяло.
към текста >>
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното
тяло
и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното
тяло
.
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло.
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност. И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела. Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител.
към текста >>
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално
тяло
можем да определим като същинско
тяло
на
човешката личност.
Следователно, тъкмо при детето ние трябва да правим разлика между наследеното тяло и това, което идва като негова последица, за да се прояви по-късно в индивидуалното тяло.
То се изгражда постепенно и едва това индивидуално тяло можем да определим като същинско тяло на човешката личност.
И сега, във възрастта между 7 и 14 години се разгръща най-тежката работа, на която е способна човешката индивидуалност: тя или преодолява наследствените сили и тогава човек забелязва, как преминавайки през смяната на зъбите, той се освобождава от наследствените сили, или – като възпитатели ние можем да видим това съвсем ясно и не бива да го изпускаме от погледа си – как индивидуалността изцяло попада под властта на наследствените сили, под властта на това, което се съдържа в модела. Тогава наследствената прилика с родителите продължава и след 7-та година. Това зависи от индивидуалността, а не от наследствените сили. Ако съм художник и някой ми предложи нещо за копиране, а аз го променя основно, тогава едва ли бихме могли да твърдим, че моята картина е създадена от нейния поръчител. По същия начин не бихме могли да твърдим, че това, което носим в себе си след 7-та година е нещо, което сме получили по наследство.
към текста >>
Но през този период той вече изгражда своето трето
тяло
, което възниква с достигането
на
половата зрялост.
И така, човекът напредва в своето развитие между 7-та и 14-та година, и през този възрастов период неговата индивидуалност се проявява по възможно най-силен начин. През този период той е относително затворен спрямо външния свят. Тъкмо през това време настъпва възможност за едно удивително разгръщане на индивидуалните сили. И покъсно, ако това развитие би продължило, ако човек би пренесъл единствено него в по-късния си живот, тогава той би се превърнал в едно ужасно невъзприемчиво същество, би останал напълно безчувствен спрямо външния свят.
Но през този период той вече изгражда своето трето тяло, което възниква с достигането на половата зрялост.
То също се формира според силите, действуващи в Земното обкръжение. Това, което възниква като отношение между половете, още не е всичко; надценяването в това отношение е само една последица от нашите материалистични възгледи. Фактически всички отношения към външния свят, проявяващи се с настъпването на половата зрялост, са аналогични. Всъщност, редно е да се говори за земна зрялост, а не за полова зрялост и под земна зрялост би трябвало да се разбира зрелостта на сетивата, зрелостта на дишането и само една от всички тях би била половата зрялост. Такива са фактите в действителност.
към текста >>
Ето как човек изгражда своето трето
тяло
, което действува до началото
на
20-та година.
Фактически всички отношения към външния свят, проявяващи се с настъпването на половата зрялост, са аналогични. Всъщност, редно е да се говори за земна зрялост, а не за полова зрялост и под земна зрялост би трябвало да се разбира зрелостта на сетивата, зрелостта на дишането и само една от всички тях би била половата зрялост. Такива са фактите в действителност. Сега човек достига земна зрялост, сега той отново приема в себе си чуждите елементи, става способен да не бъде безразличен към своето обкръжение. Преди това той не се е впечатлявал от другия пол, както и от останалото външно обкръжение.
Ето как човек изгражда своето трето тяло, което действува до началото на 20-та година.
към текста >>
И ако, примерно, Вие
мисли
те прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите
мисли
могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност. Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята.
И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект.
Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето. В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в
мисли
те или сетивни измами се проявяват независимо от волята.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност. Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята. И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето.
Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята.
Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето. В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Поради своето неведение самите ние си избираме такова
тяло
в редицата
на
поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност.
Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо.
към текста >>
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в
тяло
то и в резултат
на
това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
към текста >>
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата
на
наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно
тяло
.
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха. И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот.
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
Помислете си, какви възможности са дадени
на
детето до смяната
на
зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото
тяло
.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло.
Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
към текста >>
Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение
на
чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления
на
волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в
мисли
те.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло. Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята.
Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите.
Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело. Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>
68.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата
на
Шилер с неговото линеещо
тяло
.
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги!
” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло.
И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години
тяло
то представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто
тяло
, което функционира през периода между смяната
на
зъбите и половата зрялост.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот.
От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела. И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума. Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността. Наследствените качества изпъкват дотолкова, доколкото индивидуалността е твърде слаба, за да ги преодолее и да работи според намерението си и в съответствие с кармата.
към текста >>
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват
мисли
те.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност.
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>
Защото в детския организъм
мисли
те винаги навлизат откъслечно.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
към текста >>
Възрастният човек също има своите
мисли
по един малко или много фрагментарен начин.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
към текста >>
Един има по-голямо изобилие от
мисли
, друг: по-малко.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко.
И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
към текста >>
И така, какво представляват всъщност
мисли
те?
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко.
И така, какво представляват всъщност мислите?
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си.
към текста >>
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен,
мисли
те са нещо, което постепенно възниква в хода
на
индивидуалното развитие.
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите?
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото.
към текста >>
И когато някой стига до такива
мисли
, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези
мисли
от самия себе си.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото.
към текста >>
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват
мисли
те.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко.
към текста >>
Всички изследвания, търсещи източника
на
мисли
те, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира
на
масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
към текста >>
Защото ако изследваме нещата със средствата
на
Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда
мисли
те.
3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите.
Такова нещо просто не съществува. Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и
мисли
те първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава. Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите. Такова нещо просто не съществува.
Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Както можем да изследваме произхода
на
млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират
мисли
те.
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те?
Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите.
Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
към текста >>
Къде са тези
мисли
?
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите.
Къде са тези мисли?
И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
към текста >>
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно
тяло
.
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло.
Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Човешкото етерно
тяло
е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло.
Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител
на
мисли
те.
Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Този миров етер, който е общ за всички, е носител
на
мисли
те, тук се намират
мисли
те, тук са и онези живи
мисли
, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе
на
Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Всичко, което изобщо съществува като такива
мисли
, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от
мисли
, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе
на
Земята, изграждайки си своето етерно
тяло
.
И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Живите
мисли
са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите
мисли
, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето
на
мисли
те.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис.
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система. Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
– И тези
мисли
, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта
на
мисли
те, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис. 4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност.
Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Ето защо този вид мислене, присъщо
на
повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението
на
мисли
те, живеещи в мировия етер.
Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите
мисли
спрямо живите
мисли
.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ.
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли.
В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
към текста >>
Обаче
мисли
те, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение
на
мисли
те от мировия етер.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ. Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл.
Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер.
Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените
мисли
към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот
на
живите
мисли
.
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред.
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите
мисли
ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост
на
мисли
те.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер.
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни
мисли
, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин. Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното
тяло
не е формирано по правилен начин.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни
мисли
, обаче тези правилни
мисли
трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно
тяло
.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето? Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Етерното
тяло
с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза
на
Земята и как може да включи етерното
тяло
в своята цялостна организация.
Обаче той започва да пресмята и когато изчислява обема на съда, той включва и тази долна част. Това е краен случай. Един съд за мляко може да бъде направен неудачно по хиляди начини. Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден. Става дума за това, че млякото в съда ще бъде такова, какъвто е съдът.
Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна организация.
Ето какво трябва да осъзнаем ние.
към текста >>
Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите
на
етерното
тяло
, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно
тяло
в областта
на
главата по правилен начин, докато в областта
на
крайниците и изобщо в областта
на
„долния” човек той ще изгради етерното
тяло
по неправилен начин.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд.
Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
На тези места то остава празно откъм формиращите мисли. Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло. И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
На
тези места то остава празно откъм формиращите
мисли
.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
На тези места то остава празно откъм формиращите мисли.
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло. И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно
тяло
.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин. На тези места то остава празно откъм формиращите мисли.
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло.
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното
тяло
на
едно дете през годините
на
неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно
тяло
?
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин. На тези места то остава празно откъм формиращите мисли. Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло.
И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
Например за развитието
на
физическото
тяло
от решаващо значение са жизнените сили
на
етерното
тяло
.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път.
Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло.
За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло. За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
За развитието
на
етерното
тяло
от решаващо значение са само действените сили
на
това, което живее в астралното
тяло
.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло.
За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло.
За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза. И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
За развитието
на
астралното
тяло
от решаващо значение е само това, което живее в Аза.
И тук ние се изправяме пред един педагогически закон, който е валиден за всички области на възпитанието. Той се свежда до това, че върху която и да е съставна част на човешкото същество, независимо къде се проявява тя, действува следващата по-висша съставна част, и че развитието може да напредва правилно само по този път. Например за развитието на физическото тяло от решаващо значение са жизнените сили на етерното тяло. За развитието на етерното тяло от решаващо значение са само действените сили на това, което живее в астралното тяло.
За развитието на астралното тяло от решаващо значение е само това, което живее в Аза.
И за развитието на Аза от решаващо значение е само това, което живее в Духа-Себе. Аз бих могъл да продължа и по-нататък над Духа-Себе, но тогава ние бихме навлезли в полето на езотеричното обучение.
към текста >>
Ако сте забелязали, че етерното
тяло
на
едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално
тяло
така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното
тяло
на
детето.
Какво означава всичко това?
Ако сте забелязали, че етерното тяло на едно дете е по някакъв начин атрофирано, тогава Вие трябва да преформирате Вашето собствено астрално тяло така, че то да упражнява коригиращи въздействия върху етерното тяло на детето.
И точно тук можем да си послужим със следната схема:
към текста >>
Етерното
тяло
на
възпитателя – и това следва да се постигне в хода
на
неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото
тяло
на
детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз.
към текста >>
Личното астрално
тяло
на
възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното
тяло
на
детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
към текста >>
Азът
на
възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното
тяло
на
детето.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
към текста >>
Нека сега да видим как здравото астрално
тяло
на
възпитателя действува върху атрофираното етерно
тяло
на
детето.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално
тяло
при днешните условия?
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето.
Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия?
Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Личното астрално
тяло
на
възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно
тяло
.
Нека сега да видим как здравото астрално тяло на възпитателя действува върху атрофираното етерно тяло на детето. Но преди това: как учителят може да самовъзпита своето астрално тяло при днешните условия? Защото антропософията може да даде само първоначалния тласък, а не да провежда семинари за всичко.
Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е от такова естество, че той да проявява едно инстинктивно разбиране за отклоненията в детското етерно тяло.
към текста >>
Да предположим, че в областта
на
черния дроб детското етерно
тяло
е недоразвито.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито.
В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
към текста >>
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация
на
личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане
на
волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално
тяло
наистина възниква едно разбиране за положението
на
детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение
на
тази детска особеност.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича.
Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
И благодарение
на
това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално
тяло
.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност.
И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло.
Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре. Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин. И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното
тяло
придобива онази душевна нагласа, която позволява
на
възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
Да предположим, че в областта на черния дроб детското етерно тяло е недоразвито. В резултат на това ние ще установим следната особеност: Детето винаги има едни или други намерения, винаги иска едно или друго, обаче непосредствено преди самото действие волята засича. Ако възпитателят вътрешно се пренесе в тази ситуация, изискваща мобилизация на личната воля, ако се изпълни с истинско съчувствие спрямо това засичане на волята и същевременно, черпейки от собствената си енергия, изпита дълбоко състрадание към въпросното дете, тогава в неговото собствено астрално тяло наистина възниква едно разбиране за положението на детето, и той постепенно стига дотам, че да изкорени от себе си всяка следа от симпатия или антипатия по отношение на тази детска особеност. И благодарение на това, че възпитателят изкоренява от себе си симпатията и антипатията, той действува възпитателно върху собственото си астрално тяло. Ако човек подхожда със симпатия или антипатия към подобни детски прояви, когато детето, примерно иска, но не може да направи една крачка – а това може да се задълбочи до наистина патологична степен, до патологични състояния, бих казал до крайни патологични състояния, при които казваме, че детето не иска да се научи да върви – ако човек посреща тези неща със симпатия или антипатия и става напрегнат, въпреки че се стреми да смекчава чувствата си, фактически той все още не може да възпитава добре.
Едва когато се издигне до там, че да превръща една подобна странност в обективен образ и да я приема с пълно спокойствие, без да изпитва нищо друго, освен състрадание, едва тогава астралното тяло придобива онази душевна нагласа, която позволява на възпитателя да застане пред детето по правилния начин.
И тогава всичко, малко или много, идва на мястото си. Защото, скъпи мои приятели, Вие едва ли предполагате, общо взето, колко несъществено е, дали един възпитател говори повърхностно, или изобщо не говори, и от какво огромно значение е това, какъв е самият той като възпитател.
към текста >>
Тъкмо защото това, което е приел по време
на
инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията
на
физическото и етерното
тяло
, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат
на
което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация
на
човешкото
тяло
, той не може да навлезе във физическото и етерното
тяло
, част от него винаги остава извън
тяло
то си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото
тяло
, той се проявява като „луд”.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост.
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно
тяло
, и насочим поглед към неговото астрално
тяло
и неговия Аз.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост. Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити
на
детето за навлизане във физическото и етерното
тяло
, следвани от непрекъснато отблъскване.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст.
Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване.
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис. 6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва.
към текста >>
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното
тяло
(Рис.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване.
Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис.
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане.
към текста >>
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат
на
споменатите причини: астралното
тяло
и Азът напират в посока навътре.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис.
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре.
Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане.
към текста >>
Да предположим, че астралното
тяло
и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис. 6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре. Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия.
Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха.
Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане. Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин. Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е.
към текста >>
Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето
тяло
по така наречения нормален начин.
Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане.
Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин.
Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е. когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните органи.
към текста >>
когато астралното
тяло
и Азът спокойно овладяват отделните органи.
Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане. Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин. Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е.
когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните органи.
към текста >>
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното
тяло
, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност
на
астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното
тяло
и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент
на
интензивен самозахват и в момент
на
слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване
на
ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че
на
света се появява един гений
на
действието,
на
делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане.
Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
Да можеш да
мисли
ш е от огромно значение.
Това е първото условие, ако ние искаме да постигнем нещо в тази област. И буден е само този, който винаги е наясно с величието на тези неща и винаги си казва: Да, ти вършиш нещо, което иначе вършат Боговете в периода между смъртта и новото раждане. Да се знае това, е от огромно значение.
Да можеш да мислиш е от огромно значение.
Медитирайте върху тези думи. И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура на астралното тяло, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете. Едва когато повярваме, че сме длъжни да поемем по този път, едва тогава ще можем да говорим по-нататък. Ето защо нека да гледаме на тези неща като на едно въведение и нека сериозно да размислим върху него. Става дума за една душевна подготовка, в случай, че искаме да пристъпим към задачи като тези, за които ще говорим тук в хода на нашия лекционен цикъл.
към текста >>
И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура
на
астралното
тяло
, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете.
Това е първото условие, ако ние искаме да постигнем нещо в тази област. И буден е само този, който винаги е наясно с величието на тези неща и винаги си казва: Да, ти вършиш нещо, което иначе вършат Боговете в периода между смъртта и новото раждане. Да се знае това, е от огромно значение. Да можеш да мислиш е от огромно значение. Медитирайте върху тези думи.
И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура на астралното тяло, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете.
Едва когато повярваме, че сме длъжни да поемем по този път, едва тогава ще можем да говорим по-нататък. Ето защо нека да гледаме на тези неща като на едно въведение и нека сериозно да размислим върху него. Става дума за една душевна подготовка, в случай, че искаме да пристъпим към задачи като тези, за които ще говорим тук в хода на нашия лекционен цикъл.
към текста >>
69.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното
тяло
и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането
на
така наречените абнормни деца.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки. Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното
тяло
може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система
на
мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки.
Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи
на
обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването
на
Азовата организация, за съществуването
на
астралното
тяло
, а дори и етерното
тяло
е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното
тяло
, защото се страхуват от него.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него.
Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното
тяло
и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото
тяло
и етерното
тяло
.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили.
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Напротив, докато спим, връзката между физическото
тяло
от една страна, и астралното
тяло
и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Начинът, по който Азовата организация и астралното
тяло
се отнасят спрямо физическото
тяло
и етерното
тяло
по време
на
бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
Ако изобщо искаме да
мисли
м разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното
тяло
и Азът се включват във физическо-етерната организация
на
човека.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
към текста >>
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално
тяло
и Азовата организация навлизат във физическото и етерното
тяло
, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
към текста >>
7): Ако тук се намира физическото
тяло
, а тук – етерното
тяло
, навътре в тях навлизат астралното
тяло
и Азовата организация.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис.
7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко. И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното
тяло
и Азовата организация „захващат” физическото и етерното
тяло
, не е всичко.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото
тяло
, а в човешкото
тяло
тя захваща външния свят, силите
на
външния свят.
Нека да вземем най-напред Азовата организация.
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото тяло, а в човешкото тяло тя захваща външния свят, силите на външния свят.
Какво означава това?
към текста >>
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното
тяло
– обхваща физическото
тяло
, физическото
тяло
се подчинява
на
гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Представете си, че тук имаме силата на тежестта, гравитацията, която действува по този начин. (Рис. ???? Когато сме будни, ние стоим изправени, заемайки посока, обратна на гравитацията. Просто си представете Земното привличане като нещо, което действува по посока силата на тежестта.
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
към текста >>
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото
тяло
, тежкото физическо
тяло
, което е подвластно
на
Земната тежест, и сега с нашето физическо
тяло
ние сме подчинени
на
Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация.
Представете си, че тук имаме силата на тежестта, гравитацията, която действува по този начин. (Рис. ???? Когато сме будни, ние стоим изправени, заемайки посока, обратна на гравитацията. Просто си представете Земното привличане като нещо, което действува по посока силата на тежестта. Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация.
Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
към текста >>
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото
тяло
, обхваща физическото
тяло
, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото
тяло
губи своята гравитация.
Сега има две представи и нека да си ги изясним: едната би се състояла в това, че Азът – нека засега да се абстрахираме от етерното тяло – обхваща физическото тяло, физическото тяло се подчинява на гравитацията, нали така, когато ходим, ние сме поставени вътре в гравитацията, трябва да пазим равновесие и така нататък. Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна.
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото
тяло
.
Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията.
Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло.
Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация
на
Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото
тяло
.
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума.
Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Същото имаме и при етерното
тяло
.
Същото имаме и при етерното тяло.
Етерното тяло също се вмъква в силите. Нека да вземем една от тези сили. Аз често съм обръщал внимание на това, че когато, като хора, крачим по Земята, ние сме подложени на една могъща подемна сила. Да вземем нашия мозък; средно той тежи 1500 грама. Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали.
към текста >>
Етерното
тяло
също се вмъква в силите.
Същото имаме и при етерното тяло.
Етерното тяло също се вмъква в силите.
Нека да вземем една от тези сили. Аз често съм обръщал внимание на това, че когато, като хора, крачим по Земята, ние сме подложени на една могъща подемна сила. Да вземем нашия мозък; средно той тежи 1500 грама. Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали. Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност.
към текста >>
Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно
тяло
живее вътре в нея.
Ако цялото това тегло от 1500 грама упражняваше натиск върху основата на нашия мозък с неговите тънки артерии, те веднага биха се спукали. Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност. Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила.
Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея.
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация. Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно
тяло
, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност. Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила. Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея.
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
А сега да преминем към астралното
тяло
: когато сме в будно състояние, астралното
тяло
непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното
тяло
.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло.
Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм. После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството.
към текста >>
После астралното
тяло
се намира в непосредствена връзка със силите
на
светлината.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло. Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм.
После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината.
Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия. Когато имаме звукови възприятия, университетската физика се опитва да говори само за външния корелат на звуковото възприятие, за подвижния въздух.
към текста >>
Чрез тази светлина астралното
тяло
е във връзка с всичко онова, което
на
Земята е обект
на
сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното
тяло
.
следхристиянско столетие. После разбирането за светлината е изчезнало и хората са се опитвали да си служат с други, още по-непонятни изрази. Ето защо алхимическите книги, написани след 12. столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина.
Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло.
Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм.
към текста >>
Светлината действува върху етерното
тяло
.
столетие, са толкова неразбираеми. За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили.
Светлината действува върху етерното тяло.
Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм.
към текста >>
И това, което накратко споделих с Вас, трябва да бъде постигнато, когато човек, такъв, какъвто го описах, постепенно изгради от първото
тяло
своето второ
тяло
, а после и своето трето
тяло
.
И това, което накратко споделих с Вас, трябва да бъде постигнато, когато човек, такъв, какъвто го описах, постепенно изгради от първото тяло своето второ тяло, а после и своето трето тяло.
Всичко това трябва да бъде постигнато, като човек се потапя в себе си, пронизвайки своето собствено същество със земно-космическите начала. Той трябва да обхване света чрез самия себе си. Днес в нашата наука има една-единствена област, където всъщност физиката обяснява нещата така, както би било желателно и в много други области. Аз имам предвид организацията на окото.
към текста >>
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното
тяло
непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие.
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Следователно, по отношение
на
окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране
на
нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване
на
окото, понеже окото е разположено почти извън
тяло
то, а и в хода
на
ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание.
Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Тогава неговият Аз и астралното
тяло
са един вид пресовани в областта
на
белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него.
към текста >>
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално
тяло
да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън.
И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън.
Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда.
към текста >>
Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното
тяло
и Аза, и възпрепятствуват пробуждането
на
човека.
При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход.
Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека.
Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
към текста >>
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от
тяло
то и да се отправи към външния свят.
Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание. Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
Ако е само пресиран в
тяло
то, той се пробужда; ако е проникнат от астралното
тяло
и Аза, той идва в съзнание.
Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание.
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално
тяло
той може да се потопи във физическото и етерното
тяло
, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика?
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч.
към текста >>
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното
тяло
навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън?
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън?
То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
към текста >>
Ето защо в такъв случай под повърхността
на
органите се получава един застой
на
Азовата организация и
на
астралното
тяло
.
Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло.
И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
към текста >>
При всеки гърч е налице един застой
на
Азовата организация и
на
астралното
тяло
вътре в някой орган.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение.
При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното
тяло
към Аза и астралното
тяло
.
И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ако не знаем, че астралното
тяло
и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността
на
даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното
тяло
не влизат в непосредствено отношение със силите
на
равновесието.
– Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва.
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието. После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното
тяло
създават правилни отношения със силите
на
равновесието.
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва. И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието.
После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното
тяло
е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства.
Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването
на
астралното
тяло
във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е.
когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното
тяло
е ангажирано, или не.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена. Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек.
И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
И как да познаем, дали астралното
тяло
е достатъчно ангажирано в тези процеси?
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси?
Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки.
към текста >>
Вчера аз казах, че
мисли
те всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си
мисли
те.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите.
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
към текста >>
Едно такова явление, каквото е застоят
на
астралното
тяло
в белия дроб, е предизвикано от това, че
мисли
те не навлизат по правилния начин в белия дроб.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите.
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб.
Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система.
към текста >>
И както
мисли
те изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
към текста >>
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане
на
нашето бъдещо
тяло
; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите
мисли
, сега не можем да сторим същото с нашата воля.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните. Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи.
И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля.
И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят. Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът
на
мисли
те и представите, и полюсът
на
волята.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят.
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята.
Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
към текста >>
70.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ние никога не бива да се утешаваме с
мисли
, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек.
Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят.
Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение
на
епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото
тяло
, етерното
тяло
, астралното
тяло
и Азовата организация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове.
към текста >>
Ние установихме един застой, едно натрупване
на
астралното
тяло
и Азовата организация в някои от органите.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата?
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Повърхността
на
органа не пропуска навън астралното
тяло
и Азовата организация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация.
Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
11) със своето етерно
тяло
, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното
тяло
от една страна и астралното
тяло
и Аза от друга страна.
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис.
11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Следователно, може да се получи така, че астралното
тяло
и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото
тяло
.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
към текста >>
Ако астралното
тяло
и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално
тяло
и излишък от Азова организация и в резултат
на
тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
към текста >>
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна
на
астралното
тяло
и Азовата организация.
Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността.
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
към текста >>
Може да се получи така, че повърхността
на
един орган не задържа Азовата организация и астралното
тяло
, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването
на
астралното
тяло
и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това.
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се
мисли
, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот. Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа. Тук е важно не словесното обозначение, а какво се крие зад него.
Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се мисли, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
към текста >>
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма
на
умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане
на
астралното
тяло
и
на
Азовата организация извън границите
на
съответния орган.
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Само това може да се срещне при детето.
към текста >>
Ние трябва да отхвърлим всички описания
на
хистеричното умопомрачение, понеже всички тези описания си служат с общи понятия, но ако
мисли
м с общи понятия, описанието се оказва погрешно.
Ние трябва да отхвърлим всички описания на хистеричното умопомрачение, понеже всички тези описания си служат с общи понятия, но ако мислим с общи понятия, описанието се оказва погрешно.
Днес многобройните описания в областта на психиатрията са просто погрешни, нещата не бива да бъдат правени така, както е прието днес.
към текста >>
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането
на
топлината,
на
светлината,
на
химизма, диференцирането
на
всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално
тяло
и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
Нека да помислим какво всъщност става тук. Както посочих вчера, детето трудно обхваща външния свят.
То трудно овладява равновесното състояние с елемента вода, равновесното състояние с елемента въздух, диференцирането на топлината, на светлината, на химизма, диференцирането на всеобщия миров живот; то ги обхваща твърде силно, а не твърде слабо, какъвто е случаят с епилептичното умопомрачение; то разпростира своето астрално тяло и Аза навсякъде в своето обкръжение, в тежестта, в топлината, то ги обхваща по толкова интензивен начин, какъвто при така нареченото нормално дете е невъзможен.
И какво възниква сега?
към текста >>
Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално
тяло
Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет.
Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен. Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка.
към текста >>
С астралното
тяло
и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет. Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят.
С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него.
към текста >>
Детето, което поначало изнася навън своето астрално
тяло
по един фин начин, сякаш е наранено.
Виждате ли, нужно е само да си представите, как, примерно, одрасквате кожата на ръката си и с наранената, чувствителна повърхност, улавяте някакъв предмет. Вие сте чувствителни към болката, понеже с Вашето вътрешно астрално тяло Вие навлизате прекалено силно във външния свят. С астралното тяло и с Аза човек може да навлезе във външния свят само до известна степен.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено.
Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
към текста >>
И така, винаги, когато имаме работа с незадържане
на
урината, ние трябва да знаем: Тук астралното
тяло
изтича навън.
Един от по-грубо изразените симптомо-компекси при децата е нощното напикаване. Но нека да разгледаме откъде идва нощното напикаване. То има своя произход в посочените факти.
И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното тяло изтича навън.
Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното тяло и Аза. Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
към текста >>
Защото всяка разновидност
на
отделяне и секретиране, е свързана с дейността
на
астралното
тяло
и Аза.
Един от по-грубо изразените симптомо-компекси при децата е нощното напикаване. Но нека да разгледаме откъде идва нощното напикаване. То има своя произход в посочените факти. И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното тяло изтича навън.
Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното тяло и Аза.
Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
към текста >>
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното
тяло
посредством физическото
тяло
са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното
тяло
Азовата организация и астралното
тяло
са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>
Всичко, което след случва при разширяване
на
астралното
тяло
и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване
на
астралното
тяло
и Азовата организация при настъпването
на
смъртта.
Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта.
Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия. При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание
на
това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от
тяло
то и с това е свързано споменатото разширяване
на
астралното
тяло
и Аза.
Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза.
Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване
на
астралното
тяло
и Азовата организация.
И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
Тази характерова черта, това свойство
на
човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си
мисли
м.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим.
Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране
на
Аза и астралното
тяло
.
Следователно, ако забележите у детето един такъв симптомо-комплекс, Вие трябва да го насърчите да чете, да рисува, да пише, но по какъв начин? Опитайте се да оставите детето спокойно да работи според неговите лични човешки качества. Но в един точно определен момент опитайте друго: ускорете темпото на работа! Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост. Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го.
И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло.
Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото. За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област. Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
към текста >>
С помощта
на
тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията
на
жлезите, респективно върху консолидирането
на
детското астрално
тяло
.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца. И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване.
С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло.
Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното.
към текста >>
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното
тяло
се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията
на
подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане
на
урината.
Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля. Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния.
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
към текста >>
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане
на
астралното
тяло
и Азовата организация.
Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето.
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
към текста >>
Самият този факт се отразява върху света
на
астралното
тяло
.
Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето. Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло.
Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света. Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
към текста >>
Заедно с моето астрално
тяло
аз трябва да изляза навън всред факторите
на
света.
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация. Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя!
Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си. Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално
тяло
; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
Тяло
то изтича навън прекалено силно.
Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света. Там аз няма да се справя с това, с което съм се захванал; там аз ще се окажа толкова несръчен с моето изтичащо астрално тяло; там ще се получи нещо друго, понеже аз няма да съм напълно в себе си.
Тялото изтича навън прекалено силно.
към текста >>
Нека детето да си
мисли
, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост.
Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето. И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите. Разбира се, детето няма да има никаква полза, ако фактически Вие вършите всичко онова, което то трябва да извърши. Вие трябва да се включите само фиктивно. Оставете детето да рисува, обаче не рисувайте вместо него, водете четката заедно с него, дискретно съпровождайте всяко негово движение.
Нека детето да си мисли, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост.
Навлизайки в една такава интимна близост и наблюдавайки всичко, ние стигаме до същността на нещата и се досещаме какво трябва да вършим по-нататък.
към текста >>
71.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И фактически, в организацията
на
главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното
тяло
, а навън остават физическото
тяло
и етерното
тяло
, които дават облика
на
човешкото лице.
Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава. Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система.
И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия
на
организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното
тяло
, следвано от етерното
тяло
и накрая виждаме физическото
тяло
, представено в костите.
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в костите.
към текста >>
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството
на
говора
на
друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното
тяло
.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло.
Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация. Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза. Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото
тяло
към Аза.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло. Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация.
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза.
Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено
на
квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото
тяло
, нито етерното
тяло
, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва.
И понеже не може да направи нищо повече от това да описва, той казва: Нещата са изчезнали там долу, сега ние отново трябва да ги извадим на светло. – Колко забележително е, че материализмът не е в състояние да изследва свойствата на материята. Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия организъм, която е прекалено богата на сяра. Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнонаучен път.
към текста >>
И това е много по-лесно, отколкото си
мисли
м; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават
на
това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен. И ако от една страна имаме вътрешна възбудимост, а от друга страна външна апатия, ние трябва да сме наясно: Кои неща си спомня детето най-лесно, кои неща потъват и изчезват навътре в него? Ако то не може да задържа достатъчно впечатления, ние можем да му помогнем с една ритмична последователност. В това отношение, скъпи мои приятели, можем да постигнем много.
И това е много по-лесно, отколкото си мислим; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
към текста >>
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално
тяло
в такава уплътнена физическа организация.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система. Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна.
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
към текста >>
Следователно, астралното
тяло
получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното
тяло
и най-вече във физическото
тяло
.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система. Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна. Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло.
Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат. Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
към текста >>
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност
на
физическото
тяло
и неумението му да възприема
мисли
те, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Понеже физическото тяло е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
към текста >>
Понеже физическото
тяло
е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат. Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Понеже физическото тяло е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
към текста >>
72.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В сравнение с
тяло
то, ръцете и краката му са доста големи.
Майката разказва, че бащата също е изоставал в своето развитие и смяната на зъбите при него също е закъсняла. Когато детето постъпи при нас, беше слабо, тежеше 24 кг. Има тънки кости.
В сравнение с тялото, ръцете и краката му са доста големи.
Детето е много несръчно. След постъпването наблюдавахме нарастващо безпокойство и ретардация. Държи се малко невъзпитано. Телесните функции са наред. От Януари 1924 то стана значително по-спокойно и достъпно.
към текста >>
Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията
на
майчиното
тяло
, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук.
Ако внимателно следите тези неща, Вие ще забележите много важни подробности. Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек. Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм. Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях.
Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук.
Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм.
към текста >>
Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към
тяло
то от прекалено интензивното въздействие
на
външните сили.
Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм.
Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили.
Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б. го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.
към текста >>
– Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено
тяло
.
Сега пред нас възниква въпросът: Кой от симптомите на момчето се очертава като най-важен за неговото възпитание?
– Най-важният симптом е, че то внася своята духовно-душевна същност в едно нехармонично изградено тяло.
В основата на тези неща лежат кармически усложнения. Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений! Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства.
към текста >>
И така, детето гледа
на
света според тежките условия, идващи от едно
тяло
, чиито сили – имам предвид силите
на
горния и силите
на
долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване.
Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден.
И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване.
Имаме работа с едно втвърдяване на организма. Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност.
към текста >>
Когато то се пробужда сутрин, астралното
тяло
и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм.
Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма.
Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм.
Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни.
към текста >>
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане
на
астралното
тяло
и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета
на
интелектуалната епоха.
Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност.
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер.
към текста >>
Астралното
тяло
и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите.
Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че
мисли
те остават несвързани.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани.
Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни. Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно.
към текста >>
Защото
мисли
те, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани.
Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни.
Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие.
към текста >>
Защото
мисли
те са отражение
на
етерната конституция.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани. Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни. Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това.
Защото мислите са отражение на етерната конституция.
Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие. Мислите винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.
към текста >>
Мисли
те винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция
на
мировия етер.
Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие.
Мислите винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.
към текста >>
За онези деца, които не могат да излязат от своето
тяло
, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е.
Същественото е, че тук е налице една възможност: Чрез телесната обвивка духовно-душевната същност на човека да се свърже по правилния начин с външния свят. Нещата опират до това, че при работата с едно такова дете е нужно да се действува в две посоки. От една страна, трябва да се погрижим детето да получава възможно най-малко впечатления, но те да се асоциират. От друга страна, всичко, което му се преподава, да съдържа малко на брой елементи, но така, че то да е прегледно. А нещата стават прегледни поради това, че човек ги прави такива и зорко следи – същото се отнася и за другите деца – дали това, което детето трябва да върши, се съпровожда от неща, които засилват неговото внимание.
За онези деца, които не могат да излязат от своето тяло, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е.
не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание.
към текста >>
Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие
на
мисли
.
не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание.
Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли.
„Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години. Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче!
към текста >>
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото
тяло
.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло.
Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
към текста >>
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено
тяло
то му.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти.
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване.
към текста >>
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното
тяло
и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно
тяло
.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло.
Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне? На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация. Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система.
към текста >>
На
нервната система, доколкото тя е в основата
на
астралното
тяло
и Азовата организация.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло. Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне?
На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация.
Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система. И по какъв начин? Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то?
към текста >>
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността
на
астралното
тяло
, доколкото астралното
тяло
иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата
на
астралното
тяло
, е арсенът.
Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък.
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза.
към текста >>
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално
тяло
просто се вмъква във физическото
тяло
.
Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло.
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници.
към текста >>
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото
тяло
, най-подходящи са ваните с арсен.
Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло.
И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен.
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума.
към текста >>
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното
тяло
.
Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък. Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен.
Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло.
И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза. Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Още от този факт Вие виждате, че астралното му
тяло
, с което трябва да се потопи в етерното
тяло
, не е наред.
Любимото му животно беше лъвът.
Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред.
Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
към текста >>
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално
тяло
, при което, естествено, ако някоя част от астралното
тяло
остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци.
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество.
Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването
на
организма, астралното
тяло
не може напълно да се потопи във физическото
тяло
.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно.
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Защото животинската форма е това, което астралното
тяло
ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното
тяло
, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото
тяло
.
Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Защото сега е в сила неговото етерно
тяло
и това етерно
тяло
е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години.
Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва. Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота. Фактически това е един унаследен организъм. Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм. Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма.
Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години.
Детето закъснява със смяната на зъбите. При него тя още не е започнала. Така че изоставането може да се наблюдава също и тук.
към текста >>
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално
тяло
и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
В началото нека да се спрем на обективните данни от прегледа.
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
Обаче унаследеният организъм също изостава в своето развитие. Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки.
към текста >>
Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение
на
майчиното астрално
тяло
, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока
на
растежа, а в посока
на
интелектуалните способности.
Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност.
Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация. Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период.
към текста >>
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното
тяло
, е налице една изразена интелектуализация.
Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност. Става дума за една самодейна трупа, работеща с голям ентусиазъм, а това предполага изключително силно напрежение на майчиното астрално тяло, което се формира по такъв начин, че то работи не в посока на растежа, а в посока на интелектуалните способности.
Така още в ембрионалния период, когато се формира астралното тяло, е налице една изразена интелектуализация.
Следователно, изправени сме пред една непълноценност, обусловена още през ембрионалния период.
към текста >>
Вие виждате: астралното
тяло
е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти
на
физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Сега въпросът се свежда до това, как да лекуваме едно такова дете, изоставащо в много области от своето развитие.
Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R.
към текста >>
И така, през първите години, астралното
тяло
и Азът имат за задача да регулират функциите
на
двигателно-веществообменния човек.
И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек.
Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
към текста >>
Обаче астралното
тяло
е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек.
Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате.
към текста >>
Слабото астрално
тяло
обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси.
Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни. Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето. Те представляват остатъчни продукти от разпадните процеси. Да вземем например главата: тук на преден план изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека.
Слабото астрално тяло обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси.
Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в организма и се втвърдяват повече от необходимото. Въпреки че тук нямаме истинска хидроцефалия, все пак виждаме една глава, носеща в себе си един прекалено мек мозък. Сега да погледнем огледалния образ на мозъка, а именно: съдържанието на червата. Тук нещата също не са наред. Чревната дейност никога не може да е наред при такива обстоятелства.
към текста >>
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното
тяло
.
При това дете се наблюдава и известно неприличие в психичната му нагласа към външния свят. Ако изискате от него нещо, което то разбира, детето само ще се ухили и няма да направи нищо. Сега да разгледаме този случай по-нататък.
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
към текста >>
После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина
на
тяло
то, следвани от обръщане
на
очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват. До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация. Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на съзнание.
После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на тялото, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
към текста >>
Вие знаете, че лявата половина
на
тяло
то е малко по-слаба от дясната.
Вие знаете, че лявата половина на тялото е малко по-слаба от дясната.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
към текста >>
Ето защо в нашия случай астралното
тяло
, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис.
Вие знаете, че лявата половина на тялото е малко по-слаба от дясната.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис.
14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто. Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното
тяло
и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното
тяло
се отклонява вляво.
Ето защо в нашия случай астралното тяло, което иска да се освободи, след като гърчът е приключил, се отклонява към послабата част (Рис. 14), което се изразява в това, че очите се обръщат на ляво. Според лекари от Йена – преди около една година, през Януари? – детето се разболява от менингит; тогава то прави тежък пристъп, предшестван от стомашни болки и треска. След 14 дни, когато то вече е добре, се появява левостранна парализа на крайниците – един много характерен симптом, чието обяснение е много просто.
Вече стана дума, че след като преодолява напрежението, детето иска да освободи астралното тяло и там, където това се случва, то усеща една вътрешна празнота; после се появяват конвулсиите и астралното тяло се отклонява вляво.
към текста >>
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто
тяло
е вече отдавна изградено,
тяло
то, което не служи за модел, детето е
на
11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел”
на
организма е вече в упадък поради неразумния живот
на
майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
към текста >>
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото
тяло
-модел е било изградено изключително неправилно.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно.
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
към текста >>
После, след като детето е станало
на
3 години – половината
на
първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели
на
ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното
тяло
, действащи от областта
на
главата, не могат да работят правилно.
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
към текста >>
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното
тяло
, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените
на
органите, не успява да го стори, в резултат
на
което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Това е така, защото ако това астрално
тяло
не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация.
Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално
тяло
, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално
тяло
, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек.
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна.
Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност.
към текста >>
Киселинността действува особено силно върху астралното
тяло
.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо.
Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Ако астралното
тяло
навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото
тяло
.
Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Но ако астралното
тяло
не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Защото точно тогава астралното
тяло
започва своя обратен път към физическото
тяло
и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването?
Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм.
И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко. Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Ако после неговото астрално
тяло
изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото.
Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното
тяло
не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност
на
астралното
тяло
поражда характерните черти
на
душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално
тяло
всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо
тяло
.
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално тяло всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо тяло.
И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
към текста >>
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното
тяло
; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
Оттук идва и леката склонност към деформации. Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна. В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Когато астралното
тяло
потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин. Оттук идва и леката склонност към деформации.
Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията
на
крайниците, които формират астралното
тяло
.
После следва да започнат занятията според методиката в нашите Валдорфски училища, независимо колко бързо напредва детето; така или иначе преподаването трябва да продължи.
Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло.
Дете като него, самò работи за своя напредък.
към текста >>
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо
тяло
, в същата степен се уголемява и неговото астрално
тяло
, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон.
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор. Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже.
към текста >>
В своето астрално
тяло
детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон. Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор.
Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо.
към текста >>
Всичко, което се опитваме да правим с физическото
тяло
– без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото
тяло
и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално
тяло
.
Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение.
Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото
тяло
. Напротив.
Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение. Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив.
Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално
тяло
.
Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение. Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло. Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност.
Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално
тяло
– така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
И как да насочим възпитанието на това дете? Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване.
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
И по време
на
цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното
тяло
непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото
тяло
.
И когато доведете историята до нейната кулминация, когато се ориентирате в тази подсъзнателна астрална организация, тогава се опитайте да върнете нещата назад. На първо време се опитайте да принизите и осмеете нещо от историята, каквото и да е то, така че да развалите удоволствието. На главния герой, от когото детето се възхищава, окачете някаква дрънкулка. Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето.
И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло.
Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение. И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие. Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях.
към текста >>
74.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ясно проличава невъзможността
на
Азовата организация и астралното
тяло
да навлязат в етерно-физическия организъм.
При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове.
Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм.
И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно.
към текста >>
Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото
тяло
.
Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява.
Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло.
Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо.
към текста >>
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното
тяло
е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното
тяло
и Азовата организация.
Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми.
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация.
Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено. При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация.
към текста >>
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално
тяло
– тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното
тяло
на
майката.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
към текста >>
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално
тяло
.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая. Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие.
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
към текста >>
След раждането, астралното
тяло
на
детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Сега се замислете върху това, че главната ориентация
на
ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното
тяло
е много сходно с развитието през ембрионалния период.
Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период.
Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период.
Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация
на
главата и едно малко
тяло
.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло.
Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси.
към текста >>
Когато човешките сили
на
майчиното
тяло
, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие.
Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни. Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити. Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>
Ако детето би останало по-дълго време в майчиното
тяло
– това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити.
Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни.
Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити.
Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>
Нейният чувствен живот се опираше главно
на
тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време
на
раждането и тя няма да може да го задържи в
тяло
то си.
И тук трябва да посоча нещо твърде странно, всъщност потресаващо, а именно, че в момента, когато трябваше да обсъждаме този случай, се получи телеграма за смъртта на бащата, причинена от сърдечен инфаркт. Нека да си припомним и още една подробност от анамнезата. Към майката беше отправен въпросът: Не сте ли имали някакви особени душевни вълнения през бременността? – И аз се изразих така: Не Ви ли причинява мъка това, че детето няма да остане във Вашата утроба, а ще излезе навън в белия свят? – Майката отговори положително.
Нейният чувствен живот се опираше главно на тази малка общност с нероденото дете; тя изпитваше мъка от мисълта, че детето ще бъде изтръгнато от нея по време на раждането и тя няма да може да го задържи в тялото си.
От една страна, това чувство показва изключително силна кармическа връзка, но от друга страна то потвърждава факта, че в детето са останали много от онези сили, които действуват по време на ембрионалния период. Вие виждате, че майката показва начални признаци на абнормен душевен живот и че – напълно естествено за дълбоката кармическа връзка – той се пренася и върху детето.
към текста >>
Доста неприятно е да се
мисли
, че биха могли да бъдат замесени и някои от възрастните; все пак в лечебното заведение работят 52 души и, нали така, човек може да допусне какво ли не.
– как от една чанта изчезва нещо, от друга чанта изчезва друго нещо, така че изведнъж хората установили: Ние вече не притежаваме нашите вещи! После те съпоставили двата факта. От една страна, имаме забележителните истории за дематериализация на нещата от Клинично-терапевтичния институт. От друга страна знаем, че момчето е било изгонвано от всички училища.
Доста неприятно е да се мисли, че биха могли да бъдат замесени и някои от възрастните; все пак в лечебното заведение работят 52 души и, нали така, човек може да допусне какво ли не.
Ако тук имаше един спиритист, той би могъл добре да обясни тази дематериализация на вещите. Може да бъде построена цяла теория за дематериализацията на предметите.
към текста >>
Духовното изследване показва изключително силно развити части
на
астралното
тяло
, най-вече тук вляво; иначе външно Вие няма да намерите други особености.
Сега момчето е пред нас и Ви моля да обърнете внимание, как тук (слепоочията) главовата организация е един вид притисната, а тук, отзад, нещата се променят.
Духовното изследване показва изключително силно развити части на астралното тяло, най-вече тук вляво; иначе външно Вие няма да намерите други особености.
към текста >>
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното
тяло
е включено в детския организъм, а не изключено от него.
До седмия месец кърмено редовно. Проходило на една година. Това е относително рано, но не е някакво изключение. Научило се да говори навреме. Развитието протичало нормално, на година и половина детето престанало да се напикава в леглото; случвало се много рядко, само през деня.
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския организъм, а не изключено от него.
Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност.
към текста >>
75.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното
тяло
, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване.
Вие си спомняте вчерашния случай, едно 12-годишно момче, което аз трябваше да Ви представя като клептоман.
От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване.
Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание. И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества.
към текста >>
НАГОРЕ